Зоуи Чант
Алфа детектив (33)

Ливай

— Лейтенантът те е измамил? — Попита Дани недоверчиво. — Защо ще го прави?

Бяха на паркинг на километър-два от Старбъкс, скрити под насадени дървета в здрача. Ливай беше зарязал колата си, която можеше да се проследи, и Дани наполовина му обръщаше внимание, наполовина работеше над някаква технологична магия, която да направи телефона му непроследим.

— Помниш ли какво каза, когато се присъединих към управлението? — попита Ливай.

— Казах ти толкова много неща, когато започна, човече, не мога да си спомня всичко. Трябва да си по-конкретен.

— Каза, че винаги си си мислел, че лейтенантът не харесва шифтърите — като наистина не ги харесва, — но след като ме третира толкова добре, трябва да си сгрешил. — Ливай направи няколко крачки, прекалено развълнуван, за да остане неподвижен, и се върна обратно.

Дани премига.

— О. Да. Винаги съм си мислел, че той е, не знам, политически против тях или нещо такова. Каза няколко неща, преди да дойдеш, за това как шифтърите са публична заплаха и опасност за мира и други такива. Предполагах, че да види такъв добър човек като теб е променило мнението му. — Той побутна с лакът Ливай.

— Не мисля, че е станало така — каза Ливай. — Мисля, че е чакал, докато не е намерил възможност да се отърве от мен. Това трябва да е било перфектният шанс.

— Хм — редкият замислен поглед на Дани се появи. — Хм.

— Та? — каза Ливай нетърпеливо след дълга пауза. — Звучи ли ти правилно?

Изражението на Дани стана кисело.

— Не искам да мисля така за собствения си лейтенант, знаеш ли? Но има смисъл. Лош, лош смисъл.

Ливай поклати глава.

— Мразя да го казвам, но това е единственото, което имаме в момента.