Ромен Гари
Европейско възпитание (25)

25

Плененият камион им донесе нещастие. Черв беше решил да го скрие до пролетта в една изоставена дъскорезница край Верки. Криленко яростно се противопостави на този проект.

— Не може да ни послужи за нищо тоя камион! — твърдеше той. — Аз реших да го изгорим… тъкмо има достатъчно бензин да направим един хубав огън!

И той предизвикателно гледаше Черв. Все пак една сутрин Черв се покатери на камиона и седна зад волана.

— Кой командва тук? — възмути се Криленко. — Аз казах: изгорете този камион.

— Никой — отвърна Черв — никой не командва тук.

Той запали мотора.

— По дяволите! — изруга Криленко. — Аз казах…

Камионът потегли. Украинецът има време, колкото да скочи на стъпалото. Камионът напредваше бавно в размекнатия сняг между боровете. Гарваните ги следваха, грачейки: без съмнение те се надяваха, че чудовището ще остави след себе си манна от животински тор. Криленко се цупеше. Черв го погледна и мигна с око.

— Ти ми се подиграваш? — извика старият.

— Ама не — каза Черв искрено. — Знаеш добре, че е от нервите… това е тик!

Гарваните грачеха: сигурно бяха разочаровани. Минаха по дължината на една гора от борове с бели снежни бради. Изведнъж: изстрел. Предното стъкло се разлетя на парчета.

— Предателство! — изрева Криленко.

Камионът рязко се отклони и спря в едно дърво.

— Черв! — Черв се беше захлупил върху волана. — Черв!

Криленко го повдигна, разтърси го. Черв стискаше зъби. Още беше жив. Опита се да говори.

— Ш… ш… — изхриптя той.

От устата му започна да тече кръв. Лицето му стана сиво. Изведнъж той се изправи, усмихна се и смигна с око.

— Черв, по дяволите! Преструваш се, а? Подиграваш се с мен, а? Нищо ли ти няма? Кажи, Черв?!

— Н… не! — изхърка Черв. — К… казвам ти, че е от нервите!

И тежко се стовари върху волана. Криленко повдигна главата му: едното му око бе широко отворено, другото — затворено.

— Черв!

Но Черв беше мъртъв. Бе получил куршум точно в гърдите. Криленко изскочи от камиона.

— Стреляйте! Стреляйте де!

Тримата мъже, събрани около камиона, го гледаха смаяно. Криленко ги позна веднага: бяха партизани от съседната гора, отделна група от трима. Те слушаха ругатните на украинеца със съкрушен вид.

— Видяхме камиона отдалече, с немски знаци… Ами че не можехме да знаем… Имахме време, колкото да се прицелим и да стреляме… Tffou, kurwa go mac^[1]!

Не можеше да се разбере към кого беше отправена псувнята: към Черв, към камиона, към лошата съдба или към света изобщо.

— Не можехме да знаем… Лош късмет… Kurwa go mac…

Това бе всичко, което те намираха да кажат. Останаха така известно време, като плюеха, псуваха глухо и поклащаха глави с виновен вид.

— Помогнете ми да избутаме камиона! — помоли Криленко твърде нещастен, за да реагира.

Те му помогнаха. Поставиха тялото на Черв навътре.

— Я виж — забеляза единият от тях — би казал човек, че смига с око…

Криленко тъжно каза:

— Това е от нервите…

Той подкара камиона. Тримата мъже го гледаха как се отдалечава.

— Ей, нали няма да ни се сърдиш? — извикаха те.

Криленко изпсува през зъби. Едри сълзи се плъзгаха по мустаците му. От време на време той поглеждаше тялото на своя приятел и започваше да хлипа с цялата безнадеждност на нещастно дете.