Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Notre-Dame de Paris, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 82гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
unicode(2007 г.)
Корекция
NomaD(17 ноември 2007 г.)

Издание:

ВИКТОР ЮГО

ПАРИЖКАТА СВЕТА БОГОРОДИЦА

РОМАН

Първо издание, 1987

 

Преведе от френски Лилия Сталева

Преводач на стиховете Пенчо Симов

Редактор на издателството Добринка Савова-Габровска

Художествен редактор Борис Бранков

Технически редактор Спас Спасов

Коректор Богдана Асенова

Националност френска. Индекс 11/95376/6126–25–87 Издателски № 1358. Дадена за набор м. VIII 1986 г. Подписана за печат м. декември 1986 г. Излязла от печат м. януари 1987 г. Формат 16/60/90. Печатни коли 32. Издателски коли 32. УИК 2 8,38. Цена 1.34 лв.

Държавно издателство „Отечество“, пл. „Славейков“ 1

Държавна печатница „Г. Димитров“, бул. „Ленин“ 117

История

  1. —Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Парижката Света Богородица от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]

Парижката Света Богородица може да се отнася за:

Тази пояснителна страница насочва към статии със сходни заглавия.
Ако сте дошли тук чрез някаква вътрешна препратка, може да я промените така, че да сочи направо към подходящата статия.

V. КРАЙ НА ИСТОРИЯТА С ПИТКАТА

Есмералда пребледня и слезе, залитайки, от позорния стълб. Гласът на отшелницата продължаваше да я преследва:

— Слез! Слез, египетска крадло, но пак ще се качиш там!

— Пак я прихванаха нашата Кълчищна — зашепнаха сред тълпата, без обаче да предприемат каквото и да било против нея. Плашеха се от подобни жени и ги считаха в страха си едва ли не за неприкосновени. В онези времена никой не смееше да оскърби хора, които се молят денонощно.

Настъпи момент да освободят Квазимодо. Развързаха го и тълпата се пръсна.

При Гран Пон Майет, която се връщаше с двете си другарки, се спря внезапно.

— Ей, Йосташ, какво направи с питката?

— Майко — отвърна детето, — докато вие се разправяхте с онази леличка от дупката, едно голямо куче отхапа от питката. Тогава и аз си отхапах…

— Как, господинчо, нима излапа цялата питка?

— Не аз, майко, кучето. Аз му казах да не яде, но то не ме послуша. Тогава и аз си отхапах.

— Невъзможно дете! — каза майката, едновременно усмихната и сърдита. — Можете ли да си представите, Удард, той вече изяжда съвсем самичък всичките череши от градината ни в Шарльоранж. Затова дядо му казва, че щял да стане капитан. Само още веднъж да те пипна, господин Йосташ! Хайде, лакомчо такъв!