Кели Фейвър
Обвързани (8)

* * *

На следващата сутрин всичко изглеждаше нормално. „Изглеждаше“ беше точната дума, защото Айви продължаваше да усеща, че има нещо странно помежду им. Но не й се искаше да каже нещо и да спорят, тъй като Кълън беше в добро настроение.

Той си взе душ, а като излезе си подсвиркваше, обличайки костюма си. Докато Айви минаваше покрай него, за да отиде в банята, Кълън я шляпна по дупето. Беше леко, игриво пошляпване, макар че усещаше задните си части чувствителни от това, което той им причини неотдавна.

Когато Айви излезе от банята, рум сервизът беше дошъл и Кълън подреждаше чиниите с яйца, кифлички, бекон, наденичка, чаши с кафе и портокалов сок.

— Изглежда прекрасно — каза Айви, докато вървеше към главната част на стаята облечена в лека лятна рокля.

— Пир както за очите, така и за стомаха — отвърна й той.

Тя се усмихна и седна на масата като приготви кафето си със сметана и захар. Кълън започна да яде от омлета си, докато четеше сутрешната преса.

Айви доволно въздъхна, докато гледаше събуждащия се град. Започваше да опознава рутината на ежедневието на Кълън. Като например това, че му харесваше да чете сутрешния вестник в пълна тишина. И тя нямаше нищо против това. Всъщност й харесваше да се чувства нормално.

И все пак не можеше да се отърси от усещането, че имат неуредени въпроси от предишния ден. Опита се да изтика всичко това от мислите си и просто да се наслаждава на закуската, гледката и спокойната тишина.

В края на закуската се чу почукване на вратата.

— Дали рум сервизът идва да прибере чиниите? — попита Айви.

Кълън се изправи и хвърли салфетката си на масата.

— Предполагам, че е адвокатът ми.

— Адвокат? — попита тя и също се изправи.

Кълън отиде, за да отвори вратата.

— Помолих го да долети до тук, за да можем да се погрижим за легализацията на брака ни.

— Ние вече сме женени. Това не е ли легализиране на брака ни?

Той не отговори. Чу го да отваря вратата и да поздравява топло адвоката. Двамата влязоха в основната част на стаята.

— Айви, това е моят главен юрисконсулт Лорънс Мейлър.

— Можете да ме наричате Лари.

Беше по-нисък от Айви, с къдрава червена коса и рядка брада. Носеше тънки, кръгли очила и куфарче, което постави на масата за кафе, отвори го и започна да вади от там договори.

— Какво правите? — попита го тя, чувствайки се леко уплашена.

Кълън погледна часовника си, вдигна чашата си с кафе и отпи.

— Това е договор, който ще подпишем, за това как ще си разделим активите и имуществото в случай на развод.

— Имаш предвид предбрачен договор?

Адвокатът — Лари — вдигна глава и оправи очилата си.

— Технически погледнато е следбрачен договор, считайки това, че Вие и мистър Шарп вече сте женени.

Айви стисна устни.

— О!

Кълън се обърна към нея.

— Не е толкова важно нещо. Нормално е.

Адвокатът кимна.

— За Ваша собствена защита е — каза той, докато прелистваше документите. — И този конкретен договор е доста по-щедър за вас — продължи той. — Всъщност е много по-щедър от този, който направихме предишния път.

Айви се шокира така все едно адвокатът току-що беше извадил пистолет и я застреля в стомаха.

— Този, който направихте предишния път? — попита тя като погледна към Кълън. Главният изпълнителен директор очевидно беше раздразнен.

— Лари! — каза той и поклати ядосано заради този гаф.

Адвокатът се усмихна плахо и оправи отново очилата си.

— Сбърках. Това, което исках да кажа…

Но Айви го игнорира като гледаше към Кълън напрегнато.

— Защо ти е трябвал един такъв договор преди този?

Лицето на Кълън беше мрачно.

— Сега просто се успокой.

— Аз съм напълно спокойна — отвърна тя. — В крайна сметка и двамата сме напълно откровени един с друг. За какво изобщо трябва да съм притеснена?

Адвокатът спря да говори. Айви очакваше от Кълън обяснение.

Кълън отвори уста и я затвори. За първи път изгледаше, че Кълън Шарп беше загубил и ума и дума.