Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Notre-Dame de Paris, 1831 (Обществено достояние)
- Превод отфренски
- Лилия Сталева, 1987 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,6 (× 82гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
ВИКТОР ЮГО
ПАРИЖКАТА СВЕТА БОГОРОДИЦА
РОМАН
Първо издание, 1987
Преведе от френски Лилия Сталева
Преводач на стиховете Пенчо Симов
Редактор на издателството Добринка Савова-Габровска
Художествен редактор Борис Бранков
Технически редактор Спас Спасов
Коректор Богдана Асенова
Националност френска. Индекс 11/95376/6126–25–87 Издателски № 1358. Дадена за набор м. VIII 1986 г. Подписана за печат м. декември 1986 г. Излязла от печат м. януари 1987 г. Формат 16/60/90. Печатни коли 32. Издателски коли 32. УИК 2 8,38. Цена 1.34 лв.
Държавно издателство „Отечество“, пл. „Славейков“ 1
Държавна печатница „Г. Димитров“, бул. „Ленин“ 117
История
- —Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Парижката Света Богородица от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
Парижката Света Богородица може да се отнася за:
- „Света Богородица“ – катедрала в Париж
- „Парижката Света Богородица“ - роман на Виктор Юго
- „Парижката Света Богородица“ - балет на Морис Жар
|
Тази пояснителна страница насочва към статии със сходни заглавия. Ако сте дошли тук чрез някаква вътрешна препратка, може да я промените така, че да сочи направо към подходящата статия. |
VI. КАМАТА. СЕ Е РАЗИГРАЛА
Излизайки от Бастилията, Гренгоар се спусна по улица „Сент Антоан“ като отвързан жребец. Щом стигна до Порт Бодоайе, той се запъти право към каменния кръст, който стърчеше сред площада, макар че едва можеше да различи в мрака фигурата на един мъж, облечен в черно и с черна качулка на глава, който беше седнал в подножието на кръста.
— Вие ли сте, учителю? — попита Гренгоар.
— Страсти господни! — каза черната фигура, ставайки. — Караш ме да горя от нетърпение, Гренгоар. Стражата от кулата Сен Жерве току-що извика един часа и половина след полунощ.
— О, не по моя вина закъснях — отвърна Гренгоар, — а заради стражата и краля. Едва се отървах. Все съм на косъм от обесването! Такава е орисията ми!
— Ти всичко пропускаш — каза другият. — Но да побързаме. Имаш ли паролата?
— Представете си, учителю, аз видях краля. От него идвам. Носи фланелени гащи. Какво приключение!
— О, празно дрънкало! Какво ме интересува приключението ти? Имаш ли паролата на скитниците?
— Имам я, бъдете спокоен — „Камата се е разиграла“.
— Добре, защото иначе няма да можем да се доберем до църквата. Скитниците преграждат, улиците. За щастие, изглежда, че са срещнали съпротива, ще пристигнем може би навреме.
— Да, учителю, но как ще влезем в „Света Богородица“?
— Ключът от кулите е у мене.
— А как ще излезем?
— Зад манастира има малка вратичка, която извежда на Терена и оттам в реката. Взел съм и нейния ключ и още от сутринта съм приготвил лодка.
— Как само се отървах от бесилката! — опита се да разкаже Гренгоар.
— Хайде, нямаме време! — прекъсна го другият. И те се спуснаха бързо към Сите.