Ромен Гари
Терзанията на цар Соломон (28)

XXVIII

Устисках колкото можах. Удържах госпожица Кора с все сили. Само че не е възможно да обичаш нещо повече от всичко на света, ако то се въплъти в жена, която не обичаш. Никога не бива да обичаш някого, без да е лично, а само така, по принцип, напук на несправедливостта. И не можеш нито да му обясниш, нито да се чупиш, подло е да причиняваш болка. Продължавах да задържам госпожица Кора с всички сили, но само физически. След това се принуждавах да тичам при Алин, за да се преоблека. Ставаше все по-кофти и по-кофти. Любех се с Алин като за промивка. А и започнах да забелязвам по лицето на Алин следи от строгост, които ме плашеха.

— Ти да не би да ревнуваш?

— Не говори глупости. Не е свързано с госпожица Кора. Не е свързано и с мен.

— Какво ти е тогава? Нещо ми се цупиш.

— Писнало ми е от защитници и благодетели на бедните жени, без значение стари или млади…

Тя докосна с пръст бузите ми.

— Май почваш да прекаляваш с твоя екзистенц-минимум. Мамка му. Това си е милостиня.

— Не, просто на това силните му викат слабост.