Шарл Перо
Червената Шапчица ^[0]

Някога в едно село живеело малко момиченце — нямало на света по-хубаво от него. Майка му много го обичала, а още повече го обичала баба му. Добрата жена му ушила малка червена шапка, която така добре стояла на момичето, че всички го наричали Червената Шапчица.

Един ден майка й направила малко яйчен крем и й казала:

— Иди, мило дете, да видиш как е баба ти, научих, че била много болна. Занеси й яйчен крем и това гърненце с масло.

Червената Шапчица тръгнала веднага към дома на баба си, която живеела в друго село.

Като минавала през гората, срещнала стария вълк, на когото много му се искало да я изяде, но не посмял, защото наблизо имало хора, които събирали съчки в гората. Той я попитал къде отива. Горкото дете, което не знаело, че е опасно да се спира и разговаря с вълк, му казало:

— Отивам да навестя баба си и да й занеса яйчен крем и гърненце с масло от мама.

— Далече ли живее тя? — попитал вълкът.

— О, да — отвърнала Червената Шапчица, — отвъд мелницата, дето се вижда там, първата къща, като стигнеш в селото.

— Е — казал вълкът, — и аз ще ида да я видя. Аз ще тръгна по този път, а ти върви по онзи и ще видим кой ще стигне пръв.

Вълкът се завтекъл колкото могъл по-бързо, като поел по най-късия път, а момиченцето тръгнало по най-дългия, като се забавлявало да бере лешници, да тича след пеперудите и да прави китки от цветчетата, които срещало по пътя си.

Не минало много време и вълкът стигнал до къщата на бабата. Почукал на вратата: „Чук-чук-чук!“

— Кой е там? — обадила се бабата.

— Твоята внучка, Червената Шапчица — отвърнал вълкът с преправен глас, — която ти носи яйчен крем и гърненце с масло, пратени за теб от мама.

Добрата бабка, която била на легло, защото била малко болна, извикала:

— Дръпни връвчицата и резето ще се вдигне.

Вълкът дръпнал връвчицата и вратата се отворила. Той се хвърлил върху добрата жена и я глътнал за миг, защото от три дни нищо не бил ял. После затворил вратата, легнал в леглото на бабата и зачакал Червената Шапчица, която пристигнала след известно време и почукала на вратата: „Чук-чук-чук!“

— Кой е там? — извикал вълкът.

Червената Шапчица, като чула дебелия глас на вълка, отначало се изплашила, но помислила, че баба й е прегракнала, и отвърнала:

— Твоята внучка е, Червената Шапчица, която ти носи яйчен крем и гърненце с масло, изпратени за теб от мама.

Вълкът й извикал, като малко си смекчил гласа:

— Дръпни връвчицата и резето ще се вдигне.

Червената Шапчица дръпнала връвчицата и вратата се отворила.

Вълкът, като я видял, че влиза, се скрил под завивките и й казал:

— Остави яйчения крем и гърненцето с масло на столчето и ела да си легнеш при мен.

Червената Шапчица се съблякла и легнала в леглото, но много се учудила, като видяла как изглежда баба й по нощница. Тя й казала:

— Бабо, какви големи ръце имаш!

— За да те прегръщам по-добре, мило дете.

— Бабо, какви големи нозе имаш!

— За да тичам по-добре, детето ми.

— Бабо, какви големи уши имаш!

— За да чувам по-добре, детето ми.

— Бабо, какви големи очи имаш!

— За да виждам по-добре, детето ми.

— Бабо, какви големи зъби имаш!

— За да те изям.

И като изрекъл тези думи, злият вълк се хвърлил върху Червената Шапчица и я нагълтал цялата.

Бележки

[0] Източник: The Tales of Mother Goose: As First Collected by Charles Perrault in 1696. Charles Welsh, translator. D. J. Munro, illustrator (after drawings by Gustave Doré). Boston: Heath & Co., 1901. ↑