Кели Фейвър
Неподчинение (5)

* * *

Прекараха заедно нощта в апартамента. След като двамата се бяха изкъпали, бяха заспали голи като Кълън я държеше близо до себе си.

Айви беше спала дълбок и спокоен сън, какъвто не бе имала от доста дълго време. Може би даже никога.

Когато се събуди рано сутринта, Кълън я гледаше и галеше косата й, а с върха на пръстите си правеше кръгчета по гърба й.

— От колко време си буден? — попита го тя.

— Достатъчно дълго — каза тихо той, усмихвайки се.

— Нямам си никаква идея какво, по дяволите, правим — каза тя.

— Аз знам.

Айви се изправи и го изгледа внимателно.

— Това, което правихме снощи…

— Беше невероятно — довърши изречението й той.

Тя се засмя.

— Кълън, говоря сериозно. Това не е нормално. Не е ОК.

— Кой го е грижа дали е нормално?

— Предполага се, че сме в процес на развод…

— Анулиране — поправи я той.

— Както и да е. Би трябвало изобщо да не спим заедно. Направих грешка.

Сега беше ред на Кълън да се изправи.

— Не беше грешка. Не искам да те загубя, Айви.

Тя поклати глава.

— Но нещата няма да се получат. Не го ли виждаш?

— Кажи ми защо.

— Защото няма да ми дадеш каквато и да е власт в тази връзка!

— Глупости!

Очите й се разшириха.

— Няма да бъда повече изтривалка. Няма да го направя! Само защото ме контролираш сексуално не означава, че не можеш да се отнасяш с мен като с равностоен партньор в тази връзка!

Кълън се усмихна.

— Значи все пак преговаряме?

— Не! Никакви преговори! Ако наистина искаш да сме заедно, ще трябва поне веднъж да чуеш и моите изисквания.

Кълън скръсти ръце пред гърдите си и усмивката му избледня.

— Кажи какви са те.

Айви се замисли за миг и осъзна, че знаеше точно какви са нейните изисквания, макар че никога не се беше замисляла особено по въпроса.

— Не искам да подписвам онова предбрачно споразумение.

— Следбрачно, но добре. Няма да има такова — отвърна й той.

— Искам официално да обявим брака си, както го правят нормалните хора. Искам светът да го знае. Не искам да се чувствам все едно се срамуваш от мен.

Кълън кимна с глава.

— Продължавай.

— Искам да се срещнеш с майка ми. Тя е важна за мен и трябва да знае за теб.

— Абсолютно. Искам да се срещна с жената, която е родила най-невероятния човек, когото съм срещал!

Айви врътна очи.

— Добър опит!

— Сериозен съм! — каза той, гледайки я с хладните си сини очи.

— Също така искам да се срещна със семейството ти.

Очите му потъмняха.

— Брат ми е луд, а баща ми бяга от толкова много правителства, че ми е трудно да го следя.

— Не ми пука. Ще го направим по един или друг начин.

Кълън обмисляше всичко това много внимателно, преди да отговори.

— Смятам, че можем да уредим нещо такова — отвърна той, но устните му бяха стиснати, а очите му издаваха притеснение.

Айви не можеше да си представи, че толкова лесно се съгласи за всичко. Сърцето й препускаше.

— Трябва да си сложиш пръстените — каза той. — Незабавно!

— Разбира се! — каза бавно тя, но беше още притеснена, докато мислеше за едно последно нещо.

— Какво има? Не си щастлива, че се съгласих с всичко? Какво още искаш?

Айви се усмихна, но беше по-уплашена от всякога.

— Има още един проблем. Не точно проблем, но…

— Кажи го — нетърпеливо каза Кълън. — Не понасям заобикалки.

— Ами, трябва да знам… дали има някакъв шанс…

Айви прехапа долната си устна и сведе поглед. Не можеше да се накара да го каже! Мисълта, че може да бъде отхвърлена, беше болезнена.

Кълън се пресегна към нея и погали бузата й.

— Знаеш, че те обичам.

Айви не вярваше, че той беше произнесъл тези думи. Тя преглътна огромната буца заседнала в гърлото й.

— Не го казваш просто така, нали?

— Аз никога не казвам нищо просто така — отвърна той, без да се види каквото и да е колебание в погледа му.

Айви кимна и заплака, докато се спускаше в обятията му. Кълън се уви около нея, докато тя ридаеше.

— Мислех си, че това е хубаво нещо — каза объркано той.

— Така е, така е — изплака тя и се усмихна като усети вълна от облекчение да преминава през нея. — И аз те обичам — прошепна тя. — Просто не бях сигурна дали и ти се чувстваш по същия начин.

— Разбира се, че да. Не си ли го разбрала досега?