Ромен Гари
Терзанията на цар Соломон (20)

XX

Прибрах се в копторчето. Нямаше никой, освен свети Георги, който пробождаше змея на стената. Покатерих се до моето леговище на втория етаж и останах там, с провесени надолу крака и глава между дланите, в търсене на отговор къде съм и какво правя, къде да отида и защо тъкмо там, а не другаде, питах се какво ли трябва да направя, за да вляза в строя и да се отърва от моя благотворителен характер, или може би пък този строй да е монашески.

Може би баща ми имаше право, че съществува само обществото. Тогава може и да се измъкнем, проправяйки си път с някои мерки и на изхода да ни кажат, извинявайте, но вече нищо не може да се направи, оттук навлизаме в сферата на невъзможното. Не трябваше да стъпвам при цар Соломон. Не трябваше да се захващам с тия посещения при възрастни хора, това е лош пример за младежта. Взех речника на Чък и затърсих „старост“. Ето какво открих: „Последен период от човешкия живот, етап от живота след зрелостта и който се характеризира с появата на сенилност“. Отидох на „сенилност“ и нещата хептен загрубяха. Би трябвало да ги обичам теоретично и отдалече, без да ги доближавам. Но нейсе, трябваше ми да изживея една любовна история, започвайки от края.

Върнах речника на обичайното му място. Чък е силно заинтригуван от моите отношения с речниците. За него е истинско удоволствие, когато ме види да отварям речника и да го прелиствам.

— Правиш го, за да се отдалечиш. За дистанциране.

— Това пък какво е?

— Да се дистанцираш, да се отдалечиш от това, което те засяга и плаши. За да се отдалечиш от емоцията. Нещо като форма на самозащита. Когато нещо те терзае, ти отдалечаваш въпросното нещо, свеждайки го до суховатото му определение в речника. Охлаждаш го. Вземи например сълзите. Искаш да ги възпреш и тогава ги поглеждаш в речника.

И той отиде да вземе големия Бюден.

— „Сълза: капка от прозрачен и солен разтвор, следствие от повишената секреция на сълзотворните жлези.“ Ето какво представляват сълзите според речника. Това невероятно ги отдалечава, нали? При теб се наблюдава стремеж към стоицизма. Ти искаш да си стоик. Безчувствен. Да стоиш със скръстени ръце, с хладен и надменен поглед, хайде чао, извинявайте, но ви наблюдавам всички от толкова далече, един вид минималното нищо. Правиш го, за да минимизираш.

Не ми пука, че Чък се учи на мой гръб, нали и той трябва да живее някак.

Продължавах да седя с провесени надолу крака и си зяпах кецовете, когато той се прибра, за да се преоблече, беше дежурил в SOS цяла нощ, а нощем винаги звънят най-много. Сигурно висях от дъската на втория етаж като зов за помощ, защото той ми хвърли поглед, пълен със зоологическо безразличие. Чък по-добре от всеки друг знае как да те държи на дистанция иззад очилата си.

— Какво ти става, приятел?

— Такова, че изклатих госпожица Кора тая нощ.

— Ами!

Винаги така произнася „Ами!“, сякаш нито се учудва от нещо, нито заема позиция, нито казва, че е хубаво, нито че е лошо, нито че е смело, нито че е добре или пък зле, нито че е велико, абе нищо. Тоя тип вечно се прави, че всичко е видял, като че ли не е на двайсет и пет години, а на дванайсет.

— Да, наебах я.

— Добре де, не виждам къде е драмата, приятел. Ако наистина си я желаел и…

— Въобще не я желаех, мамка му.

— Значи си го направил от любов.

— Да, но тя го приема лично.

Чък повдигна вежди нагоре и си намести очилата, което при него е най-висш израз на съпричастност.

— Ами!

— Ами да! Тя не разбра.

— Можеше да й обясниш.

— Не можеш да обясниш на една жена, че си я изчукал по принцип.

— Винаги има начин да поднесеш нещата учтиво.

— Учтиво ли, задник такъв? Няма по-отвратително от това да свалиш, за да не се влюбиш, някоя леля, само защото има други млади и красиви. И бездруго светът е достатъчно несправедлив, та да притуряме още от себе си. Това с госпожица Кора не беше лично, Чък, но с несправедливостта беше съвсем лично. Пак вид благотворителност.

— Добре де, изчукал си я, и какво толкова.

— Не трябваше. Можех да й го покажа другояче.

— Как?

— Откъде да знам, има и други начини да засвидетелстваш симпатия.

Чък има поне три етажа коса на главата си. Близо метър и деветдесет, толкова е дълъг, но с хлътнали гърди и с кльощави като на розово фламинго щеки. Ставаше за професионален баскетболист, ако беше по-спортен.

— Оплел съм се като пиле в кълчища, Чък. Може би е по-добре да напусна Франция за известно време, за да имам извинение. Нямам намерение да продължа, както тя си мисли, а не мога и да спра, защото ще сметне, че е стара. Изчуках я просто между другото, това е.

— Можете да си останете приятели.

— И как да й го обясня? Какво да й кажа? Ще си помисли, че е заради старостта.

Чък има американски акцент като говори и всичко, което изрича, звучи някак различно и ново.

— Ще й обясниш, че вече има друга жена в живота ти и че госпожица Кора ти е завъртяла главата, но че другата го е разбрала и че това не е живот. И тя, естествено, ще те сметне за Дон Жуан.

— Ти ебаваш ли се с мен? Чакай, сетих се, че има боклук за изхвърляне. Днес май е твой ред.

— Знам. Само че без майтап, това, което трябва да направиш, е да премахнеш сексуалния аспект. Трябва и двамата да се разположите в сантиментален план. Ще я виждаш от време на време, ще й държиш ръката, ще я гледаш в очите и ще й казваш: обичам ви, госпожице Кора.

Ухилих му се насреща.

— Понякога ми се иска да ти размажа физиономията, Чък.

— Да, познавам чувството на безсилие.

— Какво да правя?

— А може би самата тя ще те изостави. И следващия път, ако пак те прихванат твоите, излез на улицата да хвърляш трохи на врабците.

— О, я стига.

— Не можеш да чукаш една жена от жалост.

Трябваше да се въздържа. Наистина трябваше да се въздържа.

— Не съм я чукал от жалост. Направих го от любов. Много добре разбираш какво значи това, Чък. От любов е, но няма нищо общо с нея. Знаеш много добре, че при мен нещата са по принцип.

— Да бе, от любов към ближния — отвърна той.

Скочих от леглото и излязох, толкова ме разчувства. На стълбището се врътнах и се върнах обратно. Чък си миеше зъбите над умивалника.

— Искам да знам едно нещо, приятел — рекох му. — Ти си като оня, дето обиколил навсякъде, за да стигне до никъде. И какво заключи? Заключи, че всичко и нищо е едно и също. Можеш ли да ми обясниш тогава чий го дириш две години в Сорбоната? Че ти нямаш какво повече да научиш. Тогава за к’во ти е всичко това?

Сграбчих купчината с ксерокопирани лекции и записки от масата и ги запокитих през прозореца. Чък се разкрещя като че го изнасилваха и тогава за пръв път го видях да се вълнува. Това ме усмири. Той запрепуска по стълбите, крещейки fucking bastard и son of a bitch, а аз му помогнах да съберем листовете.