Британи Чери
Въздухът, който той диша (20)

Деветнадесета глава

Елизабет

— Тристан — промълвих слабо. Дишането ми беше неравно и тежко.

Ръката му помилва бузата ми.

— Засмучи го бавно — нареди той, прокарвайки палеца си по долната ми устна, след което го плъзна в устата ми, позволявайки ми да го засмуча нежно. Той го задвижи напред-назад в устата ми и след секунда го отдръпна, прокарвайки мокра следа надолу по врата ми, по презрамката на сутиена ми и надолу между цепката на гърдите ми. Копнеех устата му да покрие зърната ми, които се бяха втвърдили от докосването му.

— Толкова си красива — каза той. — Толкова дяволски красива.

— Не би трябвало да го правим — простенах, усещайки ерекцията му да се притиска към гащичките ми. Не трябва, помислих си. — Предполагаше се, че няма да го правим повече… — Вдишванията ми бяха тежки. Исках го вътре в мен, исках да ме вземе дълбоко. Исках да ме обърне по гръб, да разтвори краката ми и да ме вземе силно. Той игнорира протестите ми, както и исках да направи, уви косата ми около едната си ръка и плъзна другата надолу по тялото ми, отпускайки я върху черното ми дантелено бельо.

— Влажна си — каза той, след което се наведе по-близо до мен и прокара език по бузата ми, преди да покрие устата ми със своята. — Искам да те вкуся цялата — изсъска той и вкара езика си в устата ми. Пръстите му се плъзнаха по черната дантела и дъхът ми секна, когато палецът му описа кръг по клитора ми през тънката материя.

— Моля те — замолих. Извих гръб, копнеейки ръката му да премахне тънката бариера.

— Не тук — каза той и ме издърпа да седна. Тристан отмести бикините ми наляво и се наведе, позволявайки на езика си да вкуси влагата ми. Бедрата ми неволно се повдигнаха в негова посока, докато ръцете ми търсеха опора в косата му. Главата му се повдигна и той постави устата си върху моята, позволявайки ми да се вкуся, да вкуся него. — Искам да ти покажа нещо — промърмори той срещу устните ми.

„Каквото пожелаеш.“

Сведох очи към скритата под боксерките му ерекция и се усмихнах. Той ме вдигна от леглото и ме притисна към най-близката врата.

— Как го искаш?

„Греховно“, помислих си, неспособна да говоря. Сърцето ми биеше лудо и за миг изпитах страх, че ще спре, неспособен да се справи със страстта и желанията ми. Исках да се взривя за него. Исках да се изгубя в него. Бедрата му се задвижиха и той пристисна възбудата си до тялото ми.

— Искам да ти покажа стаята — прошепна той до ухото ми, плъзгайки език нагоре и надолу по него, преди да засмуче меката му част.

— Ммм… — отвърнах аз, докато той ме носеше надолу по коридора. Вляво имаше стая, която не бях забелязала, когато пристигнах. — Какво е…?

Той ми изшътка и постави ръка върху устните ми.

— Това е моята зелена стая — промърмори той и отвори вратата.

— Твоята какво? — Преди да успее да ми отговори, се обърнах и огледах стаята, която беше изпълнена със зелени мебели. Зелени камшици, зелени вибратори, всичко беше зелено. — Какво, по… — млъкнах и продължих да се оглеждам наоколо. — Това е малко странно, скъпи…

— Знам — каза той с удебелен глас. Когато се обърнах към него, изпищях. Взирах се в огромен, зелен човек, който ме държеше срещу тялото си. Очите му светнаха в зелено и той ме повдигна. — Невероятният Хълк иска да те смачка!

* * *

— Мамка му! — изкрещях, отърсвайки се от странния и извратен кошмар.

След секунди Тристан се появи на прозореца на спалнята си, поглеждайки към мен.

— Добре ли си?

Погледнах надолу, само за да видя, че съм облечена с бял потник и бели бикини, без сутиен. Изкрещях отново, покривайки гърдите си с одеяло.

— О, боже мой, махай се! — изсъсках възбудена.

— Съжалявам! Чух те да крещиш и… — Той млъкна и повдигна вежда, поглеждайки ме в очите. — Да не би току-що да си имала мокри сънища? — Той започна да се киска и покри устата си с ръка. — Имала си мокри сънища.

— Разкарай се! — казах и скочих от леглото, затваряйки щорите на прозореца ми.

— Добре, добре, жено с мръснишко подсъзнание. Предупредих те за тези книги.

Изчервих се отново и се свлякох на леглото, издърпвайки завивките над главата си.

Шибаният Невероятен Хълк. Проклетият Тристан Коул.