Кели Фейвър
Обвързани (5)

* * *

Когато Кълън се върна в стаята, Айви вече беше съблякла роклята си и беше събрала счупените парчета от лампата, които изхвърли в кошчето за боклук, до богато украсеното бюро.

Кълън влезе в стаята с усмивка на лицето.

— Липсвах ли ти? — попита я той, но усмивката му изчезна щом видя изражението на лицето й.

— Кълън… — започна тя, но гърлото я стегна и не можа да продължи.

Той се втурна към мястото, където тя седеше, и я взе в обятията си.

— Кажи ми какво се е случило.

И тя го направи — описа всичко, което се случи, след като отвори вратата и през нея минаха двамата агенти. Когато свърши, Кълън отиде да провери кошчето, където видя остатъците от лампата.

— Значи така действат — каза той и поклати глава. — Те са отчаяни, Айви. Нямат нищо и осъзнават това.

Тя кимна като държеше ръцете си скръстени на гърдите и трепереше.

— Но някак те знаеха, че сме във Вегас, Кълън! Дори знаеха, в коя стая сме! Следили са ни!

Кълън отиде до прозореца и погледна навън, все едно можеше да ги види на улицата, освен това и стаята им беше на високо. Хората долу изглеждаха като мравки.

— Те се опитват да те сплашат, защото така действат. Това е добре позната тактика — да преследват някого, когото могат да манипулират и контролират.

Айви го погледна.

— Това казаха и те за теб.

Очите му станаха мразовити, когато отправи поглед към нея.

— Вярваш ли им?

— Не знам — прошепна тя, — но не знам и какво да мисля. Те споменаха измяна, Кълън. Това не означава ли, че си извършил престъпление срещу Съединените щати?

— Знаеш, че нищо не мога да ти кажа — отвърна той. — Не и докато не се оженим.

Айви прекара пръсти през косата си и затвори очи.

— Не мога повече така. Под голямо напрежение съм.

Кълън не продума доста дълго време. Въздъхна дълбоко и каза тихо:

— Айви…

Тя отвори очи и го видя да стой и да я гледа. Върху лицето му не се четеше никаква емоция.

— Съжалявам, че не съм по-силна.

— Ще ти кажа нещо — каза Кълън и след това сякаш осъзна къде се намират, хвана я за ръката и я придърпа към банята.

— Какво правиш? — попита тя.

— Не знам дали стаята не се послушва — отвърна той, след което я въведе в голямата баня и пусна водата от душа и мивката.

Докато водата течеше, Кълън, държейки все още ръцете на Айви, се наведе и прошепна в ухото й:

— Поемам голям риск като ти казвам това преди сватбата.

Айви кимна.

— Разбирам.

— Не, не разбираш, но може би скоро ще го направиш — продължи той, като усещаше топлия му дъх до ухото си и как устните му докосваха кожата й.

— Слушам — отвърна тя.

— Прикривам баща си — каза Кълън. — Историята ни е дълга и изключително заплетена. Но тъй като все пак ми е баща, аз му дължа лоялност. Няма да го предам на властите. Няма да разкрия местонахождението му пред ФБР и ЦРУ, нито на който и да е било друг, който иска да му навреди.

— Но защо изобщо те са по петите му? — попита го тя.

Кълън спря да говори и се огледа, все едно някой можеше да бъде при тях в банята. После отново допря устни до ухото й, а дъхът му я смрази. Студът се разля из тялото й.

— Баща ми търгува с тайни — каза той като понижи глас.

Баща му търгува с тайни. Също като сина си, помисли си Айви, но си замълча.

Кълън продължи:

— Баща ми не е лош човек и не е навредил на страната ни. Но всички виждат точно обратното.

Айви се отдръпна и го погледна в очите.

— Очевидно не — каза тя. — И мнението ти не е толкова важно за ФБР.

Кълън се засмя леко.

— Може би не.

Айви въздъхна.

— Все още не си ми казал обаче, в какво точно е обвинен.

— Дори и да ти кажа, че знам защо ме разследват, осъзнавам, че това може да се обърне срещу мен.

Айви кимна и задъвка долната си устна. Толкова неща все още не бяха известни. Имаше въпроси за баща му, въпроси за поведението на Кълън, дори и такива за работата му като хирург. Кълън Шарп имаше много врагове за някого, който се смяташе за невинен. Но и той никога не е твърдял, че е абсолютно невинен. Никога нямаше да получи отговори на всичките си въпроси. Тя се почувства изгубена и уплашена от отговорността за решението си.

Айви го погледна в очите и не можеше да не се усмихне.

— Все още искам да се омъжа за теб — каза тя. — Обожавам роклята си и ако не се оженим, ще пропусна възможността да я понося.

Кълън се засмя и Айви можеше да се закълне, че наистина беше доволен от отговора й. Може би дори облекчен.

— Няма по-добро време от сегашното за това.