Кели Фейвър
Обвързани (6)

* * *

Сватбената церемония се проведе на красива гондола в едно прекрасно езеро. Айви не можеше да повярва на очите си, че Кълън е успял да организира това, което обикновено щеше да отнеме месеци.

Церемонията беше кратка и сладка, на която присъстваха само те двамата, длъжностното лице и двама свидетели, които бяха дошли, за да може всичко да е законно.

Кълън и Айви се гледаха един друг, докато стояха в клатещата се гондола, а служителят провеждаше ритуала. Всичко беше толкова сюрреалистично, че Айви не успяваше да проследи всичко, което се случваше. Сякаш мозъкът й беше две крачки след това, което правеше тялото й.

И изведнъж моментът на истината настъпи, принуждавайки мислите й да я доведат в настоящето, а усещането беше все едно я заля кофа със студена вода.

— Ще вземете ли този мъж за ваш законен съпруг? — попита я длъжностното лице.

Айви преглътна. Това беше. Нямаше накъде повече да увърта. Трябваше да даде своя отговор. Тя се вгледа в сините очи на Кълън и се почуди какво си мисли той. След това й се усмихна, а очите му бяха влажни.

Защо ли си мисля, че той наистина се вълнува, почуди се Айви. Осъзнаването на този факт даде сила на гласа й.

— Да! — отговори тя, а сърцето й подскочи в гърдите.

След това служебното лице прочете обета на съпруга и попита Кълън:

— Вземате ли тази жена за ваша законна съпруга?

Кълън не се поколеба дори за миг.

— Определено да! — отвърна той и погледна Айви с усмивка. Сините му очи блестяха и тя му се усмихна в отговор.

След обявяването им за съпруг и съпруга, дойде ред на целувката.

О, целувката! Целувай ме винаги по този начин, пожела си тя.

Устните му никога не са я разочаровали и случаят беше точно такъв. Докато силните му ръце я обгръщаха, Айви усещаше движението на гондолата върху малките вълни и изгуби съзнание. Тя наистина припадна. След това беше като зашеметена и разочарована от факта, че наистина й се беше случило това.

Сега вече съм омъжена жена. И всичко, което се случи, беше като във вихрушка.

Това беше думата, която най-добре описваше последните няколко часа.

Вихрушка.

Айви погледна към ръката си, видя годежния пръстен и венчалната халка и осъзна, че наистина го е направила.

— Аз съм омъжена — каза тя високо и Кълън се засмя, както и служебното лице.

— Точно така, млада госпожо — каза служебното лице.

Вятърът разроши косата й и облаците бързо се движеха в небето. Гондолата се носеше по кристалночистата вода на езерото, а служебното лице и двамата свидетели отидоха в предната част, за да дадат на младоженците малко усамотение.

Кълън седна и държеше ръцете на Айви. Бяха само те двамата и тя реши, че никога досега не е била по-щастлива и свободна през целия си живот.

Така трябваше и да е, реши тя.

Кълън изглеждаше красив и елегантен в смокинга си, а Айви обожаваше роклята си повече отколкото смяташе, че може.

Гледайки към водата, Кълън си пое дълбоко въздух и го издиша. Раменете му се отпуснаха и той се засмя. Нещо в израза на лицето му подсказваше, че му е по-леко, по-лесно.

— Направи ме изключително щастлив днес — каза й той, като имаше изненадващо много емоции изписани на лицето му.

Айви си припомни церемонията. Тя беше кратка и семпла, но тя не искаше да промени с нищо този факт.

Кълън Шарп беше мъжът, с когото искаше да прекара живота си. Искаше да разкрие тайните му, същината на личността му и да го обича въпреки недостатъците му. Той беше красива поредица от тунели и пещери със спокойни блестящи води, които можеше да изследва години наред. Но водата беше дълбока и имаше изключително тъмни места, където можеше да се изгубиш и удавиш. Щеше да й отнеме цял един живот, за да научи всичко, което имаше вътре, и Айви осъзнаваше този факт. Тя прие Кълън такъв, какъвто е, въпреки страха и опасността.

Но дали той чувства същото към мен?

Айви не беше сигурна в това. Понякога тя чувстваше, че я обича като по време на сватбената церемония. Но когато мислеше за хората, които го обвиняваха, не беше вече толкова сигурна в това. Може би всичко това са машинации, тактики, игра за победа във всяка война, в която съпругът й участваше. А тя знаеше много за тях.

— Прекалено много мислиш — каза Кълън, докато вятърът разроши черната му коса.

Айви се засмя.

— Ще се опитам да го правя по-малко, благодаря.

— Добра идея — каза той. — Днес е ден за живеене.

Погали бузата й и се наведе, за да я дари с още една целувка. Когато устните й се срещнаха с неговите, тя осъзна това.

Тъй като времето на гондолата им беше на свършване, те бяха посрещнати на брега на езерото от тяхната лимузина, която ги откара в казино „Икарус“.

Следващата неочаквана изненада беше, когато пристигнаха и бяха посрещнати от голям чернокож костюмиран мъж на име Денис Чарлс. Той каза, че е старши изпълнителен директор на казиното и че двамата с Кълън се познават от предишни събития. Денис ги въведе във ВИП зоната, където бяха частните игрални маси, и ги настаниха там.

Служителите от казиното сервираха на Айви и Кълън шампанско и застанаха зад тях, когато двамата седнаха на масата за блекджек.

— Играла ли си някога? — попита я той и я дари с палав кос поглед.

— Да, но не наистина — отвърна тя нервно.

Кълън се засмя.

— Тогава това е чудесен начин да се научиш — каза той и се обърна към домакина. — Готови ли са документите?

Домакинът кимна и извади един лист хартия.

— Само се нуждаем от подписа Ви, г-н Шарп.

Кълън подписа, след което домакинът извика дилъра.

— Обменени са сто хиляди — каза той.

Айви се опита да не показва шока на лицето си, но жената-дилър я забеляза и потисна усмивката си.

— Правилно ли чух? — прошепна Айви.

Кълън се разсмя.

— Минимумът на залагане е петстотин долара — отвърна той, докато дилърът преброяваше купчинката чипове и ги плъзгаше към него, след което вдигна ръце и се обърна към домакина.

— Готово — кимна домакинът и отстъпи крачка назад с ръце зад гърба. Гледаше ги, а очите му не мигваха и беше много бдителен.

Айви вдигна чашата си с шампанско и отпи, но ръката й трепереше. Междувременно Кълън хвърли куп чипове в залог, преди да се обърне към нея.

— Сега е твой ред да заложиш — каза й той.

— Аз само ще гледам — отвърна тя.

Погледът му потъмня.

— Това би било много лошо решение — каза й тихо Кълън.

Стомахът и се сви, но тя взе няколко чипа и ги сложи в очертанията на бокса. Купчинката беше наполовина на тази на съпруга й.

Дилърът бързо раздаде картите. Кълън й помогна да научи правилата на играта, също така кога да качи или да не вдига залога, кога да раздели или удвои. Всички правила и стратегии се блъскаха в главата й, докато продължаваше да пие шампанското си и количеството долари да я главозамайват.

За кратко време купчината им с чипове свърши почти напълно, а Кълън беше прекалено въодушевен и подписа още един документ за още сто хиляди долара. Въобще не изглеждаше разстроен, че е изгубил толкова пари за толкова кратко време.

Това са нашите пари, които губим, или са само неговите? Би било иронично, ако стана богата, само за да съм разорена на следващия ден, защото аз и съпругът ми заложихме всичко на блекджек в първата ни брачна нощ.

Но съвсем скоро след появата на новите чипове, двамата с Кълън започнаха да печелят ръка след ръка. И когато той реши, че са играли достатъчно, вече бяха си върнали всичко загубено.

— Колко спечелихме? — попита го тя тихичко, докато той даваше хиляда долара бакшиш на дилъра и каза на домакина да му изплати сумата.

— Не много — Кълън сви рамене. — Мисля, че някъде около седемдесет и пет хиляди.

Айви го изгледа втрещено.

— Това са много пари за мястото, от където идвам.

Кълън се усмихна.

— Нещата се променят.

Двамата отидоха до престижния ресторант на казиното, спечелил много награди, а към тях се отнасяха като кралски особи. Сервитьорите носеха чиния след чиния вкусна храна, вино, десерти, докато Айви и Кълън не решиха да си тръгнат от там.

Лимузината ги отведе обратно в хотела, а Айви се беше облегнала на рамото му и въздъхна от удоволствие.

— Всичко лошо е хиляди мили от тук — каза тя.

Кълън сложи ръка върху бедрото й и я погали нежно.

— Това е така, защото е истина. Няма да позволя на никого да те нарани отново. Ще бъдеш защитена.

Тя се усмихна и затвори очи.

— Ние сме женени, Кълън. Женени.

Той се засмя.

— Да, Айви, наистина сме женени.

— Мислил ли си, че някога ще се ожениш?

Кълън не отговори дълго време.

— Уморена си — каза, без да отговаря на въпроса й.

— Пияна съм — отвърна тя, притискайки се към рамото му.

— Почти сме в хотела. Може скоро да легнеш да поспиш.

— Не искам да спя. Искам да съм будна.

— Сигурен съм в това.

Кълън погали крака й и целуна върха на главата й.