Кристин Уайдън
Един сезон в Лондон (1)

Пролог

Мис Даяна Троул мразеше фамилията си.

Мразеше я!

Тя наподобяваше много на думата „трол“ и тази прилика не бе останала незабелязана от останалите дебютантки този сезон. Не минаваха и пет минути без да бъде направен коментар за това, че името й е много подходящо за някой, който изглежда като нея и то достатъчно силно, че тя да го чуе.

По същата причина Даяна мразеше и косата си — почти толкова, колкото мразеше и фамилията си.

Червена!

Защо, в името на небесата, тя бе единствената, която бе наследила огнения цвят от някой далечен предшественик? Никой, абсолютно никой в семейството й нямаше дори кичур пламтящо червена коса. Но, разбира се, защо да имат, след като бе очевидно, че тя е получила всичката? Не беше честно! И тъй като явно огнената коса не бе достатъчна, Даяна имаше в добавка и лунички, и зелени очи. От което следваше, че е в пълно противоречие с модата този сезон. Нямаше коса с цвят на пшеница и бездънни сини очи. Не, тя имаше пламтящо червена, и доста непокорна коса, и блатисто зелени очи. Може би нямаше да е толкова нещастна, ако цвета на този сезон не бе розовият.

Абсолютно най-ужасния цвят за някой с… ами с нейните цветове.

Но липсата на привлекателни цветове Даяна компенсираше със силен дух. И докато сезонът продължаваше, а бал след бал тя нямаше никакви ухажори, Даяна реши да вземе нещата в свои ръце. Всички я забелязваха, но само по грешните причини. Обаче какво щеше да стане, ако използваше това за своя облага? Даяна реши, че този сезон щеше да бъде нейният пробен опит. Щеше да слуша, да се учи, а следващият сезон… щеше да завладява.

И тя направи именно това.