Ромен Гари
Европейско възпитание (21)

21

Много пъти Янек ходи да се среща с Аугустус Шрьодер. Правеше го скришом, със срам: всеки път страдаше, като че ли вършеше предателство. В началото стоеше нащрек, стискайки револвера в джоба си, следейки с подозрение движенията на немеца. Но Аугустус Шрьодер успя да му вдъхне доверие. Той показа на Янек снимката на своя син: младеж с мрачно лице и хитлеристка униформа.

— На твоята възраст е — каза тъжно той. — Но не обича музиката. Не обича моите играчки.

Той му показа играчките си: фигурки на гномове и немски буржоа от някогашно време, изработени с изящно изкуство.

— Изработил съм почти всички герои от приказките на Хофман и Грим — обясни той с някаква детинска гордост. — Обичам миналото… Обичам Германия на свирачите на флейта и кавал, на нощните бонета и на смъркачите на енфие, на дългите рединготи и белите перуки…

Той се усмихна.

— В тия времена човекоядците са живели само във вълшебните приказки, били са добряци и не са разкъсвали никога никого. Най-много от всичко са обичали пантофите си, една лула край огнището, халба бира и хубава партия шах…

Всяка играчка имаше механизъм: достатъчно бе да се натисне едно копче и фигурката оживяваше, поздравяваше или правеше танцова стъпка при ясния звук на мелодичен акорд.

— Никога не съм правил оловни войници, даже за моя син! — казваше Аугустус Шрьодер.

Той сядаше зад пианото и свиреше. Най-много обичаше „песните“ и ги свиреше великолепно. Янек чувстваше, че тези мелодии най-добре подхождаха на душевността на възрастния мъж, на неговите мечти, на отминалата му любов… Той слушаше с удоволствие тази нежна и тъжна музика. Веднъж попита:

— Вие наистина ли сте немец?

— Да. Повече, отколкото тия там…

Той направи движение към прозореца: по улицата с трясък преминаваха танкове.

— Аз съм последният немец.

Беше живял дълго време в Краков и познаваше добре Полша. Никога не се осмели да говори с Янек за родителите му.

Един ден смутено попита:

— Къде живееш ти?

— В гората.

— Би ли желал да дойдеш да живееш тук, с мене?

— Не.

Аугустус Шрьодер попреви рамене и не настоя повече. Той подари на Янек една от своите играчки. Това бе баварски буржоа с нощно боне, който се усмихваше, смъркаше енфие, кихаше и поклащаше със задоволство глава при звуците на „Ach, mein lieber Augustin“. Янек държеше винаги играчката у себе си. Той я показа на Зося. Често в скривалището си те двамата се заливаха от смях, гледайки как старото човече смърка енфие, киха…

„Ach, mein lieber Augustin, Augustin, Augustin“… — свиреше нещо във вътрешността му. Човечето поклащаше глава с вид на дълбоко задоволство.