Кели Фейвър
Неподчинение (6)

* * *

Стояха заедно прегърнати много дълго време, след което заспаха голи, с преплетени тела. Всичко беше толкова спокойно и съвършено.

Айви се събуждаше и заспиваше отново.

Това може би е най-щастливият момент в живота ми, помисли си тя сънено. Не, няма никакво може би. Това е най-щастливият момент в живота ми!

Топлотата, дъхът, докосването му, вкусът му, думите му… Всичко, което беше и което можеше да бъде Кълън. Всичко, което беше й дал, можеше да си признае, че беше точно това, което искаше. И за първи път можеше да си представи един съвместен живот, изграден заедно с него.

Кълън Шарп най-накрая й беше дал това, което желаеше. Беше и някак си по-лесно да го приеме, отколкото някога е предполагала.

Изведнъж се чу звънецът на апартамента, който я изкара от полусъненото й състояние.

И двамата седнаха в леглото при второто позвъняване.

— Очакваш ли някого? — попита я Кълън и Айви поклати отрицателно глава.

Бързо се изнизаха от леглото, когато звънецът продължи да се чува отново и отново. Айви обу бързо чифт дънки и тениска и притича през хола, за да вдигне интеркома.

— Да?

— Бостънска полиция. Пуснете ни незабавно!

Стомахът й се сви и се обърна, точно когато Кълън закопчаваше ципа на панталоните си и крачеше към нея.

— Кажи им, че няма да ги пуснеш без заповед за обиск.

— Не мога да не ги пусна — отвърна тя шокирано на предложението му.

Кълън отиде до интеркома и го натисна.

— Не сме викали полиция и нямаме желание да ви пуснем вътре.

— Кълън Шарп ли е? — каза полицаят.

Лицето на Кълън пребледня.

— Нямам правото да отговоря на това.

Кълън извади телефона си и веднага започна да набира някого.

— Какво става? — прошепна Айви.

— Опитай се да ги спреш за известно време — промърмори той и сложи мобилния на ухото си.

— Това е последно предупреждение! — каза гласът през интеркома. — Пуснете ни или ще разбием вратата и ще арестуваме всички за непристойно поведение и възпрепятстване на закона!

— Трябва да ги пусна! — каза му тя, след което го направи.

Тялото й напълно се вцепени.

Кълън беше на телефона и говореше бързо.

— По-добре да дойдеш тук възможно най-скоро — каза той по телефона. — Полицията е тук и не знам…

Айви чу стъпки, десетки стъпки — все едно стадо слонове идват към апартамента й — последвани от силен удар върху вратата.

— Полиция! Отворете! — заплашително се провикнаха.

Айви отключи и видя поне дузина полицай вътре в апартамента си и в коридора. Тези, които бяха отпред, бяха въоръжени.

— Госпожице, тук ли е Кълън Шарп?

— Да — кимна утвърдително Айви.

Кълън продължаваше да говори по телефона.

— Адвокатът ми е на телефона. Искам да знам какво става!

Един от полицаите излезе напред с белезници в ръце.

— Кълън Шарп?

— Да — отвърна той.

— С властта дадена ми от щата Масачузетс, Ви арестувам в обвинение за непредумишлено убийство.

Айви извика и покри устата си с ръце, докато единият от униформените застана между тях и започна да я отдалечава от него.

— Госпожице, трябва да се отдръпнете. Просто стойте настрана и ни оставете да си вършим работата.

Айви се опита да попита полицая защо го арестуват. В това нямаше логика. В нищо нямаше логика!

Но цареше хаос и полицаите бяха навсякъде. Тя чу как четат правата на Кълън.

— Моля ви, не го правете! Правите грешка! — каза Айви, но никой не я чу.

Никой не я чуваше изобщо.