Метаданни
Данни
- Серия
- Адвокат и агент на ФБР (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Something About You, 2010 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Милена Христова, 2011 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,9 (× 98гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Джули Джеймс
Заглавие: Любовни престрелки
Преводач: Милена Христова
Издание: първо
Издател: Санома Блясък България
Град на издателя: София
Година на издаване: 2011
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: Инвестпрес АД
Излязла от печат: май 2011
Редактор: Мая Жилиева
Художник: Eduard Stelmakh
Коректор: Мая Жилиева
ISBN: 978-954-8186-50-6
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9989
История
- —Добавяне
Глава двадесет и първа
Джак кръстосваше стаята, докато тя говореше.
Камерън реши да започне от самото начало, със случая Мартино. Разказа му за решението на Сайлъс да не повдига обвинения в съда, за забраната му да разговаря с ФБР или с когото и да било друг.
— Тогава бях още нова в офиса, не исках да разлайвам кучетата. Сега бих постъпила по съвсем друг начин.
Призна му всичко — за опитите на Сайлъс да го изхвърли от работа, за връзката, която бе намерила в Министерството на правосъдието, за срещата й с Дейвис, за да му обясни ситуацията, дори за въпроса на Дейвис защо иска да му помогне.
— Знам, че прехвърлянето ти в Небраска не беше кой знае какво постижение, но поне не те освободиха от длъжност. Това беше най-доброто, което можех да направя предвид обстоятелствата.
Когато свърши да говори, Джак не каза нищо. Мина известно време, но той продължаваше да мълчи.
После я погледна втренчено и с големи крачки прекоси стаята. Камерън се подготви за най-лошото. Погледът му казваше много — или щеше да я убие, или… Той я целуна. Горещият му език беше настоятелен. Когато устните им се разделиха, и двамата бяха останали без дъх.
— Защо не ми каза всичко това преди три години? — попита я той.
— Ти заяви пред близо 30 милиона души, че съм си завряла главата в задника. Странно, но подобни приказки могат да отблъснат едно момиче.
Той се разсмя.
— Права си. И какво ще правим оттук нататък?
Откъде можеше да знае.
— Предполагам, че трябва да си създадем някакви правила. След като ще живееш тук. С мен.
Джак отстъпи назад.
— Ясно. Ще поставяме граници. Добра идея.
Той прокара ръка през косата си и се облегна на кухненския плот до нея. Дишането му се учести, погледът му се плъзна по тялото й.
— Мисля, че първо трябва да престанеш да се разхождаш по тениска и клинче за йога.
— Добре. Но ти ще започнеш да се бръснеш. Джак поглади брадичката си и се ухили.
— Не ти ли харесвам космат?
Как ли пък не.
Той стисна долната си челюст.
— Казвал съм ти никога да не ме гледаш така.
Камерън виждаше изгарящото желание в очите му, усещаше вътрешната му борба.
Да върви всичко по дяволите. Тя се доближи до него и го целуна. Без да се суети — липсата на встъпление не я подразни — той я сграбчи за дупето и я повдигна. Целувайки го, тя обви крака около кръста му, а той я понесе нагоре по стълбите.
— Идеята май не е добра — каза Камерън докато галеше мускулестите му ръце и силните му рамене, възхитена от лекотата, с която я носеше.
Джак смело захапа долната й устна.
— Ами спри ме тогава. Кажи ми да не хлътвам по теб, докато си свидетел по делото.
Камерън зарови пръсти в гъстата му тъмна коса.
— Не е толкова лесно.
Стигайки до върха на стълбите, той я притисна до стената и я целуна по врата.
— Кажи ми да не избързвам — прошепна той с устни върху шията й.
Камерън затвори очи и почти изстена.
— Може би наистина не трябва да избързваш.
Краката й го обгръщаха така, че твърдината в дънките му докосваше слабините й.
Джак си пое дълбоко въздух и я отнесе в спалнята.
— Кажи ми, че правиш това от някакво изкривено чувство за благодарност. Защото днес спасих живота ти.
— Напълно е възможно.
Той я положи на леглото и се надвеси над нея. Гласът му беше станал дрезгав.
— Кажи ми, че искаш да спра, Камерън.
Тя прокара пръст по раната на лицето му.
— Съжалявам, но не мога да го направя.
Джак я целуна и нещо в двама избухна. Камерън се опитваше да свали проклетия ремък на кобура на пистолета му, но не знаеше как. Ръцете му трескаво опипваха тялото й. Той сграбчи края на фланелката й и тъкмо се готвеше да я свали с едно движение, когато Камерън му прошепна с устни върху неговите:
— Внимавай с шевовете!
— Мамка му — процеди през зъби Джак и се отмести от нея.
— Не, къде тръгна? — Дано да търсеше презерватив. Иначе го очакваха неприятности.
— Днес те простреляха — каза той, опитвайки се да успокои учестеното си дишане.
— Няма проблем — Камерън се пресегна към него, — раната не е кой знае какво.
Джак сграбчи китките й и я бутна на леглото. Камерън го погледна одобрително.
— Така ми харесваш повече.
— За бога, Камерън, току-що разбрах, че през последните три години съм се държал като същински задник! Не ме карай да се превръщам в задник и тази вечер. Нека поне този път постъпим както трябва. Ранена си. Емоционална си — не искам да се възползвам от теб.
Тя се втренчи в него.
— Избра най-неподходящия момент, за да се превърнеш в господин „добри обноски“. Мислех си, че вече сме обсъдили въпроса.
— Повярвай и на мен не ми е никак лесно. — Джак стана от леглото. — Сега имаш нужда от спокойствие. Ако не си тръгна, едва ли ще успееш да си починеш — Той протегна ръка и й помогна да стане.
Камерън се надигна и го последва до вратата на стаята. За момент го погледа. Косата му беше разрошена, очите му — като шоколад. Очи на любовник. Само дето тя не беше видяла нищо от любовника.
Тя се облегна на рамката на вратата, близо до него.
— Знаеш ли, на сутринта сигурно ще съм ти благодарна, че тази вечер се държа като джентълмен.
— А сега какво чувстваш?
— Сега не изпитвам особено приятелски чувства към теб.
Джак се засмя.
— Вече съм свикнал с това твое отношение. — Обърна се и се запъти надолу по коридора към спалнята за гости. На вратата се спря. — Между другото, в гардероба ти има една мъжка фланелка.
— Да не е с надпис на Уайт Сокс? — попита Камерън.
— Да.
— На Колин е. Сигурно я е забравил, когато е преспивал тук.
— Сигурна ли си, че двамата сте само приятели? — попита той.
— Да. — Въпросът му я разсмя.
— И си убедена, че той е гей.
— Напълно.
Джак кимна доволно с глава.
— Лека нощ, Камерън.
Джак се преоблече в спортни гащета и тениска, а пистолетът му остана привързан за прасеца на единия му крак. Той се вслуша в шума, идващ от стаята на Камерън — тя се готвеше да си ляга. Без да бърза, той също се зае с вечерния си тоалет. Не забрави да провери и служебната си електронна поща през своето Blackberry. Щом привърши с прегледа на писмата, опря две възглавници на леглото и легна със свити зад тила ръце. Чудеше се дали да не почете малко от книгата, която си беше донесъл, но реши, че не е в настроение.
Шумът от стаята на Камерън беше напълно утихнал, но той изчака още половин час за по-сигурно.
Стана и тръгна надолу по коридора. Тихо се вмъкна в стаята й, вслушвайки се в равномерното й дишане. Доволен, че я заварва заспала, той се запъти към единия ъгъл и седна на пода до закованите с дъски врати, които водеха към терасата и аварийния изход. Опря глава в стената. Седеше и се взираше в тъмното.
Знаеше, че рано или късно сънят щеше да го застигне — със сигурност беше преспивал на далеч по-неудобни места — но този сън щеше да е неспокоен. Трябваше да остане нащрек.
Горко на онзи, който се опиташе да премине през него.