Метаданни
Данни
- Серия
- Наследството (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Eragon, 2003 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Красимир Вълков, 2006 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 110гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Кристофър Паолини. Ерагон
Американска, второ издание
Превод: Красимир Вълков Вълков
Отговорен редактор: Венера Атанасова
Коректори: Юлияна Василева, Нина Славова
Компютърна обработка: Калин Гарабедян
Художествено оформление на корица: Джон Джуд Паленкар, 2003 г.
ИК „Хермес“ — Пловдив, 2006 г.
ISBN-10: 954–26–0483–1
ISBN-13: 978–954–26–0483–9
История
- —Добавяне
- —Ново сканиране и разпознаване
Статия
По-долу е показана статията за Ерагон от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
| Ерагон | |
| Eragon | |
| Автор | Кристофър Паолини |
|---|---|
| Първо издание | юни, 2002 г.,  САЩ |
| Издателство | Paolini LLC |
| Оригинален език | английски |
| Жанр | юношеска литература, фентъзи |
| Следваща | Първородният |
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране, източници, препратки. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
„Ерагон“ е първата книга от четирилогията „Наследството“, написана от Кристофър Паолини. Тя е оригинално публикувана от семейното издателство на родителите на Паолини, преди той да срещне Алфред Кнопф.
Сюжет
Внимание: Текстът по-долу разкрива сюжета на произведението (или части от него)!
В романите „Ерагон“ и „Първородният“ се проследява историята на петнадесетгодишния ловец Ерагон, който открива мистериозно драконово яйце. От него се излюпва драконката Сапфира, с която той установява телепатична връзка. Под ръководството на разказвача Бром, оказал се бивш Драконов Ездач, Ерагон започва обучение и бягство от слугите на крал Галбаторикс. След нападение на съществата Ра’зак, при което е убит чичо му, Ерагон решава да поеме по пътя на древните Ездачи.
Ерагон получава видения за пленената елфка Аря и успява да я освободи, но Бром загива. Към Ерагон и Сапфира се присъединява Муртаг, син на предателя Морзан. Тримата достигат до подземния град Фардън Дур, владение на джуджетата и убежище на бунтовническата организация Варден. В последвалата битка Ерагон убива Сянката Дурза, но е тежко ранен и прокълнат.
Във „Първородният“ Галбаторикс отвлича Муртаг и двама магьосници от Варден, а лидерът на организацията е убит. Новият водач Насуада отвежда Варден в държавата Сурда, която се противопоставя на краля. Ерагон заминава при елфите, където завършва обучението си и е излекуван от проклятието.
Паралелно братовчедът му Роран организира бягството на жителите на Карвахол към Сурда след нападенията на Ра’зак. В решаващата битка Муртаг се завръща като нов Драконов Ездач с дракона Торн, сражавайки се на страната на Галбаторикс. Той разкрива на Ерагон, че двамата са братя, синове на Морзан — факт, който променя представите на Ерагон за собственото му минало.
След битката Ерагон и Роран се подготвят да отпътуват към леговището на Ра’зак, за да спасят годеницата на Роран — Катрина.
Екранизации
През 2006 г. e заснет едноименния филм по книгата.
Следващи книги
Третата книга е разделена на две части. Кристофър я започва през 2008 г. Първата е „Бризингър“, което преведено от древния език значи „огън“. Втората е „Наследството“. И двете книги са излезли в България.
Ще стана мелничар
По залез-слънце вечерята беше сервирана. Ерагон наблюдаваше Роран и очакваше неизбежния разговор.
— Предложиха ми работа в мелницата на Теринсфорд. Смятам да я приема.
Гароу спокойно сдъвка хапката и остави вилицата. След това се облегна на стола и сключи ръце зад гърба си.
— Защо?
Роран обясни, докато Ерагон ровичкаше безцелно из чинията си.
— Ясно — отвърна Гароу и мълчаливо се загледа към тавана. Двамата младежи седяха неподвижно и очакваха отговора му. — Кога тръгваш?
— Какво? — попита Роран.
— Да не мислиш, че ще те спра? Отдавна се надявам да се ожениш. Много ще се радвам да видя фамилията да расте отново. Катрина е късметлийка, че си избрал нея.
Роран се усмихна щастливо, а Гароу го запита отново:
— Та кога заминаваш?
— Когато Демптън се върне да прибере частите си.
— Тоест?
— След две седмици.
— Добре. Тъкмо ще имаме време да се приготвим. Ще е трудно да се оправяме двамата, но да се надяваме, че няма да е за дълго. — Гароу обърна поглед към другия край на масата. — Ерагон, ти знаеше ли за това?
— Не и до днес… това е лудост.
— Това е естественият ход на живота. Всичко ще се нареди с времето. А сега да оправим масата.
Ерагон и Роран му помогнаха мълчаливо.
Следващите дни бяха напрегнати. Ерагон се изнервяше все повече и не говореше с никого. По всичко в къщата се усещаше предстоящото заминаване на Роран. Двамата се отдръпнаха един от друг и спряха да си приказват.
Сапфира беше единственото успокоение за Ерагон. Тя го разбираше най-добре. През седмиците преди заминаването драконът растеше бързо и вече достигаше до рамото на младежа. Вдлъбнатината на гърба й беше идеална за сядане и Ерагон често почиваше там, докато й обясняваше различните думи. Скоро тя разбираше всичко, което й се казваше, и често отправяше коментари.
За Ерагон тези разговори бяха прекрасни. Сапфира беше интелигентна като човек. Характерът й понякога го изумяваше, но двамата се разбираха отлично. Един път тя улови орел, но вместо да го изяде, го освободи.
— Небесният ловец не бива да умира като плячка, прикован за земята.
Планът на младежа да покаже дракона бе пропаднал след изявлението на Роран, а и самата Сапфира не гореше от желание. Ерагон знаеше, че щом съществуването й се разкрие, ще отправят към него крясъци и обвинения, и реши да изчака за някакъв сигнал, че моментът е подходящ.
В нощта преди братовчед му да замине, Ерагон реши да поговори с него. Младежът се промъкна към отворената стая на Роран, който тъкмо сгъваше одеялата и вещите си. Той се спря, взе нещо от възглавницата и го подхвърли във въздуха. Беше едно обло камъче, което Ерагон му бе подарил преди години. Роран се поколеба дали да не го сложи в раницата, но се спря и го остави на лавицата. Тежка буца заседна в гърлото на Ерагон и той си тръгна безмълвно.