Тери Гудкайнд
Машина за знамения (75)

Седемдесет и пета глава

В далечината се виждаха разкошни градини, насечени от виещи се пътеки, но теренът край Двореца, където водеше стълбата, от която бе слязъл Ричард, представляваше открито пространство за товарене и разтоварване — там пристигаха доставките. Обикновените посетители влизаха в Двореца през множеството стълбища, прорязали вътрешността на платото, но най-знатните гости, които идваха с коне или карета, биваха посрещани отвън на платото, където бе издигната внушителна порта, намираща се между товарната зона и градините. През този вход гостите попадаха във великолепни широки коридори, които ги отвеждаха в крилата за гости. По-близо до Ричард, в по-слабо осветен участък, се намираха конюшните и сервизните помещения.

Той различи тъмните очертания на десетки карета и каруци, някои от които бяха оставени за през нощта, а други бяха в процес на товарене. От конюшните биваха извеждани коне, които оседлаваха или впрягаха. Дори и посред нощ представителите събираха багаж и напускаха двореца. Наоколо кипеше трескава активност. Никой не пристигаше. Всички впрягове напускаха.

Ричард се тревожеше за всичко, което се бе случило напоследък — както за представителите, които бяха решили да следват знаменията, така и за онези, които обещаваха помощ посредством пророчество. Искаше да знае какво стои в дъното на всичко, но в момента бе концентриран изцяло в това да намери Калан.

Ричард проследи стъпките й, които водеха в тъмнината горе на платото. Беше тичала с всички сили. По определени признаци в следите, например по извитото стъпало на места, той разбра, че се бе озъртала назад, сякаш нещо я беше преследвало. Ако тя самата бе преследвала, следите щяха да изглеждат по друг начин.

Нямаше никаква логика. Нямаше отпечатъци от преследвачи, но въпреки това страхът й бе ясно различим в оставените стъпки. Каквото и да я гонело, навярно е летяло, за да не остави следи. Освен това Ричард осъзнаваше, че високата температура може да е предизвикала халюцинации, от които тя да е бягала.

Но знамението на машината, което гласеше, че хрътките ще му я отнемат, не беше халюцинация. Поне нямаше следи от хрътки.

На едно място сред отпечатъците от конски подкови и товарни коли стъпките на Калан просто свършваха.

Ричард отиде там и приклекна на коляно, за да разгледа следите отблизо. Забеляза, че последният отпечатък е само на пръстите на крака й. Беше по-дълбок от останалите и имаше ясно изразени ръбчета, сякаш бе скочила в нещо. Тъй като стъпките й свършваха там, значи беше скочила в карета или каруца.

С вледеняващо усещане за ужас Ричард осъзна, че Калан я няма. Не можеше да разбере какво е станало или защо е бягала по този начин, но ясно виждаше, че е напуснала спалнята, слязла е по стълбите, тичала е през платото и е скочила в каруца.

Всякакви коли отпътуваха непрекъснато. Навсякъде имаше отпечатъци от конски подкови и колелета. Никой не можеше да каже в коя карета или впряг е скочила Калан. А ако бе останала в някоя от тези каруци, можеше да е потеглила във всяка една посока, която води далеч от Двореца.

Няколко представители бяха напуснали Народния дворец през нощта. Повечето имаха и ескорти. Някои водеха целите си домакинства, всички, като се почне от стражите, обслужващия персонал, съветниците и момчетата за поддръжка, та до товарните коли с багажа, така че тази нощ бяха отпътували безброй карети и каруци.

Калан можеше да е във всяка една от тях.