Кели Фейвър
Неподчинение (4)

* * *

Верен на думата си, Хавиер взе Айви от апартамента й точно в седем. Той караше сив „Мерцедес“ и носеше костюм, който подхождаше на колата.

Нямаше никакво съмнение, че Хавиер е почти толкова красив, колкото Кълън, макар да бе с коренно различен външен вид и поведение. Докато Кълън Шарп беше мрачен, замислен, мистериозен и находчив, Хавиер Монтроуз бе забавен и дружелюбен.

Той почти веднага я успокои, когато се качиха в колата.

— Просто не си слагай краката на таблото и всичко ще бъде наред — каза й той като й намигна.

Айви се засмя.

— Обещавам също така и да не пръскам слюнка по тапицерията, докато дъвча дъвката си.

— О, за това няма проблем. Можеш да го правиш, колкото си пожелаеш, Айви.

Тя се разрови из чантата си и намери пакетче дъвки, извади го и му го показа. След това я отвори.

— Искаш ли?

— Помислих си, че никога няма да попиташ — каза й той и като се наведе отвори широко уста.

Айви се изкикоти, след което приближи дъвката до устата му и той я измъкна преди тя да успее да се отдръпне.

Докато пътуваха до крайната си цел, Айви се опита да разбере какво точно изпитва към Хавиер. Бяха флиртували за кратко, но тя не беше много убедена дали е заинтересована от него или не.

Да, красив е. Но не е секси като Кълън. Просто е приятен и забавен.

И какво не е наред с това, че е приятен? Да не би да си приятен е недостатък? Какво ти става?!

Айви не беше сигурна. Единственото, което знаеше, бе, че нещо липсва на Хавиер. Тя просто не беше привлечена от него. Въпреки хубавия си външен вид и добрия вкус към модата, да не говорим и за чувството му за хумор — не караше пеперудите в стомаха й да пърхат. Само Кълън можеше да направи това.

С Кълън е свършено. Трябва да спреш да сравняваш всичко и всеки с него!

Пристигнаха в ресторанта и влязоха. Беше много изискано място, където се сервираха много пресни морски дарове и месо. Айви реши да не рискува и си поръча хубаво парче пържола и салата. Хавиер поръча бутилка вино и тя беше много щастлива от този факт. Когато приключи с първата си чаша, Хавиер се усмихна и повдигна вежда, докато й наливаше втората.

— Не знаех, че имаме състезание по пиене.

— О, така ли? — каза тя и отпи една голяма глътка. — Е, никога не ходя на вечеря с някого, когото не може да пие повече от мен. Така че това е първият ти голям тест.

Хавиер се засмя и отпи от виното си.

— Ако бързаш, няма да успееш да вкусиш виното. Добро е!

Тя кимна и отново отпи от чашата си. Истината бе, че не знаеше дали може да излиза с друг в сегашното си състояние, без да е леко подпийнала. Просто й бе твърде трудно. Всичко, през което беше преминала с Кълън, й тежеше и й липсваше все повече и повече с всяка изминала минута.

Дори това, че го остави във Вегас, да е било правилното нещо, не улесняваше факта, че вече е сама. Всичко, което можеше да направи, беше да си спомня времето, което бяха прекарали заедно.

Вечерята с Хавиер само подчертаваше този факт. Айви искаше да продължи този неангажиращ и приятен разговор, но сянката на Кълън Шарп висеше над тях и очевидно Хавиер искаше да говори за него. На края на вечерята той каза:

— Искам да те попитам нещо.

Стомахът й се сви в очакване на въпроса му и тя стисна силно чашата си.

— Давай.

— Срещаш ли се с Кълън Шарп или не?

Тя въздъхна и поклати глава.

— Не, не се срещаме.

— Но вие двамата бяхте заедно в даден момент.

Да, технически сме женени, искаше й се да каже, но нямаше смисъл. Вмесо това Айви просто поклати глава.

— Каквото и да е имало между нас е приключило.

— Добре. Не питам само защото ти ме привличаш, — каза той и й се усмихна, — но защото си знам, че той не е добър човек.

Айви не знаеше дали беше от виното, но изведнъж придоби куража да му зададе въпрос, който й се въртеше в ума:

— Какво е това между вас двамата с Кълън? Някакъв вид съперничество? Ревност? Какво?

Погледът на Хавиер сякаш се втвърди.

— Да ревнувам от Шарп? Не мисля така.

— Изглеждаш все едно си обсебен от него, Хавиер.

— Той ми беше приятел — каза той, докато разбъркваше ориза в чинията си. — Но после доказа, че е престъпно арогантен и упорит до такава степен, че да съсипе репутацията си и живота на онези, които му се доверяват.

— Всичко това е заради жената, която е починала по време на операцията ли?

Хавиер се облегна на стола си.

— Не мисля, че това е тема за обсъждане на романтична вечеря.

— А ние се предполага, че сме на такава ли?

— Надявам се.

Айви погледна встрани, избягвайки погледа му.

— Ами… не е необходимо да отговаряш на въпроса ми относно починалата жена.

— Не, ще ти отговоря — отвърна й той. Хавиер се приведе напред и сниши глас. — Кълън имаше вземане-даване с тази жена и не се отнасяше добре с нея до самия й край. Имах усещането за нещо като домашно насилие, което никога не ме остави. Опитах се да го убедя да извърша аз операцията, защото Кълън беше прекалено близък с нея. Всъщност съм отчасти отговорен, че не сложих по-рано край на това, което правеше.

— И защо не си го направил?

— Защото бяхме приятели, по дяволите — отвърна той, а ръката удари масата толкова силно, че близките клиенти на ресторанта се обърнаха и ги изгледаха. — Ние бяхме приятели. Поне така си мислех. Спорихме яростно относно операцията, но той отказа. Искаше да направи нещата по неговия си начин, както обикновено. Тя почина заради грешката му, независимо дали беше умишлена или не.

— Наистина ли смяташ, че я е убил нарочно?

Хавиер не отговори.

— Всичко, което знам, е, че тя не трябваше да почине по време на операцията.

Погледът му срещна нейния и тя видя ярост в очите му.

— Но не смяташ, че Кълън действително е искал да я убие — продължи да го притиска Айви.

— Не мисля, че някога съм познавал действително Кълън Шарп — каза Хавиер. — Мислех, че да, но съм грешал.

Приключиха вечерята малко по-песимистично настроени, защото след този разговор нито Айви, нито Хавиер изглеждаха толкова спокойни и щастливи, колкото бяха в началото.

Виното си каза своята дума и на връщане към апартамента й Айви се почувства сънена и леко депресирана.

Хавиер заговори авторитетно:

— Следващият път, когато излезем, ще наложа правило.

— О! Какво правило? — попита тя, докато главата й се полюшваше насам-натам.

— Правило да не говорим за Кълън Шарп.

Айви се засмя.

— Дадено!

След като пристигнаха пред апартамента й, Хавиер спря колата и се обърна към нея, а на Айви й се доспиваше.

— Прекарах си добре тази вечер — каза тихо той.

Когато Айви го погледна осъзна, че Хавиер се навеждаше към нея от шофьорското място, за да я целуне.

— Аз също — каза тя и извърна глава.

— Айви, заслужаваш да се отнасят с теб като със съкровище.

Тя не можеше да срещне погледа му. Просто някак си чувстваше, че е неправилно, грешно. Без значение, колко добре изглеждаше Хавиер, Айви не можеше да се престори, че е привлечена от него.

— Трябва да тръгвам — прошепна тя.

Изведнъж тя усети ръката му върху своята.

— Погледни ме — каза й той.

Тя го направи, а той се навеждаше все повече и повече. Айви осъзна, че ще се опита да я целуне, а това означаваше да го отблъсне.

Но преди да каже или направи каквото и да е, се чу силен трясък. Айви и Хавиер изкрещяха изненадано.

От страната на шофьора се появи сянка на мъж и удари с юмрук страничното огледало. То се счупи и висеше отстрани.

Първоначално Айви си помисли, че се опитват да ги оберат, но мъжът в сянка продължаваше да ги обикаля.

Застана пред колата на Хавиер.

Айви си пое дълбоко дъх като най-накрая видя лицето му.

Кълън Шарп се къпеше в светлината на фаровете на колата. Изражението му беше гневно и удари с крак предната част на автомобила.

Единият от фаровете спря да свети, а звукът от счупеното изпълни тишината.

— Току-що ми счупи шибания фар! Да не е полудял?

Кълън вдигна крак и удари и другия фар и сега вече мракът напълно го обви.

— Трябва да тръгвам — каза Айви на Хавиер.

— Той е луд! Няма да те оставя сама с него.

— Мога да се справя с него — каза тя като отвори врата на колта и излезе.

Сочейки с пръст към Хавиер през предното стъкло, Кълън изкрещя:

— Излез от колата, за да мога да ти сритам задника!

— Кълън, спри!

Хавиер не помръдна.

— Хайде! — каза той като удари капака на колата. — Излез и нека уредим нещата веднъж завинаги!

Айви отиде отпред при Кълън и го хвана за китката. Все още носеше костюма си, но изглеждаше малко пораздърпан. Вратовръзката му беше разхлабена, а косата — разрошена.

— Няма да се биеш с Хавиер. Забрави!

Той извърна поглед към нея.

— Чукаш ли го?

— Не ти влиза в работата!

Кълън отново се обърна към Хавиер.

— Трябваше да ти сритам задника отдавна!

Колата внезапно се изстреля с няколко фута напред. Кълън грабна Айви и я махна от пътя на автомобила. Докато минаваше покрай тях, прозорецът му беше спуснат и Хавиер извика:

— Ще ми платиш фаровете, задник такъв!

— Съди ме! — извика му Кълън.

— И защо не! И без това всички останали го правят! — изкрещя Хавиер.

— Точно така, вземи пример, приятелю!

Кълън продължаваше да следи бавно движещата се кола и ритна задната броня, докато вървеше. Фаровете на стоповете светнаха.

— Ти си лунатик, знаеш ли го? — извика му Хавиер.

Кълън се изсмя високо, почти истерично.

— Кажи това на терапевта си, адвоката или на проклетия си счетоводител. Може би ако им плащаш достатъчно, ще се престорят, че им пука!

— Задник! — крещеше Хавиер като изстрелваше колата си в нощта.

Улицата изведнъж утихна. Айви осъзна, че все още държи ръката на Кълън и я пусна веднага.

Той се обърна към нея, а ноздрите му пламтяха.

— Значи това правиш, след като ме заряза във Вегас?

— Кълън, пил ли си?

— Не променяй темата! — каза той и я фиксира с очи. — Искам да знам защо беше на среща с този тип.

— Защото го помолих да излезе на вечеря с мен.

Кълън изглеждаше така все едно го беше ударила с юмрук в челюстта.

— Ти си поканила него?

— За Бога, Кълън, каква е разлика? Ти и аз сме вече минало.

— Не — каза той. — Именно тук грешиш, Айви.

— Не можеш да решаваш вместо мен. Аз не съм някаква пешка в играта ти. Аз съм човешко същество.

— Просто ми кажи, че си влюбена в него и ще си тръгна.

Айви се засмя леко.

— Не, не съм влюбена в Хавиер Монтроуз.

— Опитваш се да ме нараниш ли? — попита я Кълън и пристъпи напред. — Ще излизаш на среща с всеки един от враговете ми? Може би следващия път ще е с агента от ФБР.

— Не всичко се върти около теб, но явно това никога няма да разбереш.

Айви се обърна да си върви, когато Кълън я сграбчи за ръката.

— Почакай!

— Кълън…

— Не става дума за мен — каза той като промени интонацията в гласа си. — Дойдох да те видя. Не мога да спра да мисля за теб. За нас.

Айви затвори очи, опитвайки се да овладее емоциите си. Най-трудната част беше, че всяка клетка в тялото й искаше да чуе тези неща от него. Беше й тежко, чувстваше се самотна, разделени един от друг, сякаш беше невидима за него.

Но после си спомни, че Кълън говореше с Ема Маркс на работа. Споменът за сцената накара Айви отново да се наежи.

— Не каза ли абсолютно същото нещо, когато отново започна да се срещаш с Ема — каза тя като се отдръпна от него.

— Какво искаш да кажеш с това?

— Видях те заедно с нея пред офиса й. Не съм идиотка, Кълън.

— Айви — засмя се Кълън, — не бъди глупава.

— Не е смешно.

Тя направи крачка назад, погледна надолу и забеляза, че има нещо като черно петно върху ръката й. Повдигна я, за да я види по-отблизо.

Това не беше някакво тъмно петно. Беше кръв. Очите на Айви се разшириха и тя погледна ръката на Кълън като видя, че има рана върху кокалчетата му от удара на страничното огледало.

— Ти кървиш.

Кълън хвърли поглед към ръката си и сви рамене.

— Не е нищо сериозно.

Но не беше така. Имаше поредица от тъмни линии, които се стичаха надолу по ръката му.

— Трябва да спрем кървенето. Вероятно ще са нужни и шевове.

— Казах ти, не ми пука за раната на ръката ми — отвърна й Кълън. — Искам да оправим нещата помежду ни.

— Моля те — каза тя като се запъти към апартамента си. — Качи се горе, за да мога да се погрижа за раната.

Той я последва, мърморейки, че не е чак толкова лошо, колкото изглежда.

Айви влезе в сградата като позволи и на Кълън да влезе след нея.

Малко по-късно вече бяха в апартамента й, а Айви включваше светлините, докато вървеше из него. Осъзнаваше, че правейки това е доста опасно, ако наистина иска да сложи край на връзката й с Кълън Шарп.

Да го покани в апартамента си беше равностойно на това да поканиш вампир в дома са.

Тук нямаше какво да я предпази от съблазните.

— Изчакай тук — каза тя и му подаде салфетки, за да придържа раната, докато отиде до килера и намери някаква марля, лепенки, шишенце с пероксид и някакъв антибиотичен мехлем.

Когато се върна, тя го завари да гледа закачена снимка върху хладилника от завършването й. На нея тя се усмихваше и гордо държеше дипломата си.

— Майка ми я снима. Беше толкова горда с мен, че човек би си помислил, че мога да излекувам рак или нещо подобно.

Кълън се обърна и я погледна.

— Иска ми се да бях там. Иска ми се да се бяхме срещнали преди години.

— Никога нямаше да ме заговориш, когато бях по-млада. Пък и освен това си по-възрастен от мен.

— Не в това е въпросът — отвърна той.

— Ами?

— Въпросът е, че исках да имаме време да се опознаем един друг. Времето преди… преди цялата тази лудост.

— За съжаление не можем да променим миналото — каза Айви.

— Добре ми е известен този факт — отвърна й той като я гледаше внимателно.

— Ела и седни, за да мога да се погрижа за тази рана.

Айви го заведе на канапето в дневната, за да седне, след което коленичи пред него и почисти раната му с пероксид.

— Дълбока е — отбеляза тя като видя, че е по-зле, отколкото първоначално си бе помислила.

— Не ми пука!

— Ти си хирург и трябва да пазиш ръцете си!

— Вече не съм.

Айви поклати глава при тази проява на ината му. След като почисти и изми раната, тя сложи слой мехлем, превърза я с марля и накрая сложи лейкопласт да я държи.

— Твърде ли е стегната? — попита го тя.

— Перфектно е. Като теб.

Айви се засмя и врътна очи.

— Сега вече съм перфектна? Уау, това определено не си ти, Кълън.

Той се приведе напред и взе ръката й в своята.

— Винаги съм смятал, че си перфектна. Това, че правя нещата по моя начин… то е вътре в мен, Айви, и няма нищо общо с теб.

— А цялата тази глупост да ме научиш, да ме направиш подчинена, е просто една лъжа. Това е просто игра, за да получиш оргазъм.

Кълън се намръщи.

— Това не е лъжа. Това е истинското ми аз. Нуждая се да правя това.

— Но защо? Защо трябва да ме наказваш, да ме пляскаш? Да ме нараняваш?

Той се облегна лекичко назад.

— Просто съм си такъв.

Айви се изправи на крака.

— Мисля, че е време да си ходиш, Кълън.

И той се изправи.

— Кажи ми истинската причини, поради която напусна Лас Вегас.

— Вече ти я казах. Между нас нещата никога няма да потръгнат, Кълън. Ти не допускаш никого до себе си. Все трябва да контролираш. Без изключение. И този ти непреодолим импулс никога няма да бъде удовлетворен.

Айви се запъти към входната врата, за да го изпрати. Той тръгна след нея като я спря, сграбчвайки я за китката. Устните му се озоваха толкова близо до врата й, че усещаше дъха му по кожата си.

— Не смятам, че моят непреодолим импулс е това, което те плаши — прошепна й той.

— Не съм казала, че съм уплашена.

— Но ти си.

Айви започна да се разколебава. Усещането за ръцете му върху тялото й беше удивително и единственото, за което можеше да мисли бяха устните му близо до кожата й. Забравяше защо го отблъсква. Не можеше да си спомни защо не са един за друг.

Толкова е хубаво. Усещането за него е прекрасно. Толкова правилно. Не мога да го загубя. Имам нужда да е до мен.

— Не съм уплашена. Просто съм ядосана.

— Вярно е, че имам доста тайни, за които не знаеш. Животът ми винаги е бил пълен с тях, и докато ти не се появи, никога не съм се доверявал и споделял на когото и да е.

— И все още продължаваш да пазиш тайни — отвърна тя, а сърцето й ускоряваше своя ритъм.

Ръцете му бавно я обхванаха за ханша, като я привличаха все по-близо до силното му и изгарящо топло тяло.

— Знаеш повече за мен от който и да е друг. Не го ли виждаш?

— Не мога да бъда следващата жена от опашката за сцената за твоята повтаряща се извратена сапунена опера. Колко подчинени са били там? Колко жени си учил на тези специални уроци?

Кълън не отговори.

— Не си ме разбрала правилно.

Айве се обърна с лице към него.

— Кажи ми тогава.

— Не знам колко са. Малко повече от няколко, но това между нас е различно. Ти си моя съпруга.

— Не за дълго.

Мисълта за това как доминира над други жени, как ги докосва, това че са били интимни и да правят нещата, които предполагаше, че са били специални само за тях двамата… Това я разгневи.

— Махни си шибаните ръце от мен, Кълън!

Той я изгледа предупредително.

— Не ми говори по този начин.

— Или какво?

Ръцете му започваха да стискат малко по-силно ханша й.

— Докато сме женени, ще играем по моите правила.

— Не мисля така — отвърна тя, но зърната й се втвърдиха и сърцевината й се навлажни.

Ти си луда!, помисли си тя. Все още го желаеш! Все още искаш да се отнася с теб по този начин! Истината е, че си също толкова откачена, колкото Кълън Шарп. Нищо чудно, че не можеш да стоиш далеч от него!

— Признай си, че се държиш така, за да привлечеш вниманието ми — каза Кълън с мрачен глас. — Прекарвайки време с Хавиер Монтроуз, обиждайки и дразнейки ме.

— Майната ТИ! — произнесе съвсем ясно думите и се забавляваше, докато гледаше как ноздрите му се разширяват.

Изведнъж, все едно беше инструктор по танци, той я завъртя отново, така че тя да бъде с гръб към него, Кълън седна на канапето и я дръпна със себе си. Тя се оказа в скута му, точно каквото беше и неговото намерение.

Айви изненадано извика като Кълън повдигна полата й я хвана здраво за дупето.

— Ще сложа край на неподчинението ти! — изръмжа той въпреки протестите й.

Айви носеше черни прашки, но те не покриваха много.

Сега, когато беше върху скута му с разкрачени крака, Айви спря да се бори с него. Горната част на тялото й беше върху канапето. Бузата й се притискаше във възглавницата и се беше вкопчил в плата, докато Кълън пляскаше голото й дупе.

— Кълън! — извика тя.

Лицето й се изчерви, а гърдите й натежаха. Усещането беше невероятно. Беше възбудена и едвам се сдържаше.

— Какво? Какво искаш, Айви?

Ръката му висеше във въздуха в очакване на отговора й. Тя го погледна през рамо и очите й му казаха всичко, което той трябваше да знае.

Айви беше близо до оргазма си.

Кълън я свали от себе си, стана, разкопча панталоните си и ги махна.

— Стой, където си. Точно както си сега!

След което хвана бедрата й и скъса прашките й с едно бързо движение наполовина.

Кълън погали с главата на пениса си мокрите й интимни части, като се уверяваше, че тя е абсолютно готова за него.

Айви беше в екстаз. Кълън я изпълни докарай. Тя беше приведена над дивана, като задните й части бяха към него и той я чукаше изотзад. Сърцевината й, мокра и хлъзгава от собствените й сокове, обхващаше и стискаше с мускулите си като ръкавица дебелия му ствол, който влизаше и излизаше от нея.

Кълън хвана с юмрук и дръпна косата й, докато се забиваше в нея, а другата му ръка я стискаше здраво за ханша.

— О, Боже мой! — извика тя, докато той се движеше в нея и удряше задника й.

Миризмата на секс изпълни въздуха.

— Трябва да те вкарам в правия път, не смяташ ли? — каза той като дръпна косата й и тя се изви още повече към него.

Скалпът й започваше да я изгаря, докато тя стенеше утвърдителния си отговор на въпроса му. Той отново шляпна дупето й и завъртя бедра, тласкайки я към оргазъм, докато най-накрая Айви не свърши.

Краката й започнаха да треперят, докато стенеше и викаше от неизбежното удоволствие.

Когато отмина оргазма й, Кълън издърпа члена си.

— Това не беше достатъчно добро — каза й той.

Айви дишаше тежко и седеше в очакване от следващия му ход.

Пръстите му се приплъзнаха към клитора й и той започна да го масажира яростно.

— О, Боже мой! Ще свърша отново!

— Не. Ще бъдеш изчукана отново!

Тя кимна.

— Аз искам да бъда отново изчукана!

Зърната й бяха втвърдени и чувствителни. Тя беше напълно обезоръжена, а защитите й бяха в руини.

Но на Айви не й пукаше.

Кълън я беше пречупил. И сега вече можеше да си признае, че винаги е искала да я пречупва по този начин.

— Ще те изчукам отново. Но този път, ще чукам задничето ти. Трябва да успееш да го поемеш и да се справиш.

Айви задържа дъха си в гърдите.

— Аз… не знам дали мога…

— Можеш. И ще го направиш!

Кълън я побутна напред, разкрачвайки я още повече, след което разтвори бузите на дупето й. Навлажни със слюнка ануса й и Айви усети студената влажност.

— Моля те — прошепна тя. — Ами ако не мога да се справя?

— Можеш! — не й позволи да спори с него.

Айви не се беше подготвила за това. Кълън разтвори още задничето й. Айви стенеше и се овлажняваше от усещането, че той поема контрола над нея.

Една част от мозъка й беше ужасена колко много харесваше това усещане. Друга част просто го желаеше.

Искаше го по всякакъв възможен начин.

Кълън притисна върха на члена си срещу нея, разтривайки я, плъзгайки се по нея.

Айви просто стенеше от удоволствие. Чувстваше се прекрасно. Беше изумена, че беше толкова възбудена от това.

Но Кълън можеше да я възбужда без значение от това какво смяташе да направи. Той беше магнит, а сексапилът му беше отвъд всякакви граници.

Той се притисна по-силно, създавайки напрежение, и бавно, много бавно Айви започна да се отпуска.

— Почни да разтриваш сърцевината си! — изкомандва я той, докато притискаше бедрата си.

Айви направи това, което й каза, притискайки пръсти върху мокрите си гънки, галейки собственото си котенце. Краката й започнаха да треперят и тя отпусна глава и затвори очи.

Кълън я притискаше отзад, чукайки задника й с огромния си ствол.

— Членът ми вече е мокър от соковете на котенцето ти. Така че мога да вляза директно в малкия ти стегнат анус, нали така?

— Да — отвърна тя и кимна послушно.

— Добро момиче! Поеми ме надълбоко — след което се плъзна и навлезе напълно.

Айви изплака. Имаше някаква болка, но не толкова голяма, колкото очакваше. Може би защото беше прекалено възбудена. Но каквото и да беше, тя се чувстваше добре.

Сега вече Кълън я чукаше. Влизаше и излизаше, докато тя беше заровила глава във възглавницата и му позволи да го направи.

Скоро отново щеше да свърши, след като продължаваше да гали собственото си мокро котенце.

Кълън шляпна заника й.

— Ти си моя. Ти си моя съпруга. Кажи го!

— Аз съм твоя съпруга — изстена тя.

— И какво друго? — попита я той, докато плъзгаше дебелия си ствол в нея.

— Твоя съм. Можете да правите каквото си искате с мен, сър.

— Точно така. И ще се научиш да бъдеш по-добра и да ми се подчиняваш, нали?

— Да, господин Шарп.

— Сега ще свърша върху задника ти — каза й той.

— Да, господин Шарп. Моля Ви! Заслужавам го!

— Хвани и разпъни задничето си, докато го правя. Сега!

Кълън извади члена си и започна да го гали бързо. Айви направи това, което й каза, и хвана и разпъна задните си части.

Извърна глава назад през рамо, за да може да го гледа. После видя как неговото семе започна да излиза и усети горещите струи да се пръскат по задничето и ануса й.

Кълън притисна отново члена си към нея и започна бавно да чука задника й отново.

— Аз те притежавам. Притежавам всяка една частица от теб! — каза й той. — Никога не го забравяй!