Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Notre-Dame de Paris, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 82гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
unicode(2007 г.)
Корекция
NomaD(17 ноември 2007 г.)

Издание:

ВИКТОР ЮГО

ПАРИЖКАТА СВЕТА БОГОРОДИЦА

РОМАН

Първо издание, 1987

 

Преведе от френски Лилия Сталева

Преводач на стиховете Пенчо Симов

Редактор на издателството Добринка Савова-Габровска

Художествен редактор Борис Бранков

Технически редактор Спас Спасов

Коректор Богдана Асенова

Националност френска. Индекс 11/95376/6126–25–87 Издателски № 1358. Дадена за набор м. VIII 1986 г. Подписана за печат м. декември 1986 г. Излязла от печат м. януари 1987 г. Формат 16/60/90. Печатни коли 32. Издателски коли 32. УИК 2 8,38. Цена 1.34 лв.

Държавно издателство „Отечество“, пл. „Славейков“ 1

Държавна печатница „Г. Димитров“, бул. „Ленин“ 117

История

  1. —Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Парижката Света Богородица от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]

Парижката Света Богородица може да се отнася за:

Тази пояснителна страница насочва към статии със сходни заглавия.
Ако сте дошли тук чрез някаква вътрешна препратка, може да я промените така, че да сочи направо към подходящата статия.

II. СТАНЕТЕ СКИТНИК!

Връщайки се в манастира, архидяконът срещна пред вратата на килията си брат си Жеан Мелницата, който го чакаше и пропъждаше скуката от очакването, рисувайки с въглен по стената профила на по-големия си брат с огромен нос.

Отец Клод едва погледна брат си. Той мислеше за друго. Веселото лице на палавника, чиято усмивка толкова пъти бе прояснявала мрачното чело на свещеника, сега бе безсилно да разпръсне мъглата, сгъстяваща се с всеки изминал ден над неговата порочна, зловонна и загниваща душа.

— Дойдох да ви видя, братко — каза плахо Жеан.

Архидяконът дори не го погледна.

— Е, и какво?

— Братко — поде лицемерното хлапе, — вие сте толкова добър с мене и ми давате толкова добри съвети, че винаги се връщам към вас.

— После?

— Уви! Братко, вие имахте пълно право, когато ми казвахте: „Жеан! Жеан! Gessat doctorum doctorina, discipulorum disciplina.“[1] Жеан, бъдете благоразумен. Жеан, учете се, Жеан, не скитайте нощем вън от колежа без уважителна причина и без разрешение на възпитателя. Не се бийте с пикардци-Te, noli, Joannes, verberare picardos, не се излежавайте като неграмотно Marape, guasi asinus illiteratus върху школската слама, Жеан, посрещайте с покорство наказанията на учителя! Жеан, посещавайте всяка вечер параклиса и пейте псалми, стихове и молитви на пресвета Дева Мария. Уви! Какви прекрасни наставления!

— Е и после?

— Братко, пред вас стои един грешник, престъпник, клетник, развратник, същинско чудовище! Скъпи братко, Жеан превърна съветите ви на пух и прах. Аз съм жестоко наказан и всеблагият бог е напълно прав. Докато имах пари, плюсках, лудувах и водих разгулен живот. О, колко пленителна е лицевата страна на разврата и колко грозна и начумерена е опаката му страна! Сега нямам ни грош, продадох завивката, ризата и палтото си. Прощавай, весел живот! Хубавата свещ угасна, остана ми само мръсна лоена угарка, която дими в носа ми. Тормозят ме угризения и кредитори.

— Изводът ти?

— Уви! Скъпи братко, бих желал да започна порядъчен живот. Идвам при вас, изпълнен с покаяние. Разкайвам се. Изповядвам прегрешенията си. Удрям се с юмруци в гърдите. Имате пълно право да искате да стана един ден лисансие и помощник-възпитател в колежа Торши. Чувствувам понастоящем чудно призвание за тази професия. Но нямам вече мастило. Трябва да си купя. Нямам и пера, трябва също да си набавя. Нямам хартия, нямам книги, трябва да си купя. Затова имам голяма нужда от малко средства. И ето ме, идвам при вас, братко, изпълнен с покаяние.

— Това ли е всичко?

— Да, малко пари.

— Нямам.

Студентът каза тогава сериозно и същевременно решително:

— Е добре, братко, неприятно ми е, но трябва да ви кажа, че други ми правят много съблазнителни предложения. Не искате ли да ми дадете малко пари? Не? В такъв случай ставам скитник.

Произнасяйки тази чудовищна дума, той зае позата на Аякс, очакващ да бъде сразен от мълния. Архидяконът каза хладно:

— Станете скитник!

Жеан се поклони дълбоко и слезе по стълбата на манастира, свирейки с уста.

Когато минаваше през двора на манастира под прозореца на братовата си килия, той чу, че прозорецът се отвори, вдигна глава и видя строгото лице на архидякона.

— Върви по дяволите! — извика отец Клод. — Това са последните пари, които ще видиш от мене!

В същото време свещеникът хвърли на Жеан една кесия, която направи голяма цицина на челото на студента. Жеан си отиде едновременно сърдит и доволен, като куче, замерено с тлъст кокал.

Бележки

[1] Чезне учеността на учените и послушността на учещите (лат.). — Б. пр.