Л. Дж. Кастило
Земно привличане (10) (Част първа)

Десета глава

По дяволите! Отново закъснявах! И този път не можех да обвинявам Грег. Е, всъщност, можех. Не осъзнавах колко много съм разчитала на него да ме събуди сутрин за класа на Купър. Единствената причина, поради която не проспах цялата сутрин, беше заради Пени, която не спираше да кълве прозореца ми, в търсене на Грег.

Забързах през тълпата от студенти, а неразресаната ми коса захвърча напосоки. Нямах даже време да си измия зъбите. Вероятно все още имах отпечатъци от възглавницата на бузите си.

Верен на думата си, на Грег му беше писнало да става рано в понеделник сутринта и беше решил, че социалният му живот е много по-важен от това всъщност да научиш нещо и се беше отписал от класа. Това беше оправданието му. Аз мисля, че просто мразеше факта, че имах по-високи оценки от него. Ако всъщност внимаваше в час и престанеше да се закача с Травис, нямаше да има средна оценка четири.

— Извинете. Съжалявам. — Изръчках си пътя през една група родители с децата им, които бяха на обиколка из кампуса. Някои от тях промърмориха с гневни тонове, докато ги подминавах.

Тъкмо когато приближавах сградата, една катерица ми пресече пътя и спря пред мен. Аз изписках и се ударих в една мека стена. Навсякъде хвръкнаха листи. Меката стена се обърна и между белия облак от листи се взрях в две сини езера.

Купър. Дъхът ми секна, когато се потопих в тези негови красиви очи.

И тогава го усетих. Привличането, гравитацията му, която ме придърпваше към него. Облягайки се аз вдишах, поемах възхитителния аромат на одеколона му. Сърцето ми запърха, когато тъмните му мигли се спуснаха леко и се загледаха в устните ми. Страхувах се да дишам, страхувах се да помръдна.

Бавно, ръката му се повдигна към бузата ми и устните му се разтвориха.

О, боже мой! Отново ли сънувах?

— Никол — пръстите му погалиха брадичката ми.

Не беше сън. Наистина се случваше.

По дяволите! Трябваше да си измия зъбите.

Облизах устни, спомняйки си прелестния вкус на устата му от сънищата си и се зачудих дали ще бъде същия. Без да се интересувам от факта, че се намирахме в средата на двора аз се придвижих напред, а устните ми бяха само на сантиметри от неговите.

Дочу се бръмчене и той застина. Клепачите му трепнаха, сякаш се събуждаше от сън. Отскочи назад и върна маската на лицето си.

Извади блекберито си от джоба и заговори, докато натискаше няколко бутона.

— Госпожице Ашфорд, виждам, че отново закъснявате.

Какво, по дяволите? Първо ме игнорира близо целия семестър, а след това е на път да ме целуне. С всичките си студентки ли правеше така? Каква игра играеше? Беше ми трудно да повярвам, че това беше същият мил мъж от Джитърс, който купи сладолед на цял клас и целуваше бебета.

— И вие закъснявате — сопнах се.

Очите му срещнаха моите.

О, мамка му! Може би не биваше да викам на професора си по средата на кампуса.

— Аз съм преподавателят. Класът не може да започне без мен, но определено може да започне без вас.

— Е… аз… не е професионално да закъснявате.

Млъквай. Млъквай. Откъде идваше всичката тази смелост?

Той присви устни, което го накара да изглежда още по-секси. Толкова беше дразнещо. И разсейващо. Исках да му остана ядосана.

— Това е въпрос на мнение — той се наведе, за да събере разпръснатите по земята листи.

— Ще ви помогна.

— Най-добре да използваш времето си, за да влезеш в час и да се подготвиш за днешната лекция. Или може би чакаш гаджето си?

— Нямам гадже и това не ви влиза в работата.

Раменете му се напрегнаха, а ръката му застина над един от листите, докато асимилираше информацията. За момент не каза нищо, след което продължи — Господин Милър няма ли да дойде днес?

— Той се отписа от курса.

— Виждам. — Той се изправи и натика листите в куфарчето си. — Въпреки това, часът започва след пет минути. Погрижи се да не закъсняваш.

Изумена, наблюдавах как невероятно широкият му гръб се отдалечава и изчезва в сградата.

Ето това беше копелето, което исках да видя.

Чувствайки се по-добре от това, че отново бях намразила Купър, влетях в залата и се настаних на мястото си. Професорът остави купчината листи прилежно върху катедрата, когато зае своето място. Оглеждайки аудиторията, той изчака стаята да притихне, и разбира се, отново избегна да погледне към моята част на стаята.

Скръстих ръце пред гърдите си и се намусих. Добре. Нещата се бяха върнали на мястото си. Той не ме харесваше и аз не го харесвах.

Тогава защо не можех да откъсна очи от него? Беше наистина дразнещо. Защо не можех да съм като Травис и да си драскам смешни картинки на котки по тетрадката?

И защо от ушите ми излизаше пара, докато наблюдавах как Джиана забива перфектно лакираните си нокти в Купър пред целия клас. Милостиви боже, това момиче носеше ли някога дрехи? Беше обута с обувки на ток, които бяха толкова високи, че изглеждаше така сякаш стъпва на пръсти. Късата пола, която носеше едва покриваше дупето й. А потникът й беше толкова изрязан, че ако направеше някое рязко движение и всичко щеше да изскочи. Барабар с фалшивите цици.

Купър кимна, прелиствайки листите си, докато тя му говореше усмихнато и го докосваше. В един момент той спря и й каза нещо, което я накара да изквичи. Буквално подскочи към мястото си. И когато казвам подскочи имам предвид всичко.

Когато седна ми се усмихна самодоволно.

Не сме на състезание, сестро. Целият е твой.

— Е, къде е Грегстър? — Травис зае свободното място на Грег.

— Реши да се отпише от курса.

— Наистина ли? Не мислех, че ще го направи наистина. Трябва да му се обадя. — Травис се приведе напред и постави ръка върху чина ми. — Двамата с Грег гаджета ли сте?

Зададе въпроса си толкова силно, че половината клас го чуха, включително и Купър. Той изгледа Травис, а челюстта му се стегна.

— Не, просто сме приятели.

— Супер. Можем да излезем някой път — той се усмихна, показвайки трапчинките си.

Зачудих се за това, което беше казал Грег, че Травис ме харесва. Не беше наистина мой тип, но можеше да е забавно.

— Разбира се. Звучи добре.

Проехтя силен трясък. Подскочих на мястото си и се обърнах към предната част на стаята.

— Сега, след като приковах вниманието на всички, можем ли да започваме или ще продължим с ритуалите по чифтосване, които изглежда са заразили целия клас, днес?

— Кретен — промърмори Травис. — Дъртакът Куп е истински трън в задника.

— Шшт! — Джиана се обърна в мястото си, мръщейки се. — Само защото няма да удължи срока на домашното ти, не значи, че е кретен.

— Казваш ти — отвърна Травис. — Защитаваш го само защото харесва другите ти таланти.

— Не че някога ще узнаеш какви са. — Тя изсумтя и му обърна гръб.

— Таланти? — прошепнах аз.

— Среща се с него всяка седмица, нали знаеш. — Направи неприличен жест с ръка, оформяйки я в „О“, след което притисна езика си към вътрешната страна на бузата си.

— Лекцията ми прекъсва ли ви, господин Брандън?

Зяпнах към Купър. Знаех си! Това обясняваше защо беше толкова мил с нея.

— Не, приключих.

— А вие, госпожице Ашфорд? — очите му срещнаха моите. Този път не отстъпих и не помръднах и със сантиметър. Нямаше да му позволя да ми въздейства така. — Да не би брътвежите на господин Брандън да са по-интересни и образователни от лекцията ми?

Присвитите сини очи изгледаха кръвнишки, толкова различни от тези, в които бях гледала преди няколко минути.

Може би, каквото и да бях видяла по-рано беше някаква халюцинация или може би имаше мил брат близнак, който също така беше учител по химия, защото този пич беше задник. Каквито и мисли да бях имала за него, че всъщност е мил и нежен, излетяха през прозореца.

— Не, сър. — Стиснах зъби, изненадана, че бях ядосана. И не бях сигурна, кое ме ядосваше повече — фактът, че Купър отново ме беше изложил пред целия клас или факта, че Джиана изживяваше моите мокри сънища.