Метаданни
Данни
- Серия
- Правилата на милиардера (6)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Expose, 2015 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Silverkata, 2018 (Пълни авторски права)
- Форма
- Новела
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,6 (× 43гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Кели Фейвър
Заглавие: Открити
Преводач: Silverkata
Година на превод: 2018
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Читанка
Година на издаване: 2018
Тип: новела
Националност: американска
Редактор: desi7y
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10118
История
- —Добавяне
В началото Айви не осъзнаваше какво се е случило.
Главата й бучеше и всичко беше черно, сякаш потъваше в езеро, опитвайки се да излезе на повърхността. Мъчеше се да си поеме въздух, да се измъкне от водата. Изведнъж отвори очи и реалността я заля отново.
Тя не плуваше, а току-що беше заспала… Не, беше в безсъзнание. Беше припаднала.
Кълън бе застанал на колене до нея на пода, а по лицето му беше изписано безпокойство.
— Айви? — каза той и хвана ръката й, за да провери пулса. — Айви, добре ли си? Отговори ми.
Айви лежеше на пода и се опитваше да се съвземе и да си спомни какво точно се е случило.
— Аз… мисля, че съм добре.
Но не се чувстваше така. Чувстваше се уплашена. Айви обърна глава и видя частите от телефона си по дървения под. Смътно можеше да си спомни звука от разбиването му, докато припадаше.
Мислеше си за ужасните снимки и съобщения, които някой й беше изпратил. Не искаше да помни нищо от това. Искаше й се паметта й да бъде изтрита, така че да може да забрави, че Лукас е от ФБР и се опитваше да я накара да предаде Кълън.
Кълън търпеливо коленичеше до нея и проверяваше жизнените й показатели, а ръката му нежно галеше челото й.
— Вдигни глава — каза той. — Искам да се уверя, че не си получила някаква травма, когато припадна.
— Мисля, че съм добре — каза тя и се повдигна на лакти като позволи на Кълън да прегледа тила й.
Неговите нежни дълги пръсти минаха през косата й като докосваха скалпа.
— Ох! — изсъска Айви, когато Кълън попадна на болезнено място.
— Имаш цицина — каза той. — Значи си се ударила, като си припаднала. Късметлии сме. Можеше да е доста по-зле, ако беше паднала под друг начин.
Кълън махна пръстите от косата й.
— Съжалявам — каза тя, докато го гледаше.
— Защо се извиняваш? — попита той с набръчкано чело.
Айви се поколеба. Разбира се, че се извиняваше, защото се чувстваше виновна. Ако не беше го лъгала и не беше крила за Лукас и заплахите му, тогава Кълън едва ли щеше да е в апартамента й точно сега. И ако не беше идвал в апартамента й, тогава никой не би могъл да направи тези снимки и да й ги прати.
Излагам го на риск, а той си няма и представа за това. Не е правилно да пазя това в тайна.
Обаче идеята да се противопостави на ФБР, беше прекалено трудна за приемане.
Айви сви рамене.
— Просто не искам да се притесняваш. Почувствах се леко замаяна и загубих равновесие за минута.
— Айви, ти беше в безсъзнание — каза й Кълън, а пронизващите му сини очи търсеха някакви улики. — Някога припадала ли си така?
Тя намираше загрижеността на Кълън за трогателна и изненадваща — в добрия смисъл на думата.
Айви поклати глава.
— Не. Никога.
— Жизнените ти показатели са добре, пулсът ти е стабилен, очите ти са ясни, а в говора и слуха няма нарушения. Изглеждаш добре, но искам да се уверя, че нямаш сътресение.
Айви се насили да седне.
— Изглеждам добре, защото съм добре.
Изражението на Кълън показваше, че не вярва на думите й.
— Какво правеше, когато припадна?
Тя поклати глава, изнервена от тези въпроси. Думите му бяха нежни, но търсещи истината, докато пръстите му изследваха и откриха болезненото място на главата й.
Айви не искаше той да намери другото — това в мислите й.
— Не си спомням каквото точно правех — излъга тя. — Малко ми е мътно. Мисля, че проверявах телефона си или нещо такова.
Мразеше се, че трябва да продължи този фарс, но Кълън я беше притиснал в ъгъла с въпросите си.
— За съжаление, телефонът ти не е толкова добре колкото теб — каза той и се усмихна леко, като посочи към парчетата пластмаса на пода.
— Винаги съм знаела, че с право майка ми ми казваше, че съм твърдоглава — усмихна му се тя, мислейки си колко е мил и нежен в един момент, а в следващия изражението му да се променя драстично, когато се отдръпва или ядоса.
— Ще ти набавим нов телефон — каза Кълън като не искаше Айви да се тревожи за нищо.
Изведнъж Кълън наклони главата си на една страна.
— Мамка му! — каза той като душеше въздуха.
— Какво?
— Оставих яйцата върху котлона. Най-вероятно са изгорели — каза той и стана. — Изчакай тук! — като подчерта думите си. — Не помръдвай и мускулче, докато изтичам до кухнята.
Кълън бързо излезе от стаята, а Айви въздъхна и сложи ръка на челото си.
Какво правиш? Това отива твърде далече. Той е толкова мил към теб, а ти да се отплащаш така за добрината му!
Айви беше объркана. Нищо в живота й не я бе подготвило за такава ситуация, а и тя нямаше към кого да се обърне за помощ.
Кълън може да ти помогне, ако му позволиш.
Но не.
Ако му беше казала, Айви щеше да изложи на опасност всичко, включително и свободата си. И най-вероятно Кълън щеше да я намрази за всичко това.
Айви бавно се изправи на крака и отново усети замайване. Привидяха й се черни петна, а после светът отново започна да плува пред очите й.
Тя се препъна, когато Кълън се върна в стаята и я видя.
— Айви! — извика той. — Какво правиш?!
Тя се спъна отново и този път щеше да е по-зле — щеше да падне с лице към пода. Кълън я хвана със силните си ръце и я повдигна.
— Казах ти да не ставаш! — рече й той.
— Знам, но… — каза Айви и се опита да се изправи отново.
Кълън я придържаше.
— Няма нищо. Трябва да ме слушаш повече. — Той я гледаше в очите, докато я държеше в ръцете си. — Добре ли си?
Айви кимна.
— Почувствах се замаяна за секунда, но сега съм по-добре. Кълна се!
Кълън погали косата й.
— Трябва да се погрижим за теб.
Гласът ми беше наистина нежен. Очите му бяха топли, а не ледени. Цялото му поведение беше толкова различно, че тази грижовност направо разтопи сърцето й.
— Съжалявам.
— По-малко се извинявай, а слушай повече. По принцип! — каза той, а устните му се извиха в още една усмивка.
— Ще го направя — каза му тя и избухна в сълзи. Раменете й се тресяха, въпреки че той я държеше здраво.
— Кажи ми какво не е наред!
Айви поклати глава.
— Не искам да те разочаровам.
Кълън погали косата й и шепнеше в ухото й, докато я държеше:
— Не си ме разочаровала, Айви. Далече си от това.
След известно време той я пусна, гледайки я със сините си очи, докато Айви стоеше и бършеше сълзите от бузите си.
Кълън въздъхна.
— Лошата новина е, че закуската изгоря.
— Не ми пука. Не съм гладна. А освен това трябва да взема нещо от офиса.
— От офиса? — попита Кълън намръщено.
— Време е да тръгвам за работа. Не мога да закъснея отново. Ема ще ми откъсне главата.
— Не си в състояние да работиш днес — поклати глава той и сложи ръце на бедрата й.
— Само малко ми призля — каза успокояващо тя. — Ще отида на работа.
— Не мисля така — отвърна й той и поклати отрицателно глава. — Трябва да се погрижа за теб.
— Не можеш да го правиш за дълго — изсмя се тя като завъртя очи, а бузите й почервеняха от толкова много внимание.
— Мога да го направя днес и през остатъка от уикенда.
Челюстта на Айви увисна.
— Уикенда?
— Опаковай си нещата — каза Кълън. — Идваш с мен.