Царят, отшелникът и двамата принцове ^[0] (Приказка от Панчатантра)

В царството Ардос живеел един богат стар цар с двамата си сина. Когато бащата разбрал, че скоро ще умре, много се разтревожил за богатствата си. Той бил мъдър и предвидлив човек и бил натрупал състоянието си чрез усърдие и пестеливост. Синовете му обаче само гледали как да прекарват времето си в удоволствия и прахосвали за седмица повече пари, отколкото царят можел да спести за година. Ето защо той много се боял да остави всичките си бисери и злато на тях и на смъртния си одър повикал при себе си един стар приятел — отшелник и му казал:

— Мой добър и верен приятелю, ето тук са моите богатства. Заклевам те да ги вземеш и заровиш в твоята обител, защото се страхувам да оставя такова голямо богатство на синовете си. Всеки от тях има свой собствен дял и когато го похарчат, остави ги първо да познаят какво е бедност и лишение. Едва тогава донеси съкровището и им го дай. Може би така, след като са изпитали малко трудности, ще заживеят по-разумно.

Отшелникът изпълнил желанието му и скоро след това царят умрял.

Двамата синове едва-що узнали за бащината си смърт и започнали да се карат за царството. Тъй като по-големият син бил по-силният, той надвил по-малкия си брат и го прогонил извън портите на града. По-малкият брат, като останал бездомен и без пукната пара, се чудел какво да прави. Накрая си спомнил за отшелника.

— Той беше приятел на баща ми — казал си принцът — и е добродетелен човек. Ще отида при него и ще го помоля да ме научи да живея благородно и себеотрицателно като него.

И така, той се отправил към убежището на отшелника. Но когато влязъл в колибата, намерил я безлюдна, защото отшелникът бил умрял. Тогава принцът решил да заживее в отшелническата обител и да следва примера на бащиния си приятел.

Въпреки че дотогава бил живял винаги като принц, сега той сам се заел да стъква огъня и после отишъл да донесе вода. Спуснал ведрото в кладенеца, но когато го изтеглил, то било празно.

— Жалко! Кладенецът е затлачен — въздъхнал той. — Трябва да донеса стълба и да сляза долу да го почистя.

Когато стигнал дъното, той видял, че това не е кладенец, а шахта, и наблизо имало вход към един тунел в скалата. Принцът бързо донесъл една брадва и разширил отвора. А там пред очите му лежало, натрупано на купчина, бащиното му съкровище.

През това време брат му, който бил сега цар, денем и нощем пирувал в двореца.

— Когато се свърши моят дял от наследството — казвал той на придворните, — ще ми остане богатството на баща ми. Няма да има нужда да правим нищо друго, освен да ядем, да пием и да се веселим, докато сме живи.

Но когато отишъл до мястото, където били скрити съкровищата на баща му, той открил, че са изчезнали.

Същия ден един съседен цар обявил война на града. Царят много се изплашил, защото войниците му се нуждаели от оръжия, а в царската хазна нямало пари, с които да ги купят. Врагът наближил и накрая царската армия трябвало да защитава града с такива оръжия, каквито имали под ръка. Накрая врагът победил, а двамата царе загинали в битката.

Когато мирът бил обявен, генералите се събрали да изберат нов цар.

— Новият цар трябва да бъде миролюбив, а не войнолюбив — казал един.

— Той трябва да е благоразумен и да не прахосва богатството на царството за увеселения — добавил друг.

Тогава си спомнили за принца, който живеел като отшелник, и единодушно го обявили за свой цар. Те образували дълго шествие и отишли до обителта на отшелника, а после с развети знамена отвели принца до бащиния му престол.

Илюстрация: Индийски художник