Ромен Гари
Европейско възпитание (3)

3

SS-дивизията „Дас Райх“ беше вече от пет дни в Сухарки, съвземайки се мъчително от седмиците, прекарани на фронта пред Сталинград, откъдето най-после бащините грижи на фюрера я бяха изтеглили току-що.

За пръв път дивизията беше влязла в огъня. Висшето командване бе хвърлило тази елитна част в смъртоносната битка против волята си. Тя действаше главно назад, в окупираните територии, където я ползваха за специални и деликатни задачи, които редовните части на немската армия се съгласяваха с отвращение да изпълняват понякога.

Двайсет и четири часа след влизането на дивизията в Сухарки два есесовски камиона поеха с пълна скорост из улиците на селото, в сивия и мътен здрач, където оголените клони на дърветата, камбанариите и покривите като че ли споделяха с небето някаква неподвижност без дим и без глас.

Имаше малко съпротива: почти всички годни мъже бяха хванали гората.

Няколко сърцераздирателни писъка, няколко изстрела, шум от счупени стъкла и изкъртени врати — и ето че камионите вече се носят бързо, откарвайки двайсетина обезумели от ужас млади жени към лятната резиденция на графовете Пулацки, на три километра южно от Сухарки по пътя за Гродно.

Дивизията „Дас Райх“ бе прибягвала до тази военна хитрост много пъти в окупираните територии, и то почти винаги с успех. Според историческия израз на гаулайтер Кох, който беше я измислил, това бе една ловка маневра, която свързваше „полезното с приятното“ и която бе свидетелство за една „висша концепция, идеалистична концепция“ на човешката природа^[1].

И наистина, веднага след като партизаните научаваха, че техните дъщери, сестри, съпруги, годеници са доставени за удоволствието на немските войници, и въпреки отчаяните усилия на командирите им да ги задържат, те излизаха от гората и се спускаха на помощ на своите жени, вършейки именно това, на което разчиташе врагът. Немците трябваше само спокойно да си пушат цигарите зад картечниците, очаквайки полуобезумелите от отчаяние хора да се втурнат в атака, попадайки в мерната линия на точно определено място, където всичко бе готово да ги посрещне. Този план бе дал навсякъде добри резултати, но с поляците, които имаха изключително изострено чувство за мъжка доблест, можеше да се каже, че беше безпогрешен.

Вилата на графовете Пулацки бе построена в края на XIX век от френски архитект, който очевидно е бил вдъхновен от двореца Трианон^[2]. Това беше летен дворец — една „лудост“, както казваха още навремето — със салони за прием, театър, фрески и ламперии. Сраженията от 1939 година го бяха повредили съвсем малко, но изоставеността и разграбването бяха свършили работата си. Почти всички стъкла бяха счупени и няколко „пансионерки“ бяха се опитали да си прережат вените с парчета стъкло, наложи се да поставят стража вътре. Там царуваха такъв студ и влага, че пленничките се схващаха и ставаха по-нечувствителни към изпитанията си. Чак два дни след началото на операция „Горски вълк“^[3] — под това име тя фигурираше в оперативния код на дивизията — семействата успяха да подкупят стражите и да доставят топли дрехи и завивки на младите жени.

Парк във френски стил се простираше около „лудостта“ и свършваше в покрайнините на гората. Клони и мъртви листа гниеха върху цимента на изкуствените езера, от който стърчаха ръждясали тръби. Купидони, Венери и цяла сбирщина мраморни статуи в стил 1900 година обграждаха алеите. Войници караулеха денем и нощем в прелестните озеленени беседки, където някога гостите на графовете Пулацки бяха идвали да флиртуват, да мечтаят на лунна светлина, да се възхищават на фойерверките или да гледат разсеяно представленията на театъра на открито, в който сега бе монтирано картечно гнездо.

Есесовците бяха сложили една печка в двореца, но никога нямаше достатъчно въглища, за да се отоплят огромните помещения. Имаше малко топлина в голямата бална зала, богато украсена със сини и златни ламперии и чийто таван бе покрит с ангели и богини, нарисувани по маниера на Тиеполо^[4]. Жените стояха в тази зала и войниците идваха в нея да правят избора си. Почти триста войника бяха посетили местата в първите четирийсет и осем часа.

В утрото на втория ден група от дванайсет партизани излезе от гората и стреляйки, напредна в редица през парка. Те не причиниха никаква вреда и бяха покосени от картечниците, като изгубиха шест човека, преди да се оттеглят.

Именно след този инцидент есесовците, доволни, че операцията „Горски вълк“ е успяла още един път, бяха поставили печка в балната зала и докарали походна кухня да сервира топла храна на „пансионерките“.

Една много руса девойка, която сигурно не беше на повече от шестнайсет години, ходеше непрекъснато от жена на жена, с цигара в устата, опитвайки се да ободри тези, които не успяваха да се примирят със съдбата си и не умееха да се приспособят към обстоятелствата. Малката имаше слабо и бледо лице, покрито с лунички, но доста красиво въпреки излишъка от червило и прекалено напудрените страни. Никой никога не беше я виждал в Сухарки. Тя обясни, че войниците я били подбрали от Вилнюс. Родителите й били убити и според собствените й думи тя „вървяла с войниците“ от една година. Носеше таке и един твърде голям за нея войнишки шинел, чорапите й от черна вълна, пристегнати с ластици, се смъкваха непрекъснато и падаха до глезените й. Тогава тя ги вдигаше, като сгъваше крак нагоре, без да се навежда, с движение на дете.

Когато някоя от жените изпадаше в истерия и започваше да вие, тя изтичваше при нея, хващаше ръката й и я молеше: „Моля ви, вижте, това не е наистина толкова тежко. Не е важно. Това не може да ви причини нищо сериозно, ако не мислите за него. Лошо е, когато човек си въобразява разни неща“. С особена привързаност и внимание тя се грижеше за една красива млада жена на около трийсет години с леко посивяващи коси, чиито големи черни очи гледаха с втренченост, близка до лудост. Това беше жената на някакъв лекар от Сухарки — доктор Твардовски. Малката често идваше и коленичеше до нея, потупваше я по ръката, галеше косите й и казваше: „Хайде, не трябва да мислите за това. Няма постоянно да ни държат тук. Скоро ще ни оставят да си идем. Всичко ще се оправи, ще видите“.

Във вилата нямаше мебели. Жените спяха върху сламеници на земята. Няколко семейни портрета на графовете Пулацки бяха останали закачени по стените, разкъсани или продупчени от заблудени куршуми: придворни, облечени в синя коприна, с гърди, обсипани с ордени и медали, много важни под белите си перуки, и дами, покрити с бижута или пък държащи на коленете си някое малко къдраво кученце.

Когато някой войник избираше русата девойка, която се наричаше Зося, тя грижливо загасваше цигарата си, поставяше я на перваза на някой прозорец и се качваше с него. Когато се върнеше, взимаше цигарата и отново я запалваше. Създаваше впечатление, че мисли повече за цигарата си, отколкото за това, което й се случваше. Създаваше също впечатление, че нищо не й се случва, че всичко това наистина няма голямо значение.

Когато забелязваше някой офицер между посетителите, тя незабавно се втурваше към него, обвиняваше го с плачлив и креслив глас, искаше въглища, повече храна, гореща вода, цигари, сапун. Захващаше се за него като кученце и накрая почти винаги успяваше да получи това, което желаеше. Тогава тя незабавно се успокояваше, усмихваше се със задоволство и идваше да донесе добрата новина на своите другарки.

— С немците е много лесно. Ако искате да вземете от тях нещо, ако искате да ги впечатлите, трябва да им кажете: „Schmutzig, schmutzig“, което ще рече „мръсно“. Мръсотията е нещо, което те не понасят. С тази дума получавате от тях каквото поискате.

Есесовците бяха разположили три танкети^[5] в парка, насочени към гората, и стояха спокойно зад своите оръжия, като чакаха търпеливо и слизаха понякога да се стоплят около мангали. Много пъти групи партизани излизаха от гората и завързваха сражение. Почти всички биваха избити след кратка престрелка. Но те продължаваха да идват, а често бяха само двама или трима, почти винаги съпрузи, бащи или годеници.

На четвъртия ден един мъж, висок на ръст, облечен с добре ушито пардесю, с мека шапка на главата, топъл шал около врата, с пенсне, държейки лекарска чанта в ръка, се появи пред главния вход на вилата, показа на часовия документи, които изглеждаха редовни, и получи разрешение да влезе в парка. Той мина по алеята, изкачи се бавно по стъпалата на вилата, отвори чантата си, измъкна внезапно от нея един автомат и откри огън почти от упор към войниците, които се шегуваха помежду си на терасата, очаквайки своя ред. Русото девойче, което беше наблюдавало със задоволство сцената през прозореца, пиейки горещ чай от канчето си, разказа после на другите, че мъжът наистина свършил добра работа, преди да падне. Бил някакъв лекар от Сухарки, много известен и уважаван — доктор Твардовски.