Ромен Гари
Европейско възпитание (2)

2

Прекара следващия ден в бърлогата си. Препрочете главата от книгата, в която Олд Шатърхенд, привързан на стълба на мъченията, успява да залъже бдителността на червенокожите и да избяга. Това беше любимият му откъс. Изпече си картофи в жаравата и ги изяде. Коминът теглеше лошо, димът изпълваше скривалището, лютеше му на очите… Не посмя да излезе. Знаеше, че навън съвсем сам ще го е страх. В дупката си той се чувстваше защитен от хората.

Доктор Твардовски пристигна с падането на нощта.

— Добър вечер, Олд Шатърхенд.

— Добър вечер, татко.

— Не си ли излизал?

— Не.

— Не те ли беше страх?

— Никога не ме е страх.

Докторът се усмихна тъжно. Изглеждаше стар и уморен.

— Майка ти каза да се молиш.

Янек помисли за двамата си братя… Майка му много се беше молила за тях.

— За какво служи молитвата?

— За нищо. Прави, както казва майка ти.

— Добре.

Докторът остана с него цялата нощ. Не спаха много. Също не си и приказваха много. Янек само попита:

— Защо ти също не дойдеш да се скриеш?

— Има много болни в Сухарки. Тифусът, знаеш… Гладът улеснява епидемията. Трябва да остана с тях, Олд Шатърхенд. Разбираш, нали?

— Да.

Цяла нощ докторът поддържа огъня. Янек стоеше с широко отворени очи, гледайки как цепениците стават червени, после черни.

— Не спиш ли, моето момче?

— Не. Татко…

— Да?

— Колко време ще продължи това?

— Не зная. Никой не знае… Никой.

Внезапно той каза:

— Голяма битка се води сега на Волга…

— Къде е това?

— На Волга. В Сталинград… Хората се сражават за нас.

— За нас?

— Да. За теб и за мен, и за милиони други хора.

Дървата горяха, пращяха, превръщаха се в пепел…

— Как се нарича тази битка?

— Битката за Сталинград. Тя продължава вече много месеци. Никой не знае колко време ще продължи още и кой ще я спечели…

Преди да тръгне, на разсъмване, докторът каза:

— Ако ни се случи нещо, на майка ти и на мен, най-вече не се връщай в Сухарки. Имаш провизии за много месеци. Когато вече нямаш какво да ядеш или самотата много ти натежи, иди при партизаните.

— Къде се намират те?

— Не зная. Не са останали много. Крият се в гората. Потърси ги… но никога не им показвай скривалището си. Ако нещата отиват на зле, идвай винаги да се криеш тук.

— Добре.

— Но не се плаши. Нищо няма да ми се случи.

Докторът дойде след два дни. Той не стоя дълго.

— Не смея да оставям майка ти сама.

— Защо?

— Убили са един немски подофицер в Сухарки. Взимат заложници.

— Както при червенокожите — каза Янек.

— Да. Както при червенокожите.

Той стана.

— Не се отпускай… Поддържай се чист. Прави както майка ти те е учила.

— Добре.

— Не прахосвай кибрита. Пази го близо до огнището, на сухо място. Без него би умрял от студ.

— Ще се погрижа за него. Татко…

— Да, момчето ми?

— Оная битка?

— Нямам новини. Трудно е да се научи какво става там… Пожелавам ти смелост, Олд Шатърхенд! До скоро виждане.

— До скоро виждане, татко.

Докторът си отиде. На другия ден той не се върна.