Кели Фейвър
Обвързани (7)

* * *

Когато се върнаха в стаята, Айви се преоблече в малка тениска за спане. Кълън се изми в банята, а тя се покатери на мекото топло легло и се отпусна. Беше наистина един дълъг ден, изпълнен с много възходи и падения, но в края на краищата не съжаляваше.

От леглото тя можеше да види красивата гледка, която се разкриваше от прозореца — безбройни блещукащи светлинки на Лас Вегас. Всичко с Кълън беше красиво, помисли си тя. Но наистина това беше един различен свят. Той имаше достъп до толкова много неща, които бяха недостъпни за повече хора. Но всички тези красиви неща костваха прекалено голяма цена.

Вратата на банята се отвори, а от там излезе Кълън, който носеше тясна бяла тениска и бели боксерки. Изглеждаше здрав, силен и чист. Тялото му беше пропорционално, мускулесто и тя отново се възхити на съвършенството му.

Много елегантно Кълън се придвижи през стаята и се плъзна до нея в леглото.

— Будна ли си?

Айви кимна.

— Да.

— Как се чувстваш като госпожа Шарп?

Айви поклати глава и се засмя.

— Нереално.

— Но е реално. — Кълън протегна ръка и я погали по бузата. — Знаеш това.

— Разбира се.

— И това означава, че имаш определени отговорности. Не е само ядене на добра храна, пиене на хубаво вино и возене в лимузина. — Тонът му се промени.

Айви скочи на леглото и изведнъж се почувства много будна.

— Нещо не е наред ли?

Кълън я гледаше в тъмното. Айви можеше да види бялата част от очите му и контурите на лицето, но не можеше да различи изражението му на лицето.

— Сега вече след като сме женени, трябва да знаеш какъв риск си поела. Най-накрая мога да ти кажа.

Стомахът й се сви.

— О, Боже. Това няма да е никак добре, нали?

— Казах ти, че баща ми не е терорист или нищо от този сорт. Но правителството вижда нещата различно.

Айви простена.

— Наистина ли трябва да водим този разговор тук? Не си ли притеснен, че стаята може да се подслушва?

— О, поисках да прегледат стаята, докато се женихме — отвърна той така сякаш казваше колко са пухкави възглавниците.

Айви се засмя и завъртя очи.

— Колко успокояващо.

— Както казах, баща ми не е терорист…

— Защо имам усещането, че колкото повече го повтаряш, толкова повече чувствам, че може би е такъв?

— Предполагам, че всичко зависи от определението ти за терорист.

— Това не звучи никак добре, Кълън.

Кълън си пое дълбоко дъх и започна отначало като гласът му беше овладян.

— Баща ми е принципен човек и смята, че правителството прекалено много е навлязло в личния ни живот. И именно заради това си виждане действаше по начин, по който е малко вероятно да е в безопасност отново.

— Как е действал? Какво е направил? — попита Айви.

— Той създаде портал из тъмните пространства на интернет, които позволява на информаторите да споделят тайните на американското правителство.

Айви поклати глава.

— Не съм сигурна, че разбирам какво ми казваш.

— Не е необходимо да схващаш — отвърна й Кълън. — Детайлите са много заплетени, но най-важното е, че правителството на САЩ не обича хората, които разкриват тайните и злоупотребата им с власт. А точно на това се е отдал баща ми.

Айви мисли дълго.

— Затова ли ФБР търси баща ти?

— Той е в списъка за най-издирвани престъпници на Интерпол и ФБР. Много, ама много страни са застрашени от усилията на баща ми да даде на хората безплатен достъп до тази информация. Затова е винаги е на път.

— Но ти знаеш къде е.

— Имам груба идея къде е, но много често се мести.

Айви бавно си пое дъх.

— Кълън, баща ти май е опасен човек.

Той хвана ръката й.

— Баща ми не е жесток човек — поне не и за по-голямата част от населението.

— Не и за по-голямата част? Какво ще рече това?

— Не искам да навлизам в подробности за всичко това — каза Кълън. — Въпросът е, че го подкрепям да прави това, въпреки че не съм се присъединил към кръстоносния му поход. А дори да не съм съгласен с него, той е мой баща и аз няма да го предам.

Айви кимна.

— Но ФБР не харесва това, че го прикриваш.

— Не — каза Кълън. — А сега, след като сме законно женени, няма да харесват и теб.

Още една тръпка премина по дължината на целия й гръбнак.

— Ще дам най-доброто от себе си и ще се опитам да съм силна — каза му тя. — Но всичко е ново за мен.

— Знам — отвърна той. — И се справяш чудесно. Беше толкова откровена с мен като ми разказа всичко. Нищо не премълча.

В момента, в който каза тези думи, докато я гледаше в очите, Айви изпита чувство за вина. Сведе очи, а челюстта й се стегна.

— Ами, това не е много вярно.

Кълън издърпа ръката си.

— Какво искаш да кажеш с това?

Тя го погледна отново.

— Има само един инцидент, за който не съм ти споменавала. Трябваше да ти кажа, но по онова време…

— Просто ми го кажи сега — каза той тихо.

— Ами, помниш ли, че Хавиер Монтроуз ме заведе на обяд?

— Да. — Гласът му беше груб и студен.

— Той ми прати имейл на същия ден и аз го отворих, когато се прибрах от работа. В него ми разказваше за операцията, в която жената е починала, и беше направил няколко ужасни твърдения, че може да си направил нещо… умишлено.

Кълън скочи от леглото и започна да крачи наоколо.

— Той ти е написал нещо такова, а ти никога не си ми го казвала?

— Не исках да те разстройвам.

— Ами сега съм разстроен — рече той.

— Беше ми препратил имейл от завеждащия на операционното отделение на болницата и спомена нещо за разследване…

— Какво се казва в него? Трябва да видя проклетия имейл, Айви.

— Ами той е… в служебната ми поща е. Ъъъ, всъщност го изтрих.

Кълън издаде звук в знак на безсилие, докато крачеше.

— Не разбирам защо си скрила това от мен.

— Не ми изглеждаше толкова важно, колкото факта, че ФБР се опита да ме разпитва — отвърна Айви. — И все пак ти ми разказа за операцията. Даде ми твоята гледна точка, Кълън. Нямах причина да повдигам въпроса.

— За какво друго сте си приказвали с Хавиер Монтроуз?

— Нищо. Това беше всичко.

— Не виждам как мога да ти повярвам сега — отвърна Кълън. Той спря да крачи и се обърна към леглото. — Точно когато започнах да ти се доверявам, Айви, ти отново ме разочарова.

Айви въздъхна.

— Сега ти казах всичко и вече няма тайни помежду ни. Не трябваше да ти го разказвам това. Трябваше да продължа да го държа в тайна и никога нямаше да разбереш.

— Наистина ли така смяташ?

— Да. И колкото по-ужасно ме караш да се чувствам сега, има голяма вероятност да запазя следващото нещо за себе си.

Кълън тръгна към леглото.

— Забравяш уговорката ни.

— Ние сме женени.

— Това по никакъв начин не променя уговорката ни — отвърна той. — Мислиш ли, че след като сме женени няма какво повече да научиш от мен?

Айви поклати глава.

— Това е лудост. Това е първата ни брачна нощ. Не искам да се караме!

— Тогава ми се подчини.

Айви се вгледа в него за дълго време. Накрая въздъхна и сведе поглед.

— Съжалявам, сър.

— За какво?

— Че не ви казах за имейла, сър. Това няма да се случи отново.

— И знаеш, че трябва да те накажа за грешката и нахалство ти?

— Да, мистър Шарп.

Айви се почувства ядосана, раздразнена и объркана. Но отново една част от нея беше малко развълнувана, въпреки всичко. И това беше разочароващо. Тя не искаше да е развълнувана. Искаше да бъде просто ядосана.

— Легни по корем на леглото — отсече той.

Тя направи това, което й беше казано, след което чу как Кълън разкопча куфара си и започна да рови. Малко след това той отиде до леглото и върза глезените й с въже. То стигна и до рамката на леглото, като я остави с широко разтворени крака. Направи същото й с всяка една от китките й. Кълън беше бърз, прецизен сякаш е правил това много пъти в живота си. Ръцете и краката й бяха вързани и изпънати, и Айви беше напълно безпомощна, когато той приключи с всичко това. За известно време не каза и думичка.

— Ще бъдеш наказана за липсата на честност и нежеланието ти да ми се подчиниш. Разбираш ли?

— Да, господин Шарп.

— А сега ще чакаш, точно както ме накара да чакам аз, преди да ми разкажеш тази малка историйка с имейла от Хавиер.

Айви чу стъпки по килима. Малко след това чу как вратата на хотелската стая се отвори и затвори. Тя се опита да извие глава, за да погледне, но беше почти невъзможно от позицията, в която беше завързана.

— Кълън? — извика Айви.

Нямаше отговор. Беше я оставил сама през нощта, вързана за леглото. Колко дълго време нямаше да се върне?

Той луд ли е? И всичко това, защото му казах за тъпия имейл? А същевременно той самия има купища тайни, които пази от мен. Баща му е някакъв политически луд човек, когото половината свят издирва и иска да хване. И съм убедена, че има още неща, за които не си е направил труда да ми каже.

Айви стисна зъби и се опита да не се разстройва прекалено много, но й беше трудно. Това беше първата й брачна нощ и тя се превърна от вълшебна в безумна само за кратко време.

Просто не беше честно! Кълън Шарп беше дребнав, нелеп и напълно непостоянен в настроенията си.

Не трябваше въобще да му разказвам за имейла от Хавиер. Защо оставих глупавото си чувство за вина да надвие? Всичко вървеше идеално, докато не си отворих устата.

Айви продължи да мисли за случилото се и ставаше все по-разочарована с времето, докато секундите минаваха. Не, по-скоро се влачеха.

Времето вървеше бавно, а на нея започна да й става неудобно. Краката не я боляха наистина, но ограничаването на движенията й я подлудяваше.

— Кълън! — изкрещя тя.

Къде, по дяволите, беше отишъл по това време на нощта? Но човек като него може да отиде навсякъде, където пожелае. Може би пиеше в бара на хотела.

По бельо!

Айви почти се засмя, но тишината я застигна и усмивката й изчезна. Бореше се с възлите, след което издаде още един приглушен звук от безсилие.

Времето продължи да си тече. Айви нямаше реална представа колко време го нямаше Кълън и наистина започна да се отчайва, когато изведнъж вратата на хотелската стая се отвори и някой влезе вътре.

— Кълън?

Нямаше отговор.

Сърцето й започна да бие бързо. Какво щеше да стане ако Лукас или още по-зле — онзи със слабото лице — беше дошъл да я нарани? Айви започна отново да се бори.

— Помощ! Моля ви, недейте…

— Тихо! — отвърна гласът на главния изпълнителен директор.

Айви беше бясна.

— Защо умишлено ме уплаши по този начин?! Знаеш, че ФБР е тук, а ти просто ме остави сама…

— Тихо или ще сложа ти сложа парцал в устата. Няма да ти хареса.

Гласът му беше безмилостен.

— Мразя те — каза Айви. — Мразя те!

— Продължи да говориш и ти обещавам, че наказанието ти ще се стане по-лошо.

Тя едва се въздържа да не каже още нещо, но стисна устни и замълча.

— Браво — каза той. — Значи можеш да слушаш от време на време.

Айви обърна глава и го видя да стой отстрани на леглото и държеше колана си. Щеше да го помоли да не го прави. Но секунди по-късно Кълън я шляпна с него.

Направи го пет пъти. Айви държеше очите и устата си затворени всеки път, когато усещаше ужилването, но не издържа на последното и издаде звук в знак, че я боли.

Когато приключи, Кълън развърза китките и глезените й, Айви се отдръпна от него и се сви до таблата на леглото.

Кълън се взираше в нея.

— Смяташ ли, че щях да спра само защото сме женени?

Айви поклати глава.

— Мисля, че си жесток.

— Трябва да се научиш.

— А ти си просто един уплашен мъж, който трябва да доминира над момиче, защото животът му е излязъл извън контрол.

Последва тишина дълго време и тя знаеше, че думите й са се врязали дълбоко в него.

— Така ли смяташ? — отвърна й той, но гласът му не показваше с нищо какво мисли.

— Да — каза Айви, без да отстъпва.

Задните й части бяха възпалени, горещи, както и глезените и китките.

— Това е жалко — каза Кълън, като се покатери на леглото, легна по гръб, затвори очи и не каза нищо повече.

Айви го наблюдаваше дълго време, мислейки си, че ще каже нещо повече. Но той така не го и стори. Тя лежеше будна, докато нощта си отиваше и сенките си играеха с това, което виждаше. Всичко стана странно, нереално и заплашително.

Кълън спеше. Искаше й се и тя да може да заспи така лесно, но беше неспокойна и разстроена.

Така ли искам да живея?

Айви не беше сигурна дали беше направила най-голямата си грешка в живота или просто реагираше на наказанието.

Знаеше как стоят нещата с Кълън Шарп. Никога не беше крил това от теб. Така че не се правѝ на изненадана!

Може би, осъзна тя, имаше нещо общо с начина, по който се отнасяше към нея преди наказанието. Всичко беше почти нормално. А сега трябваше да не забравя и да се примири с факта, че животът с Кълън никога няма да е нормален.

Никога.

Кълън промърмори нещо.

— Какво? — попита тя.

Той отново измърмори нещо друго и думите му не бяха много ясни.

Айви се приближи към него.

— Кълън, не те чувам какво ми казваш.

— … не бъди глупава — каза той.

— Глупава за какво? — попита тя.

— Кръвоносният съд не е блокиран — отвърна той.

Айви изведнъж осъзна, че той говори в съня си.

— Кълън?

— Казах ти. Казах ти нали? — звучеше паникьосано.

— Шттт… Всичко е наред — успокояваше го Айви, но не беше много сигурна какво прави.

— Опитай се да спреш кръвоизлива. Трябва да… трябва… — гласът му ставаше все по-отчаян и започваше да прави неконтролируеми движения. — Губим я. Господи, моля те недей…

— Кълън, сънуваш кошмар — каза Айви.

— О, не! — извика той, а изтерзаният му глас направо й разкъса сърцето.

— Кълън…

— Не! Не! — крещеше той. — НЕ!

Айви разтърси рамото му.

— Сънуваш, Кълън. Събуди се!

Очите му се отвориха и той се втренчи в нея. Челото му беше обляно в пот. Дишането му започна да се нормализира.

— По дяволите! — каза той като изглеждаше малко объркан.

— Сънуваше кошмар.

Кълън кимна и изглеждаше, че изпита от облекчение от факта, че беше само сън.

— Само сън — отвърна той.

— Добре ли си?

Кимна отново, но не отговори.

Айви въздъхна.

— Искам да те докосна, но не съм много сигурна, че ме искаш точно сега.

Кълън се обърна с лице към нея.

— Легни долу, Айви.

— Какво…

— Просто легни. По гръб.

Айви направи какво й се каза, но не беше много сигурна какво точно се случва. Лежеше по гръб и изведнъж Кълън я хвана за бедрата, издърпа я и се качи върху нея. Тялото му беше като скала, влажно от пот и гледаше напрегнато.

Кълън разтвори краката й, след което махна боксерките си, разкривайки мъжествеността си, която беше в пълна готовност.

— Имам нужда от теб — каза й той.

— Аз също имам нужда от теб.

Плъзна бедра по нейните и Айви осъзна, че вече беше готов да я изчука, когато усети члена му да се опитва да влезе в нея. Тя веднага се овлажни и се успокои, че най-накрая ще правят секс.

А това беше именно онова, което бе чакала, осъзна тя. Тялото на Кълън Шарп, докосването му, вниманието му. Когато тялото му се докосваше до нейното и по този начин се свързваха, имаше някаква завършеност, от която Айви се нуждаеше толкова много, колкото от въздуха, който диша.

Той се плъзгаше навътре в нея и се стремеше да навлиза все по-надълбоко. Айви извика и сложи ръцете си на гърба му. Кълън сграбчи ръцете й и ги прикова към матрака, докато я чукаше здраво и бавно. Всеки един тласък й даваше ново удоволствие, а това, че я държеше прикована, само засилваше усещането.

Усещаше го толкова добре. Членът му проникваше в нея перфектно и съвсем скоро щеше да свърши.

Кълън я погледна и заключи очи с нейните, докато притискаше снопчето нерви. Айви беше на финала — тялото й се стегна, разтвори краката по-широко, за да го поеме целия.

— О, боже! — проплака тя. — Свършвам!

Пот започна да се стича по нея. Движенията му се ускориха, движеше таза си, бедрата удряха нейните, а хлъзгавият му член влизаше в котето й, което беше обръснато и абсолютно гладко. Всеки път, когато стволът му излизаше и влизаше, Айви проплакваше отново.

— Ще свърша върху котето ти!

— О, боже, да! — каза тя и се опита да погледне надолу, за да може да види всичко.

Кълън го извади и от него излязоха големи количества сперма, която покри венериния й хълм. Беше гореща, мокра и лепкава. Той прокара главичката на члена си по гънките й, разтваряйки ги и стимулирайки клитора й, докато последните количества сперма се изливаха върху голата й плът.

И двамата дишаха тежко и изпитаха облекчение. Кълън се отдръпна от нея и легна по гръб на леглото, докато все още дишаше тежко. Айви също лежеше, останала без дъх. Тялото й трепереше, а сърцето й препускаше бясно. Беше я чукал здраво и я накара да свърши. Но не знаеше какво го беше довело до този момент. Дали беше кошмарът, който сънува? Или просто физическа нужда? Дали все още й беше ядосан?

Айви не знаеше. Вече не знаеше нищо.