Кристофър Паолини
Ерагон (36)

Отмъщението на Ра’зак

Ерагон се събуди с глухо туптене в главата. Преряза го силна болка. Отвори очи и примигна, защото те се напълниха със сълзи, сякаш гледаше някаква ярка светлина. Опита се да стане, но откри, че ръцете му са вързани на гърба.

Обърна се бавно и видя ръцете на Бром. Двамата бяха вързани заедно. „Жив е! Не биха вързали така мъртвец“. Но кой ги беше пленил? Младежът се завъртя и забеляза чифт черни ботуши, които се приближаваха към него.

Погледна нагоре и видя закачуленото лице на един Ра’зак. Опита се да изрече някаква дума, но се спря объркан. Не можеше да си спомни нищо. Отново напрегна ума си, но без резултат.

— Упойката дейссства — засмя се съществото. — Няма да ни сссъздаваш повече неприятносссти.

Ерагон чу някакво дрънчене и забеляза другия Ра’зак, който слагаше намордник на Сапфира. Крилете и краката й бяха оковани с черни вериги. Младежът опита да се свърже с нея, но не почувства нищо.

— Тя стана много поссслушна, щом заплашихме да те убием. — Чудовището се наведе и започна да рови в багажа им, докато се натъкна на Зар’рок. — Прекалено красссив меч за толкова незначителен човек. Може би ще го задържа. Ако се държиш добре, госссподарят ще разреши да го почиссстваш. — Дъхът му миришеше на сурово месо.

Съществото повъртя меча в ръце и забеляза символа на ножницата. Спътникът му също се приближи и двамата засъскаха на непознат език.

— О, да, ти ще ссслужиш добре на госссподаря.

— Първо ще ви убия — заяви Ерагон.

— О, не. Ние сссме твърде ценни. Докато тебе лесссно ще те прежали.

Откъм Сапфира се дочу гневно ръмжене, но Ра’зак не обърнаха внимание.

Бром изстена и се претърколи. Едно от съществата го сграбчи и го обърна по гръб.

— Вече ссспря да дейссства.

— Дай му още.

— Иссскаш ли направо да го убием? — предложи по-ниският. — Сссамо сссъздава проблеми.

— Иссскам, но заповедите на краля бяха да ги заловим живи.

— Може да кажем, че е загинал, докато сссме ги залавяли.

— Ами ссс другия какво да сссторим? Ако ни издаде?

— Няма да посссмее — засмя се съществото и извади закривен кинжал.

— Сссъгласен сссъм.

Двамата вдигнаха Бром и го завлякоха до средата на лагера. Ерагон наблюдаваше с нарастващо притеснение.

„Трябва да се освободя!“

Напъна с всичка сила въжетата, но те бяха стегнати здраво.

— Сссвършено е ссс тебе — каза високият Ра’зак и вдигна меча си. Спря се и подуши въздуха, сякаш нещо го притесняваше.

Другият изръмжа, дръпна главата на Бром назад и опря кинжала си към оголеното му гърло. В този момент се чу леко бръмчене, последвано от вик. Една стрела се заби в рамото на съществото. Чудовището до Ерагон се хвърли на земята и така избягна втората стрела на косъм. Притича до ранения си спътник и двамата се загледаха в мрака. Бром се изправи бавно.

— Залегни! — изкрещя младежът.

Бром се поклати и започна да се тътри към Ерагон. Още няколко стрели долетяха и принудиха Ра’зак да се скрият зад едни скали. След малко стрелите долетяха от другата страна. Изненаданите същества реагираха бавно и бяха ранени на няколко места.

По-малкият изпищя, побягна към пътя и ритна Ерагон, докато минаваше покрай него. Спътникът му се поколеба, после грабна кинжала от земята и го последва. Преди да се скрие, се обърна и запрати силно камата към младежа.

Бром се хвърли и закри Ерагон с тяло. Кинжалът се заби в него с тъп звук и старецът падна тежко на земята.

— Не! — извика Ерагон от болката, която го прониза. Дочу стъпки, но очите му се затвориха и той припадна.