Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Notre-Dame de Paris, 1831 (Обществено достояние)
- Превод отфренски
- Лилия Сталева, 1987 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,6 (× 82гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
ВИКТОР ЮГО
ПАРИЖКАТА СВЕТА БОГОРОДИЦА
РОМАН
Първо издание, 1987
Преведе от френски Лилия Сталева
Преводач на стиховете Пенчо Симов
Редактор на издателството Добринка Савова-Габровска
Художествен редактор Борис Бранков
Технически редактор Спас Спасов
Коректор Богдана Асенова
Националност френска. Индекс 11/95376/6126–25–87 Издателски № 1358. Дадена за набор м. VIII 1986 г. Подписана за печат м. декември 1986 г. Излязла от печат м. януари 1987 г. Формат 16/60/90. Печатни коли 32. Издателски коли 32. УИК 2 8,38. Цена 1.34 лв.
Държавно издателство „Отечество“, пл. „Славейков“ 1
Държавна печатница „Г. Димитров“, бул. „Ленин“ 117
История
- —Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Парижката Света Богородица от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
Парижката Света Богородица може да се отнася за:
- „Света Богородица“ – катедрала в Париж
- „Парижката Света Богородица“ - роман на Виктор Юго
- „Парижката Света Богородица“ - балет на Морис Жар
|
Тази пояснителна страница насочва към статии със сходни заглавия. Ако сте дошли тук чрез някаква вътрешна препратка, може да я промените така, че да сочи направо към подходящата статия. |
Когато преди няколко години посети, или по-скоро основно претърси „Парижката света Богородица“, авторът на тази книга откри в тъмния ъгъл на една от кулите следната дума, издълбана в стената от нечия ръка:
ΆΝΑΓΚΗ[1]
Тези потъмнели от старост главни букви, врязани дълбоко в камъка, с ясно доловимите, свойствени за готическия краснопис очертания и извивки, които издават, че са били написани там от средновековна ръка, поразиха силно автора главно със злокобния и съдбоносен смисъл, вложен в тях.
Той се запита, помъчи се да отгатне чия изтерзана душа не бе пожелала да напусне земния живот, без да остави върху челото на старата църква отпечатък на престъпление или злощастие.
По-късно боядисаха или изстъргаха стената — не се знае кое от двете — и надписът изчезна. Впрочем, кажи-речи, от двеста години вече постъпват все така с дивните църкви на средновековието. Как ли не ги осакатяват — и отвън, и отвътре. Свещеникът ги пребоядисва, архитектът ги остъргва, после идва народът, който ги разрушава.
И тъй, днес няма нито помен от загадъчната дума, издълбана върху мрачната кула на „Парижката света Богородица“. Нищо не е останало и от неизвестната участ, изразена тъй сбито и тъй печално, освен недълговечния спомен, който и посвещава авторът на тази книга. Човекът, който бе я написал върху стената, е изчезнал преди няколко столетия от числото на живите, думата е изчезнала на свой ред от стената на църквата, а и самата църква ще изчезне може би скоро от лицето на земята.
Тази дума даде повод за настоящата книга.
Март 1831 година