Томас Съгрю
Животът на Едгар Кейси (31) (Има една река)

6. Травма на окото

В късния следобед на 25 октомври 1935 година 5-годишният Р. К. заби ножица в дясното си око. Майка му го намери да плаче на пода в спалнята на апартамента им в Ню Йорк.

Детето бе веднага заведено при лекар, който го прегледа и заяви, че е пробита роговицата. Направена му бе инжекция против тетанус и операция за зашиване на прободеното. Тя бе извършена в болницата за очи, уши и гърло от известен лекар.

 

 

Първо тълкуване

Тълкуването бе направено ден след инцидента.

 

 

„Откриваме, че в тялото са настъпили големи промени, откакто за последен път го имахме тук, но сериозните, специфични състояния в окото са били добре третирани.

Според настоящите индикации не би трябвало да има лоши последствия или резултати нито за зрението, нито за външния вид на окото.

Остава необходимостта от вземане на предпазни мерки срещу инфекция, възможна при естественото натрупване на тъкан… която може да се приеме като възстановителна тъкан в системата; и да не се допуска настинка или конгестия да предизвикат смущения в тялото.

Така след няколко седмици би трябвало да настъпи състояние, близко до нормалното в тези насоки.

В цялостните физически сили, както сме казвали, има тенденции към недостиг на червени кръвни клетки, или тенденция към анемия; но това състояние до голяма степен е преодоляно… благодарение на заниманията на тялото на открито.

Затова бихме продължили само нещата, препоръчани за поддържането на номинален баланс в настоящия момент; следването на диетите с оглед на укрепването на тялото и кръвта… както се посочва и както вече е предписано. Така тялото би трябвало да расте и да се развива по нормален, номинален начин“.

Въпрос: „Каква е степента на нараняване на окото?“

Отговор: „Както посочихме, благодарение на начина, по който е било третирано, не би трябвало да се стигне до травма, която би била дори забележима… ако всичко върви нормално. Нараняването е засегнало ириса и са пробити само първият и вторият слой. Затова, ако не възникнат други състояния, освен тези, които имаме в момента, не би трябвало да остане никаква травма“.

 

 

По-нататъшно развитие

През седмиците непосредствено след операцията окото се покри с бяла тъкан. Докторът препоръча нова операция за отстраняването на въпросното новообразувание. На 18 ноември 1935 година бе проведено тълкуване, откъси от което следват:

 

 

„Както откриваме, все още са нужни само предпазни мерки, свързани с прилагането на почистващи разтвори за окото; така че с абсорбирането от цялостната циркулация да се отстранят тенденциите към трайно образуване на повърхностна тъкан по окото… или предизвикването върху ретината на циркулация, която би причинила по-големи отделяния.

Според нас това би могло да се постигне най-добре не само с измиването — и предпазните мерки на очилата (които се използват в момента и с много добър успех), но и с остеопатични процедури, които да се прилагат така, че да са в хармония с въздействията на самото тяло.

Бихме открили, че по този начин системата не само ще съдейства във възпроизвеждането на клетъчните сили, необходими за преодоляването на травмата, но и значително ще се помогне при други състояния… смущения в системата, настъпили в резултат от липсата на действие на клетъчните сили в циркулацията.

Прилагането на тези остеопатични манипулации веднъж седмично би било от изключителна полза.

Поддържайте вече посочените диети за тялото…“

 

 

Въпрос: „Вторият лекар твърди, че лещата на окото е пробита. Така ли е?“

Отговор: „Както казахме, откриваме, че тя не е пробита, а само засегната от ефекта на травмата върху другите части, които бяха посочени… ретината и роговицата“.

Въпрос: „Щом не е пробита, защо се оформя катаракта?“

Отговор: „Ако бъдат извършени посочените процедури, тези натрупвания постепенно ще се абсорбират и няма да образуват катаракта.

Това все още не е истинска катаракта. Това са просто секретите, или опитите на системата да защити наранените части.

Необходимо е абсорбиране посредством дренажи… или стимулирана циркулация към центровете, от които очите, или оптичните сили, получават своите стимули; в горната дорзална и в шийната област… които ще премахнат тези състояния, ако се правят редовно и упорито, травмата напълно ще изчезне.“

Докторите казаха, че тези лечения са загуба на време, но няма да настъпят увреждания, ако се отложи операцията.

Детето бе водено редовно на остеопат, който внимателно следваше указанията. След няколко седмици тъканта върху окото започна да се разкъсва и малко по малко да се разтваря, докато окото се изчисти почти изцяло.

На 18 март 1936 година бе проведено следното тълкуване:

„Както откриваме, външно има още много да се желае, но цялостните физически реакции, които се извършват в момента, са много добри. Има подобрение в много насоки.

Трябва да се вземат мерки за добавяне на ензими в тялото. Както откриваме, даването на «Вентрикулин» с желязо под лекарско ръководство ще помогне значително в катаболизма на храносмилателните и асимилиращите сили; това ще засили кръвоснабдяването за по-добър запас и реакция на физическите сили на тялото.

По отношение на локализираното нарушение в окото откриваме, че манипулациите са въздействали изключително благотворно. Бихме продължили с приложението им един-два пъти седмично, или веднъж първата седмица, два пъти — втората; така че да бъдат правени дренажите, тоест натрупванията да продължават да бъдат изхвърляни… и абсорбирани, ако се поддържа правилният начин на циркулация, като манипулационните сили ще помагат не само в дренирането, но и в стимулирането на циркулацията към засегнатите части.

На силна светлина трябва, разбира се, да се използват очила, които да затъмняват и защитават окото; или даже и двете очи. Опушеното или розовото стъкло е за предпочитане пред кафявите или други цветове…“

Направеното на 29 май 1936 година тълкуване препоръча третиране с електричество директно върху очната ябълка. Процедурите бяха направени.

 

 

Резултати

Майката на детето докладва за следните резултати: зеницата е възстановена до почти съвършена закръгленост; белегът е почти невидим; окото реагира на светлина; с подходящата леща окото може да бъде използвано за четене.