Томас Съгрю
Животът на Едгар Кейси (22) (Има една река)

Двадесет и първа глава

Андрю Джексън Дейвис бе роден в Блуминггроув, Ориндж Каунти, Ню Йорк, на 11 август 1826 година. Баща му беше обущар, а майка му, починала още докато той бе малък, бе „едно от онези изящни същества, чиято върховна наслада е да се движат сред болест и скръб и да се грижат за облекчаването на човешкото страдание“. Семейството беше бедно и родителите не бяха склонни да смятат образованието за необходимост за сина им — обучението му в училище бе продължило пет месеца. Още като момче той работеше различни неща, като няколко лета бе наеман да пасе добитък от г-н Удуърд от Хайд Парк. По това време семейството му живееше в Хайд Парк.

През септември 1838 година бащата и синът — майката вече бе починала, се преместиха в Покипси. Г-н Дейвис отвори обущарница, а Андрю му помагаше. През 1841 година момчето отиде да работи при г-н Айра Армстронг, който разказа на Уилям Фишбоу, секретаря на Дейвис, следното:

Имах нужда от услугите на момче, което да е донякъде запознато с обущарството, и го наех за две седмици да ми помага. Останах толкова доволен от здравия му разум и трудолюбие, че по негово собствено настояване и по желание на баща му го взех за чирак. Образованието му едва включваше познанието да чете, да пише и да прави най-основните пресмятания. Четивата му се ограничаваха изключително в рамките на забавна младежка литература. През двете години на чиракуване той се доказа като човек с лоялен и почтен характер, какъвто рядко може да се срещне.

Докато Андрю помагаше на г-н Армстронг, в града дойде човек, който щеше да изнася лекции по месмеризъм. Той направи демонстрация върху различни хора от публиката, но не успя да хипнотизира Андрю. След като лекторът, чието име бе г-н Граймс, си тръгна, няколко от местните започнаха да експериментират и един от тях, шивач на име Уилям Левингстън, показа известен успех. Един ден Андрю влезе в неговия магазин и шивачът, който си спомни неуспеха на лектора, помоли Андрю да му разреши да опита късмета си и да го хипнотизира. Момчето се съгласи.

Експериментът имаше успех, подобен на този, който Дьо Пюсегюр бе постигнал с овчарчето Виктор. Андрю изпадна в дълбок транс и показа забележителни ясновидски способности. Опитът бе повторен, превръщайки момчето в център на обществения интерес в Покипси. „Месеци наред къщата на г-н Левингстън бе постоянно посещавана от любопитните, приканвани да дойдат и да станат очевидци на експериментите.“ Момчето бе подложено на най-различни тестове, които премина успешно, но накрая, докато беше в транс, каза, че способностите му трябва да бъдат използвани в помощ на болните.

Тогава г-н Левингстън започна да го води из околността и създаде медицинска практика. Когато стигнаха до Данбъри, Кънектикът, и Бриджпорт в същия щат, те срещнаха д-р С. С. Лион, който допреди това не вярваше в ясновидството, но доказателствата за неговата истинност, демонстрирани от младия Дейвис, бяха твърде силни, за да им устои. Твърдо убеден във важността на явлението, той решително и открито предложи подкрепата си и се съгласи да следва съветите на Дейвис за лечението на някои трудни случаи на пациенти, които по това време лекуваше.

Това се случи през февруари 1845 година. През май в Бриджпорт Дейвис и Левингстън се запознаха с Уилям Фишбоу. В началото на август Дейвис, който вече бе обявил, че ще започне поредица от тълкувания върху космоса и съдбата на човека, избра д-р Лион да ги провежда, а г-н Фишбоу да записва. Тълкуванията бяха проведени в Ню Йорк и общо бяха 157 на брой, от 28 ноември 1845 до 25 януари 1847 година, период от 14 месеца. През същата година д-р Лион и г-н Фишбоу публикуваха резултатите.

Така продължаваше историята на Андрю Джаксън Дейвис, разказана от г-н Фишбоу в неговия увод към „Принципите на природата, нейните божествени разкрития и глас към човечеството“.

Едгар, който четеше дребния шрифт, докато Хю Лин надничаше над рамото му, се почувства странно.

— Сякаш се говори за мен, направо тръпки ме побиват — каза той.

Двамата се загледаха в металната гравюра на Андрю върху фронтисписа и прочетоха описанието на облика му, направено от г-н Фишбоу.

Той е среден на ръст, с добри пропорции на тялото и притежава жлъчно-сангвиничен темперамент. Има добре изразени черти, главата му е със средна големина и много плавно развита, особено във фронталната и теменната област. Основата на мозъка е малка, с изключение на областта, свързана с възприятията, която е издадена. Косата е гъста и смолисточерна. Изражението на лицето е меко, спокойно и говори за особена степен на откровеност и доброжелателство; очите излъчват лъчезарност, каквато не сме виждали у друг човек.

Едгар отново се вгледа в гравюрата. Андрю бе облечен според стила на тогавашния период — носеше папийонка и сако със сатенени ревери.

— Изглежда симпатичен — каза той. — Какво става после с него?

— Кариерата му е забележителна — отговори Хю Лин. — Продължил е да дава тълкувания 35 години след появата на тази книга от 782 страници. После решил да учи медицина. На 60-годишна възраст се дипломирал и започнал да практикува.

Едгар прелистваше книгата.

— Как е диагностицирал проблемите на пациента, след като е станал доктор? — попита той.

— Разпитвал го е, както се прави обикновено, но по-голямата част от информацията е получавал, като е допирал върховете на пръстите си до дланта на пациента. Явно механизмът на неговото ясновидство се е бил променил и вече не се е налагало да заспива, за да има тази чувствителност.

— Докосвал е пациента — каза Едгар. — Това е психометрия.

— Живял е до дълбока старост — продължи Хю Лин. — Бил е на 84, когато е починал. Това е първата му книга, но е написал още много. Вече не се издават и, както изглежда, авторът им е забравен, като не броим изучаващите психичните феномени и малка група ентусиасти. Но доколкото разбрах, тази група се увеличава. Може би Андрю го чака възраждане.

Едгар отново обърна на гравюрата, взирайки се в нея.

— Как го е правел? — попита той. — Колко често е давал сеанси?

— Два пъти на ден. Използвал е хипнотизатор, тоест човекът, ръководещ сеанса, го е приспивал с движения на ръцете. Докато е говорел, той е лежал настрани. Иначе не изглежда да има разлика между неговия и твоя метод.

Едгар затвори книгата и прокара пръсти по протърканата черна корица. В единия й край имаше надпис със златни букви: „Разкрития и т.н. от А. Дж. Дейвис, ясновидец“.

Преди почти сто години някакви хора се бяха надявали да променят света с помощта на Дейвис и книгата му. Сега книгата бе колекционерска рядкост, а Дейвис, въпреки че бе живял дълго, написал бе множество книги и бе помогнал на много хора, бе забравен.

— Е, поне не си сам — каза Хю Лин. — Имаш Андрю, Виктор овчарчето и стотици други, чиито случаи са записани. Андрю обаче е от особена важност, защото учените ще са принудени да ни обърнат внимание, когато разберат, че и друг е вършел точно това, което и ти, и то тук, в Америка.

Едгар поклати глава.

— Ако сложиш този човек, Виктор овчарчето и мен в една и съща стая и тримата направим тълкуване върху един и същи случай и бъдем единодушни; и ако после доктор, на когото учените имат доверие, отиде с тях при болния, диагностицира го и потвърди правотата ни, знаеш ли какво ще стане? Учените ще обесят доктора като шарлатанин, а нас ще прогонят от града.

Той подаде книгата на Хю Лин и посегна отново към въдицата си.

— Нека Андрю, Виктор и аз почиваме в мир — каза той.

* * *

През есента на 1935 година Едгар Еванс Кейси влезе в университета „Дюк“, за да следва електроинженерство. Едгар и Хю Лин го закараха в Дърам, Северна Каролина, и докато бяха там, се срещнаха с д-р Дж. Б. Райн от Факултета по психология, който по това време провеждаше известните си експерименти в областта на телепатията. Той се оказа симпатичен човек и прояви интерес към историята им.

През март следващата година д-р Лушън Х. Уорнър, в качеството на специален изследовател от името на университета, прекара една седмица във Вирджиния Бийч, като слушаше тълкувания и сам получи няколко. Резултатите го ентусиазираха и благодарение на доклада му през април д-р Райн ангажира сеанс за малката си дъщеря. От последвалия му отговор стана ясно, че диагнозата като че ли не е отговаряла на състоянието на дъщеря му, и интересът му се охлади.

През юни д-р Уорнър поръча поредица от тълкувания за д-р Гарднър Мърфи от факултета по психология в Колумбийския университет в Ню Йорк. Пациентите щяха да бъдат прегледани в Ню Йорк, докато сеансите щяха да се проведат във Вирджиния Бийч. Имената и адресите трябваше да бъдат пратени в препоръчано писмо от Ню Йорк в деня преди сеанса.

Пратени бяха две писма; направени бяха две тълкувания. Междувременно д-р Уорнър се разболя и работата бе предадена на един от асистентите на д-р Мърфи, който не прати никакви писма и никакви отзиви за направените вече тълкувания.

— Нали ти казах — обърна се Едгар към Хю Лин.

Няколко от тълкуванията на д-р Уорнър бяха свързани с телепатията. Той търсеше теоретично обяснение и получената информация отговори, че това е въпрос на развитие на душата; този вид общуване се случваше, когато два ума достигнеха състояние отвъд времето и пространството. В такива случаи и двамата възприемаха едно и също нещо с подсъзнанието си — със своята индивидуалност. Единият го взимаше от съзнателния си ум; другият го възприемаше и предаваше на своя съзнателен ум.

Някои умееха да получават, но не и да пращат; други успешно изпращаха, но не можеха да получават. Хората, между които съществуваше любов и разбиране, си предаваха мисли, без да го съзнават.

Според информацията, от патофизиологична гледка точка съществуваше „евгеника“, пораждаща вибрации в кръвната плазма, които правеха възможни предаването и получаването.

„Каква трябва да е скоростта на сърдечния пулс, на вибрационните сили, въздействащи на тялото?

Такава, че съотношението на циклите при всяко от червените кръвни телца да е едно към три. Онези, чиито телесни вибрационни сили са 87 7/10. Онези, които имат пулс в нормалните граници от 72 до 78 6/10“.

 

 

През декември 1935 година семейството имаше нов сблъсък със закона. Бяха на гости в Детройт и Едгар направи тълкуване за един от приятелите на домакините. Тълкуването бе направено за малко момиче, но без знанието на бащата. Това бе нарушение на правилата на асоциацията, но желанието да се помогне на детето бе по-силно. Дадоха резултатите на бащата, който ги показа на лекар. Лекарят не се съгласи с предписаното лечение и бащата отиде в полицията. Семейството бе арестувано за практикуване на медицина без разрешително.

Действително буквата на закона бе нарушена, но съдът нямаше желание да продължи преследването. Обвиненията срещу другите участници бяха свалени, Едгар бе признат за виновен и пуснат условно под собствено попечителство. Нямаше присъда, нито глоба.

1935-а бе тъжна година за семейство Кейси. През април почина г-жа Еванс, майката на Гъртруд. През ноември няколко от нюйоркските членове на асоциацията учредиха „Хелт Хоум Ремедис“. Тя имаше две функции — да предоставя на членовете апаратите, които много често се споменаваха в тълкуванията, и да произвежда и да се опита да изкара на националния пазар някои от лекарствата, които тълкуванията бяха препоръчвали за определени болести. Открит бе офис в Норфолк и Томи Хаус стана управител.

Лекарствата, избрани за изпробване, бяха „Ипсаб“, за кървящи венци и пиорея, и „Тим“, мехлем за хемороиди. Проведени бяха сеанси, с цел да се усъвършенстват техните формули, след което Томи започна да носи продуктите при лекари и зъболекари за тестване. Той изгради мокра клетка и радиологични апарати, които да бъдат използвани от пациентите, когато е необходимо за лечението им, и водеше отчет на резултатите.

Задачата бе трудна и неприятностите идваха от неочаквани източници. Хората, които първи трябваше да използват за лечението си един или повече от продуктите на „Хелт Хоум Ремедис“, бяха склонни да подозират, че това е организирано мошеничество — по всичко изглеждаше, че тази компания бе основана, за да продава нещата, препоръчани от тълкуванията, с цел печалба за себе си и асоциацията.

Томи откри, че зъболекарските и лекарските организации не бързат да дадат одобрението си на „Ипсаб“ и „Тим“, въпреки дългия списък от успешни случаи, които бе събрал. Средствата на корпорацията започнаха да се топят и тя спря да действа. Офисът бе изоставен; „Хелт Хоум Ремедис“ се превърна в болен въпрос за Хю Лин, който се оказа принуден да стане дърводелец и аптекар и да строи съоръжения за хората, които се нуждаеха от тях.

Зимникът в къщата на семейство Кейси се превърна в лаборатория. Томи, който се готвеше да се върне в Хопкинсвил, показа на братовчед си как да построи батериите.

— Съставките в тази мокра клетка струват малко над 18 долара — каза той. — Когато я пратиш за доставка, цената става 19. Ако ти платят, цената е 20 долара. Така че може би ще получиш долар за труда си.

— Нищо чудно, че корпорацията фалира — каза Хю Лин.

— Повечето хора се оплакват от цената — продължи Томи. — Била твърде висока. Аз им обяснявам, че изработваме само няколко апарата за удобство на членовете, а съставките са скъпи, когато се купуват на малки бройки.

— Те какво казват? — попита Хю Лин.

— Че цената е прекалено висока — отговори Томи.

Хю Лин взе един чук.

— Учим се — каза той.

— Какво се учим? — попита Томи.

— Да не правим грешки — каза Хю Лин.

Той замахна с чука и си удари пръста.

* * *

Годините минаваха неусетно. Папките на Хю Лин едва побираха събраните анамнези, паралелни изследвания на психичните явления и изследователски тълкувания, правени за групите изучаващи. Учените все така не проявяваха интерес. Тези, които идваха да обсъждат, да спорят и да учат, вече вярваха в ясновидството, в прераждането, в кармата. Някои от тях бяха психолози по професия; имаше и няколко психиатри, но всички те се стараеха да държат подобни лични убеждения настрана от професионалната теория и практика.

— Все още не е дошло времето хората като цяло да повярват в тези неща — каза Хю Лин на баща си един ден. — Но съм убеден, че и това ще стане не след дълго. Нашата работа е да сме готови.

Едгар се съгласи.

— Когато дойде моментът, те ще ни потърсят. Но помни едно — не ни трябват хора, които да влязат с гръм и трясък, казвайки: „Добре. Готов съм. Докажи ми това нещо“. Искаме хора, които ще дойдат със смирение и вежливи обноски и ще кажат: „Бих искал да знам какво е това. Ще ме научите ли?“. Нашата работа е да имаме нещо готово, което да дадем на тези хора.

Хю Лин постепенно осъзна, че най-доброто доказателство за състоятелността на тълкуванията се криеше в документираните случаи на семействата, чиито членове бяха използвали Едгар като семеен лекар в продължение на години. Едно от тях бе семейството на Франк Мор — тълкувания бяха правени на неговата племенница, на съпруга и детето й. Друго бе това на Дейв Кан; майка му продължи да живее активно и без болка 17 години, след като тълкуванията — които през цялото време й предписваха лечения, бяха потвърдили диагнозата на докторите за нелечима болест. Сестрите и братята на Дейв, децата им и тези на Дейв — всички те бяха лекувани според тълкуванията. Когато най-малкият син на Дейв падна и си наниза окото на острието на ножица, информацията предписа лечение — точно и успешно изпълнено, така че оформящата се катаракта бе абсорбирана.

Може би най-добрият семеен архив бе този на семейство Хаус — Кари, д-р Хаус и Томи. Откакто „Хелт Хоум Ремедис“ фалира, Томи живееше в Хопкинсвил. Ожени се за момиче от Вирджиния Бийч и през септември 1939 година им се роди дъщеря Карълайн. Когато беше едва на годинка, тя се заля с тенджера с вряла вода. Томи телефонира на Едгар и веднага бе извършено тълкуване. Предписаните лечения бяха изпълнени и Карълайн се отърва без нито един белег и без увреждане на окото, което отначало изглеждаше сериозно засегнато.

Когато бе почти на две, Карълайн започна да заеква и имаше постоянни проблеми с храносмилането. Направеното тълкуване каза, че леко нараняване при падане е причинило натиск в областта на втори, трети и четвърти шиен прешлен. Предписани бяха остеопатични терапии, масаж, диета и елиминиращо средство. На 30 септември 1941 година Томи писа на Едгар:

Пиша ти накратко, за да ти кажа, че получихме тълкуването на Карълайн и започнахме лечението. Д-р Б. среща малко трудности да я накара да седи мирно до края на терапията, но въпреки това засега тя реагира добре. Заекването е много по-леко, но все още я тормози бронхитът, причиняващ силна кашлица. Цялостното й състояние се подобри изключително много.

Друг ценен източник на доказателства бе ежедневната поща.

Избраната случайно от архива за септември 1941-ва поща съдържаше писма от:

Млада жена от Вашингтон, излекувана благодарение на тълкуванията, след като бе получила натравяне с олово, причинено от депилатор (оттогава премахнат от пазара от Комисията по чистите храни и лекарства). След прекалено интензивна работа тя се бе почувствала уморена и искаше да й се направи преглед.

Жена от Питсбърг, заинтригувана от тълкуванията поради заниманията си в областта на символите. След като получи тълкуване за физическото си състояние, тя пишеше, за да провери дали правилно е подала заявката за определен апарат.

Майката на момиче от Дейтън, Охайо, излекувано от усложнена форма на артрит, като лечението бе продължило пет години. Майката, която се лекуваше от друго заболяване, съобщаваше цялостно подобрение, но повторна поява на определена болка. После цитираше писмото на дъщеря си, която бе отишла на почивка и когато видяла змия, се изплашила и „подскочила поне два метра и половина“. Жената молеше и за тълкуване за майка си, която бе на 80.

Съпругата на морски офицер, която се бе запознала с Едгар и бе получила няколко тълкувания, докато бе живяла в Норфолк. Сега живееше в Ню Лондон и съобщаваше, че е основала изследователска група. Искаше физическо тълкуване за приятел.

Млада жена от Ню Хемпшир, която потвърждаваше часа за сеанса си и пращаше името и адреса на доктора, съгласил се да съдейства за провеждането на лечението.

Мъж от Дариън, Кънектикът, на чиято дъщеря бе направено тълкуване — преглед няколко дни преди това. Той пишеше, че болката е изчезнала и тя бързо се подобрява.

Мъж от Вашингтон искаше екземпляр от бюлетина на конгреса. Майка му, на която бе направено физическо тълкуване, се чувстваше по-добре.

Млада жена от Бостън, Масачузетс, която след направеното тълкуване на живота бе предприела щастлива промяна в професионалния си път. Сега тя искаше да поръча същото тълкуване за по-малкия си брат, който „е много объркан“.

Мъж от Делауеър, Охайо, когото един доктор бе насочил към Едгар, искаше физическо тълкуване за съпругата си.

Мъж и жена от Ню Йорк, които, стигнали почти до развод, бяха решили да дадат още един шанс на брака си след направеното съвместно тълкуване. Сега съобщаваха, че чакат бебе.

Жена от Роаноук, Вирджиния, бе получила първото си физическо тълкуване и споделяше задоволството си от диагнозата. След години на страдания сега тя се радваше на вдъхнатата й надежда за облекчение.

Жена от Гилфорд, Кънектикът, искаше да получи литература, свързана с тълкуванията.

Мъж от Янгстаун, Охайо, анулираше часа за физическо тълкуване и искаше нова дата.

Имаше и телеграма от Дейв Кан, който съобщаваше, че е във Вашингтон по бизнес и ще дойде да ги види на следващия ден.

Ежедневната поща носеше на Едгар особено удоволствие. За него тя бе доказателство, че „по малко тук, по малко там, с всяка следваща мисъл, ред по ред, камък върху камък“ делото му не отиваше напразно, и — както веднъж бе казало едно тълкуване: „Всеки искрен опит ти се прибавя като праведно действие“. Това, заедно с работата на асоциацията, която даваше възможност на проявяващите интерес да участват в едно духовно начинание, бе сбъдването на мечтите му — градът на изцелението бе построен, но не от ръце, а от сърца. Той разбираше това.

* * *

В съответствие с приетия през 1931 година план, на дейностите на асоциацията не се даваше показност и те оставаха неоповестени дори на събранията на конгреса. Членовете набраха средства за офис, библиотека и подземно хранилище, които бяха построени през 1940 година, но като една цялостна структура, която бе добавена към жилището на семейство Кейси, така че нямаше дори знак, който да насочи към тях посетителите.

Новата сграда бе паметник в чест на искрените усилия на изследователските групи и на постоянството на семейство Кейси в стремежа да докажат правотата на тълкуванията. Изплатена бе с малки помощи — с жълти стотинки, които се бяха натрупвали дълго време. Някои от групите плащаха членския си внос, а други гласуваха индивидуално да дават процент от заплатите и възнагражденията си за определен период. Едгар работеше като дърводелец — окачи вратите и прозорците, боядиса сградата отвътре и отвън и положи настилката към входа.

Местните групи провеждаха часовете си в библиотеката. Една от тях, която се събираше във вторник вечер, изучаваше Библията и Едгар бе учителят. Започна с шестима ученици и скоро броят им нарасна на трийсет.

Асоциацията имаше средно членство между 500 и 600 души. Половината от тях идваха и си отиваха, а другата половина оформяха солидната база за изследователската работа на асоциацията и бяха публика за анамнезите, бюлетините, памфлетите и „Бюлетин на конгреса“, едновременно годишник и архив на речите и тълкуванията, проведени на годишните събрания. Имаше списък с адресите на няколко хиляди души, изразяващи интерес към всичко, което имаше връзка с Едгар. Очевидно те не го забравяха. Хю Лин откри, че от 600-те тълкувания, направени в определена година, 43 бяха за хора, получили първото си тълкуване 5 години по-рано, 13 — за хора, получили първото си тълкуване 10 години по-рано, 6 — за такива, чието първо тълкуване бе направено 15 години преди това, и 8 — за хора с проведено първо тълкуване 20 години преди това.

Един ден в края на лятото на 1941 година човек от Ню Йорк се обади на Едгар, но той не позна нито гласа, нито името.

— Аз съм онзи, който ви даде назаем сто долара в банката в Дейтън през 1924-а — каза мъжът. — Спомнихте ли си?

— Много добре — отговори Едгар.

— Не се обаждам за парите — каза мъжът. — Вие ги платихте. Но имам проблеми и искам тълкуване.

Сред членовете на асоциацията имаше представители на всички протестантски църкви; на Римокатолическата, Гръцката, Сирийската и Арменската католическа църква; някои идваха от редиците на теософията, християнската наука и спиритизма, както и от много ориенталски религии. Разбира се, приемането на тълкуванията означаваше приемане на християнството, тъй като основният тон на всички философски и нравствени послания на тълкуванията е Христовият модел като идеал за човечеството.

— Ако ви прави по-добър член на вашата църква, значи е добро; ако ви отчуждава от църквата ви, е лошо — каза Едгар на нова участничка в една от групите, която го бе попитала дали вярата в тълкуванията ще се отрази на положението й като член на една от протестантските църкви.

Програмата на Хю Лин не бе изцяло изпълнена. За да даде завършен вид на доказателствата си, той се нуждаеше от спонсорирани тълкувания върху определени болести и състояния, които да бъдат проведени общо, без да се отнасят до конкретен пациент. Бюджетът на асоциацията бе толкова малък, че не можеха да се заделят средства за серия от тълкувания върху рака, старостта, сърдечните заболявания, астмата и др. Идеята бе те да се продават, за да се поддържа наличието на достатъчни приходи — което можеше да стане само ако подобна поредица се продадеше на спонсор. Спонсори имаше, но предвид безнадеждността на задачата да се убедят лекарите, че предписаното от тълкуването е ефикасно, те предпочитаха да изследват теми като живота на Христос, преди да започне да проповядва, символиката в Откровението от Йоан и какъв е бил светът, преди да се зароди човешката история.

В областта на философията и метафизиката имаше нужда от добре разработена система за правене на препратки и проверки, за да се съпоставят твърденията на тълкуванията с казаното от теолози, еретици и учители по религия и етика във всички държави от всички епохи. Тълкуванията бяха демократични в това отношение също както бяха в сферата на медицината — „Където се е учел Законът за Единия, там е пребивавала истината“.

Тълкуванията следват строга нравствена система и никакво посредствено възприемане на теологичните добродетели няма да ги удовлетвори. За тях крайната цел е съвършенството и всяка грешка трябва да се проследи до източника й, всяко нараняване и неправда — поправени. По-новите, снизходителни тълкувания на християнството не се толерират. Виждането за брака например е същото като на Римокатолическата църква, въпреки че тълкуванията изтъкват причина, различна от тази на църковните патриарси. „Справете се с проблемите сега — казват те — или ще трябва да се изправите пред тях след време“. Те съветват да се прибегне до развод само в крайни случаи, подобни на обстоятелствата, при които Католическата църква разрешава анулирането на брака. Тогава една от страните обикновено е сгрешила непоправимо, докато другата понася твърде тежък товар. За този от двамата, който се опитва да прави компромиси и да запази връзката, тълкуванията обикновено казват: „Това е изпълнено от съществото. Дългът е платен“.

Умението да се живее по начина, на който учат тълкуванията, крие голяма опасност. То привлича само онези, които са готови да следват пътя към идеалното съществуване, но на същите тях предлага изкушението от нова религиозна организация, нова философска система. Срещу това тълкуванията постоянно предупреждават. Целта, към която всички те трябва да работят, не е нещо ново и елитно, а старо и универсално — това е същността и товарът на техния труд. Както казва едно тълкуване:

Идеалите и целите на Асоциацията за проучвания и просвещение не са да бъде поредната схизма или друг „изъм“. Стойте далеч от това! Тези предупреждения бяха отправяни отново и отново. Влагайте колкото може по-малко от личността си и колкото може повече от Бог и Христос в своите отношения с ближните.

Разбира се, свързаните с материалното дейности на асоциацията трябва да добият и представят конкретни доказателства за своята вкорененост в менталната и духовната истина. Не бива да се изгражда организация с идеята да бъде схизма, култ или друг „изъм“, нито да се трупат пари, богатство, слава и положение, или служба, чиято функция да е противопоставяне на друга, вече организирана група.

Как е работел Учителят? В църквата, в синагогата, на полето, на езерото, върху пясъка и в планината, в храма! И предизвиквал ли е онези? Основал ли е нещо различно? Заклеймявал ли е дори закона на римляните, или на юдеите, на есеите, садукеите, или който и да е от тогавашните култове и „изми“? Всички те, учел Той, са като ЕДНО — подчинени на закона! Всички недоволства, схизми, „изми“, култове трябва да се стопят, за да може твоят Водач, Пътят, Учителят, да, дори Христос… проявил се в Иисус от Назарет… да се разкрие на ближния ти!

Затова в своите съображения търси да узнаеш все повече и повече за това, как всяка организация има телесно, умствено и духовно съответствие, и може да ти се даде напътствие.

Тогава имаш организация с физическа същност, с умствена същност, с духовна концепция. И само онова, което не е просто идеалистично, но и е в съответствие с повелите на Бог, на Христос, с помазванията на Иисус, може да бъде такова, че да израсне и да приеме жива форма в битието, в телата, в умовете; да, да бъде осъзнато в душите на хората, на които една такава група, такава организация ще служи. Тогава действията, свързани с телесното функциониране, трябва, естествено, да бъдат взети под внимание; но нека всеки етап от делото показва как не само умствено, но и духовно е вкореняването на истината, изложена в Христовото съзнание и илюстрирано от Иисус, както и оповестено от много от светците в миналото.

И тогава можете да имате увереността, че всички влияния от духовната сфера са едно. Защото дали Господът на Пътя, самият Христос като Иисус, или други са пращани на помощ, зависи от това, дали поддържате този идеал, който е Едно с вселенската Истина за и към човека.