Зоуи Чант
Алфа детектив (1)

Мария

Мария Ернандез отново работеше до късно.

Беше петък вечер в полунощ, а тя все още бе в офиса. По-рано тази вечер шефката й, сенаторът на щата Илинойс, Лаура Дейвис, имаше вечеря, на която благодареше на спонсорите си. Сега тя и Мария бяха заедно, за да направят анализ на вечерта.

Лаура Дейвис беше първият шейпшифтър, избран за държавен служител в Илинойс. Все още имаше хора, които не харесваха шифтърите, и дори такива, които мислеха, че те са опасни и не трябва да им се вярва. Една от най-големите цели на Лаура беше да разпространява добра информация за шифтърите.

Така че Мария питаше всички, които подкрепяха шефката й, как са реагирали приятелите и познатите им на кандидатурата на Дейвис. Работата й се състоеше в писането на колкото е възможно повече бележки. Сега сравняваха това, което си спомняха. Процесът беше дълъг. Нямаше да си тръгнат от сградата на Капитолия преди един часа през нощта.

Въпреки че Мария не възразяваше да остава до толкова късно, Лаура й предложи да си тръгне. „Работиш твърде много, Мария! Излез и се забавлявай, вместо да се занимаваш с още едно политическо събитие.“ Мария протестираше, настоявайки да остане и да помогне на Лаура. Тя вярваше в каузата на Лаура и искаше да направи всичко възможно, за да бъде сигурна, че шифтърите ще бъдат признати като равноправни граждани навсякъде.

Другата истина беше, че нямаше какво друго да прави в петък вечер.

Беше скъсала с последния си приятел, Дейв, преди почти два месеца. Той беше висок, добре изглеждащ, атлетичен и мускулест. Когато я беше попитал дали желае да излизат, тя бе решила, че е хванала голям улов.

Връзката продължи около пет минути, преди да открие, че, както обикновено, тези големи мускули идваха с голямо его. Стана ясно, че той мислеше, че щом е големият силен мъж, няма нужда да слуша какво му говори тя.

Мария винаги търсеше мъж със силни тяло и личност, който не се страхува да тръгне след това, което иска, и който би могъл да вдигне щедрото й на извивки тяло.

Но отново и отново свършваше с мъже, които не слушаха жените. Мислеха си, че големите й гърди и дупе означават, че няма голям мозък.

След Дейв, Мария реши, че й е писнало да бъде пренебрегвана от приятелите си, затова си взе почивка от мъжете и се фокусира върху работата си. Което беше добре, защото кампанията отнемаше цялото й внимание и енергия — нямаше време да мисли за срещи.

Сега, когато Лаура вече имаше длъжност в офиса, Мария започваше да си спомня защо негодуваше срещу Дейвидите по света.

Ако само…

Не, каза си решително. Не, не, не. Нямаше да падне в този капан отново. Мъжете бяха идиоти, а тя имаше прекалено много работа за вършене, вместо да се тревожи за срещи. Лаура заслужаваше цялото й внимание.