Зоуи Чант
Алфа детектив (35)

Ливай

— Трябва да я намеря. — Ливай правеше пътека, вървейки под дърветата. — Не мога да повярвам, че проклетият предател Мойер е работил с тях! Кой знае къде са я отвели?

— Успокой се, човече. — Дани го гледаше с разширени очи.

Ливай се завъртя към него.

— Не мога да се успокоя! Мария е с тези задници, разбираш ли? Точно сега!

— Уха! — Дани вдигна ръце. — Какво не е наред с теб? Никога не съм те виждал такъв.

Ливай почти изрева към него… и се отпусна назад към дървото.

— Обещах й да бъде в безопасност — каза меко.

— Ливай, човече, каква е работата с тази жена? Случва ли се нещо?

— … Да. — Ливай задържа погледа си надолу.

— Ти? — попита Дани недоверчиво. — С жертва? Никога не бих си помислил, че някога ще…

— Тя е половинката ми — прекъсна го Ливай. Чувството да го каже силно на глас беше невероятно.

— О! — Челото на Дани се набръчка. — Това са някакви мистични шифтърски глупости, нали?

Ливай не можа да сдържи уморения си смях.

— Да, Дани, това са мистични шифтърски глупости. Тя е единствената за мен. Знам го.

— Ъхъ… — каза Дани. — А дали тя го знае?

— Не… още.

— Хм.

Ливай потърка очите си.

— Когато чуя ти да ме съдиш за романтичните ми решения, знам, че сериозно съм прецакал нещо.

— Хей, обиждаш ме. Знаеш, че това е нещо, което, да речем, трябва да си й споменал до сега може би? Имам предвид, освен ако не си решил да я жадуваш от далеч или нещо такова, като в някаква стара книга…

— Не. — Ливай погледна към Дани.

Отне му секунда.

— Еха! — възкликна Дани. — Заковал си я!

— Хей! — Ливай се отблъсна от дървото и го погледна яростно. — Не говори за нея така.

Дани вдигна ръце в незабавна капитулация.

— Съжалявам, съжалявам. Но ти… това напълно нарушава правилата. Сто процента.

— Имайки се предвид правилата, които шефът ни наруши, не се чувствам точно виновен.

— Да — отговори унило Дани. — Виждам гледната ти точка.

— Но сега не знам какво да правя. — Ливай се втренчи в земята. — Единствената следа, която имам, е регистрационният номер.

— Нека го потърсим — Дани извади телефона си.

— И да се надяваме, че лейтенантът няма да е предупреден в секундата, в която го направим.

— Риск, който трябва да поемем — набра Дани.