Кели Фейвър
Обвързани (3)

* * *

Айви никога досега не се беше качвала на частен самолет, но ето че вече беше тук.

— Никога не съм пътувала в първа класа — промърмори тя на Кълън, докато се качваха на борда.

Кълън се засмя.

— Първа класа е като да се возиш в задната част на пикапа в сравнение с летенето със свой собствен самолет.

Две стюардеси ги поздравиха с усмивка и ги приветстваха на борда.

Кълън вече беше се здрависал с първия и втория пилот, които отидоха в пилотската кабина, за да се подготвят за излитане.

След малко Айви вече седеше на своята седалка до прозореца, която Кълън настояваше да заеме.

— Ще оцениш гледката — каза й той, докато сядаше на мястото до пътеката.

Останалата част от самолета беше празна и имаше по-малко места, отколкото беше очаквала. Седалките бяха големи и луксозни, като кожени кресла за релаксация.

Двигателят на самолета започна да бучи и тръгнаха към пистата за излитане. Айви погледна през овалния прозорец към асфалта под гумите на самолета и пеперудите в стомаха й запърхаха.

Не мога да повярвам, че седя в самолет точно до Кълън Шарп.

Не мога да повярвам, че иска да се ожени за мен.

Айви погледна към него и видя, че той я гледа с малка усмивка, изписана на красивите му розови устни.

— Наслаждаваш ли се на пътуването? — попита той като повдигна вежда.

Тя се усмихна и се обърна да съзерцава отново пистата.

— Доколкото мога, да — каза тя, докато самолетът се отделяше от земята. Стомахът й се преобръщаше, докато носът на самолета се издигаше и усещането от този ъгъл не бе особено приятно.

Айви си пое дълбоко въздух, изкикоти се нервно и се извърна от прозореца, докато крилото на самолета се завъртя и усещането за световъртеж я обхвана.

Кълън хвана ръката й и я стисна.

— Просто маневрираме към Невада — каза той. — Това е съвсем нормално.

— Разбира се — каза тя, но по челото й изби пот.

— В случай че се притесняваш — добави Кълън и отново се засмя.

Самолетът се стабилизира и след няколко турбуленции полетът стана спокоен.

Капитанът каза през интеркома, че сега пътуват на определената височина и времето изглеждаше прекрасно. Също така съобщи, че ще посочи всички интересни забележителности, докато летяха.

И тогава една от стюардесите се приближи с широка усмивка на лицето.

— Г-н Шарп, — каза тя като пърхаше с дългите си мигли, — бихте ли желали едно питие?

Кълън се обърна към Айви:

— Жадна ли си?

Тя сви рамене.

— Малко.

Той се усмихна и се обърна към стюардесата:

— Аз и моята годеница искаме мимоза, няколко мъфина с боровинки и плато с плодове.

За един кратък миг Айви видя, че стюардесата изглеждаше унила след изявлението на Кълън, че вече е ангажиран. И отново Айви остана зашеметена, когато чу, че е негова годеница.

Стюардесата хвърли поглед към ръцете на Кълън и Айви в търсене на годежните пръстени. На Айви й се прииска да скрие голите си пръсти и се почувства неудобно.

Изражението на стюардесата беше загадъчно, но след това тя отново погледна към Кълън.

— Две мимози, мъфини с боровинки и две плата с плодове ще дойдат след малко — усмихвайки се каза жената, обърна се и тръгна по пътеката.

Айви въртеше кичур коса в пръстите си.

— Боже, това беше странно.

Кълън я погледна.

— Кое му беше странното?

— Тя се опитваше да види размера на камъка ми и после осъзна, че не нося годежен пръстен.

Той се засмя.

— Не бъди глупава.

— Не може просто да казваш, че сме сгодени по този начин. Неудобно ми е.

Кълън направи физиономия.

— Неудобно ти е, че си моя годеница?

— Очевидно не — отвърна Айви и осъзна, че като човек, който беше много затворен в себе си и интелигентен, Кълън не схващаше как мислят обикновените хора.

— Значи се чувстваш зле, понеже стюардесата не е видяла огромен диамантен пръстен? — каза той.

— Не ми трябва голям годежен пръстен — отвърна му Айви. — Но цялата тази ситуация е много странна и привличането на вниманието на хората към нея още повече подчертава този факт.

Кълън се почеса по брадичката.

— Ти си моя годеница — каза й той, след като я съзерцава известно време. — Би било погрешно, ако не се отнасят с теб по подходящ начин.

Айви врътна очи и въздъхна отново.

— Виждам, че няма да спечеля този спор.

— Ти никога няма да спечелиш — каза Кълън с по-тих, но и с по-напрегнат глас. Сините му очи бяха ледени, студени, завладяващи. — Колкото повече се опитваш да спечелиш, толкова по-трудна ще стане играта за теб.

Айви почувства как бузите й се изчервяват.

— Това обаче не е игра.

— Сигурна ли си в това? — попита я той като повдигна вежда.

— Не смятам, че решението за стъпване в брак е нещо, което трябва да бъде взето несериозно.

— Не е взето несериозно. — Кълън се наведе, а ръката му се плъзна по голото й бедро. — Не приемам нищо що се отнася за теб за даденост. Но винаги получавам това, което искам, Айви. Винаги.

Тя се опита да махне ръката му, но тя беше тежка и напълно непоклатима. Тогава пристигна стюардесата, като им носеше мимозите. Докато им подаваше питиетата им каза, че колегата й скоро ще приключи с приготвянето на храната.

— Благодаря! — каза Айви, пое елегантната чаша, отпи от нея и промърмори одобрението си, докато хладката, пенлива течност с лекота се спускаше по гърлото й. Вкусът и ароматът от цитрусови плодове беше съвършено пропорционална и тя едва успя да усети изгарянето от алкохола.

— Прекрасна е, нали? — попита Кълън.

Айви отпи още една глътка и кимна.

— Да, наистина.

— Вдигам наздравица за нас — каза Кълън като повдигна чашата си, — и за удоволствието от победата и екстаза от поражението!

Чукнаха чашите си и Айви забеляза, че отново е привлечена от него, въпреки желанието си да се бори срещу онова, в което Кълън се опитваше да превърне връзката им.

Всичко в него беше противоречие, осъзна тя. Едновременно е очарователен и студен. Грижите му за нея изглеждаха истински и дълбоки, но също така бяха и напълно егоистични и изискващи, докато играеше по неговите правила през цялото време. Айви смяташе, че Кълън нямаше да иска да се ожени за нея, ако наистина я обичаше, или най-малкото бе влюбен в нея.

Но той обяви връзката им за игра и имаше вероятност, оженвайки се за нея, това да му послужи за по-голяма цел, свързана с осуетяването на плановете на враговете му.

Как Айви можеше да разбере кое е реалното?

„Кой си в действителност?“, помисли си Айви, докато го наблюдаваше да отпива от мимозата си. Чертите на лицето му бяха толкова неясни, мислите му — толкова сложни, а емоциите му скрити за нея. Не очакваше Кълън някога да й каже, а и тя не беше убедена, че той ще я допусне достатъчно близо до себе си, за да може тя да си състави мнение по въпроса.

Това, което Айви знаеше, беше, че седейки до него в самолета всичко е реално и вълнуващо, и че той е магнит за нея. Думите, гласът, дъхът, умът му — всичко това я привличаше към Кълън Шарп като мушица към пламък. И точно като мушица Айви беше склонна да направи всичко, за да достигне до пламъка, да бъде близо до него, да лети възможно най-близо. Тя просто се надяваше, че няма да се изгори заради неприятностите, в които се беше забъркала.