Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Le Petit Chaperon rouge, 1697 (Обществено достояние)
- Превод отанглийски
- , 2016 (Пълни авторски права)
- Форма
- Приказка
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Форматиране
- Karel(2019)
Издание:
Заглавие: Приказки и басни от цял свят
Преводач: Анатолий Буковски; Лина Бакалова; Надежда Накова
Година на превод: 2007; 2016
Език, от който е преведено: английски; руски
Издание: Второ преработено и дъпълнено
Издател: Читанка
Година на издаване: 2019
Тип: сборник
Редактор: Лина Бакалова
Художник на илюстрациите: Артър Ракъм; Робърт А. Бел; Елсуърт Янг; Х. Дж. Форд; Е. Бойд Смит; Уолтър Крейн; Какузо Фуджияма; Д. Мънро; Уолтър Паджет
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10545
История
- —Добавяне
Метаданни
Данни
- Оригинално заглавие
- Le Petit Chaperon rouge, 1697 (Обществено достояние)
- Превод отфренски
- Иван Тургенев, 1867 (Обществено достояние)
- Форма
- Приказка
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Форматиране
- Karel(2020)
- Източник
- ru.wikisource.org (Волшебные сказки Перро. — Пер. Иван Тургенев. — М., СПб.: 1867.)
История
- —Добавяне
Някога в едно село живеело малко момиченце — нямало на света по-хубаво от него. Майка му много го обичала, а още повече го обичала баба му. Добрата жена му ушила малка червена шапка, която така добре стояла на момичето, че всички го наричали Червената Шапчица.
Един ден майка й направила малко яйчен крем и й казала:
— Иди, мило дете, да видиш как е баба ти, научих, че била много болна. Занеси й яйчен крем и това гърненце с масло.
Червената Шапчица тръгнала веднага към дома на баба си, която живеела в друго село.
Като минавала през гората, срещнала стария вълк, на когото много му се искало да я изяде, но не посмял, защото наблизо имало хора, които събирали съчки в гората. Той я попитал къде отива. Горкото дете, което не знаело, че е опасно да се спира и разговаря с вълк, му казало:
— Отивам да навестя баба си и да й занеса яйчен крем и гърненце с масло от мама.
— Далече ли живее тя? — попитал вълкът.
— О, да — отвърнала Червената Шапчица, — отвъд мелницата, дето се вижда там, първата къща, като стигнеш в селото.
— Е — казал вълкът, — и аз ще ида да я видя. Аз ще тръгна по този път, а ти върви по онзи и ще видим кой ще стигне пръв.
Вълкът се завтекъл колкото могъл по-бързо, като поел по най-късия път, а момиченцето тръгнало по най-дългия, като се забавлявало да бере лешници, да тича след пеперудите и да прави китки от цветчетата, които срещало по пътя си.
Не минало много време и вълкът стигнал до къщата на бабата. Почукал на вратата: „Чук-чук-чук!“
— Кой е там? — обадила се бабата.
— Твоята внучка, Червената Шапчица — отвърнал вълкът с преправен глас, — която ти носи яйчен крем и гърненце с масло, пратени за теб от мама.
Добрата бабка, която била на легло, защото била малко болна, извикала:
— Дръпни връвчицата и резето ще се вдигне.
Вълкът дръпнал връвчицата и вратата се отворила. Той се хвърлил върху добрата жена и я глътнал за миг, защото от три дни нищо не бил ял. После затворил вратата, легнал в леглото на бабата и зачакал Червената Шапчица, която пристигнала след известно време и почукала на вратата: „Чук-чук-чук!“
— Кой е там? — извикал вълкът.
Червената Шапчица, като чула дебелия глас на вълка, отначало се изплашила, но помислила, че баба й е прегракнала, и отвърнала:
— Твоята внучка е, Червената Шапчица, която ти носи яйчен крем и гърненце с масло, изпратени за теб от мама.
Вълкът й извикал, като малко си смекчил гласа:
— Дръпни връвчицата и резето ще се вдигне.
Червената Шапчица дръпнала връвчицата и вратата се отворила.
Вълкът, като я видял, че влиза, се скрил под завивките и й казал:
— Остави яйчения крем и гърненцето с масло на столчето и ела да си легнеш при мен.
Червената Шапчица се съблякла и легнала в леглото, но много се учудила, като видяла как изглежда баба й по нощница. Тя й казала:
— Бабо, какви големи ръце имаш!
— За да те прегръщам по-добре, мило дете.
— Бабо, какви големи нозе имаш!
— За да тичам по-добре, детето ми.
— Бабо, какви големи уши имаш!
— За да чувам по-добре, детето ми.
— Бабо, какви големи очи имаш!
— За да виждам по-добре, детето ми.
— Бабо, какви големи зъби имаш!
— За да те изям.
И като изрекъл тези думи, злият вълк се хвърлил върху Червената Шапчица и я нагълтал цялата.
Жила-была в одной деревушке девочка красоты невиданной: мать от неё без ума была, а бабушка совсем на ней помешалась. Эта добрая старушка купила ей красную шапочку, которая так девочке к лицу пристала, что от шапочки ей и кличка пошла, и везде звали её Красною Шапочкою.
Раз мать вынула из печи пироги, и говорит ей:
— Сходи-ка к бабушке понаведаться; сказывают она нездорова. Да снеси ей пирожок и горшочек масла.
Красная Шапочка сейчас встала и отправилась к бабушке, которая жила в другой деревне. Только идёт она лесом и встречает волка. Волк хотел бы её съесть, да не смеет, потому что поблизости дровосеки слышны. Вот он и спрашивает:
— Куда ты идёшь?
Бедная девочка не знала, что с волком опасно останавливаться растабарывать, и отвечает ему:
— Иду к бабушке; несу ей от матушки пирожок да горшочек масла.
— А далеко бабушка живёт? — спрашивает волк.
— О, далеко! — отвечает Красная Шапочка: — по за тою мельницею, что вон-вон виднеется впереди; а там будет первый дом как войдёшь в деревню.
— Знаешь что, — говорит ей волк: — пойду-ка и я к бабушке. — Я пойду этой дорогой, а ты ступай той: посмотрим, кто из нас скорее дойдёт.
И волк бросился изо всех сил бежать по самой короткой дороге, а девочка побрела шажком по самой длинной. На пути она собирала орехи, гонялась за бабочками, рвала цветы. Она ещё забавлялась дорогою как волк уже прискакал к бабушкину дому. — Постучался:
— Стук, стук.
— Кто там такой?
— Это я, внучка ваша, Красная Шапочка, — отвечал волк, переменяя голос: — пирожок несу, да горшочек масла: матушка прислала.
Бабушка лежала в постели, потому что ей немного нездоровилось, и кричит оттуда:
— Дёрни за верёвочку, засов отойдёт.
Волк дёрнул за верёвочку, дверь отворилась. Он бросился на старушку и разом проглотил её, потому что уже больше трёх дней ничего не кушал.
Потом он запер дверь, улегся в бабушкину постель и стал поджидать Красную Шапочку, которая чрез несколько времени пришла и постучалась:
— Стук, стук.
— Кто там такой?
Услышав грубый волчий голос, Красная Шапочка сперва было испугалась, но подумав, что верно у бабушки насморк, отвечала:
— Это я, внучка ваша, Красная Шапочка; пирожок несу да горшочек масла: матушка прислала.
Волк крикнул как-только мог тонким голосом:
— Дёрни за верёвочку, засов отойдёт.
Красная Шапочка дёрнула за верёвочку, дверь отворилась. — Когда девочка вошла, волк закутался хорошенько в одеяло, чтоб она его не узнала, и говорит:
— Положи куда-нибудь пирожок да горшочек масла, и иди приляг со мною.
Красная Шапочка разделась и легла в постель. Её очень удивило, что без платья бабушка такая странная. — Она и говорит:
— Бабушка, какие у вас длинные руки!
— Это, внучка, чтобы получше тебя обнимать.
— Бабушка, какие у вас длинные ноги!
— Это, внучка, чтобы получше бегать.
— Бабушка, какие у вас большие уши!
— Это, внучка, чтобы получше тебя слышать.
— Бабушка, какие у вас большие глаза!
— Это, внучка, чтобы получше тебя видеть.
— Бабушка, какие у вас большие зубы!
— Это, чтобы тебя съесть!
И с этими словами злой волк бросился на Красную Шапочку и съел её.