Ромен Гари
Европейско възпитание (10)

10

Така каруцата се приближи до селото.

— Заобиколи! — заповяда пан Юзеф на каруцаря. — Не искам да ни видят, че идваме откъм гората.

Влязоха в Пяски по пътя за Вилнюс. Каруцата спря пред бившето кметство, на което сега имаше знаме с пречупен кръст и надпис „Комендатура“ с дебели готически букви.

Бяха посрещнати на стълбата от младеж с рядка руса коса, превил гръб от уважение. Той непрекъснато показваше зъбите си в услужлива усмивка. Този поляк бе приел да служи като доносник на немските власти и оттогава рядко излизаше сам на улицата след залез-слънце. Той направи няколко раболепни поклона, потривайки ръце.

— Ние ви очакваме, пане Юзеф, ние ви очакваме!

Протегна ръка. Пан Юзеф се огледа подозрително наоколо и не пое ръката му. Той последва русолявия младеж във вестибюла. Там, скрит от любопитните погледи, той стисна ръката му с жар.

— Извинявам се, пан Ромуалд, че не ви стиснах ръката пред хората…

— Няма защо, пан Юзеф, аз разбирам много добре!

— Ами не бяхме сами, а и нали разбирате, в сегашното време…

Те стояха прави насред вестибюла, стискаха си горещо ръцете и се гледаха сърдечно в очите.

— Разбирам, разбирам — повтаряше пан Ромуалд, показвайки зъбите си.

Те продължаваха да си стискат ръцете и да се гледат в очите.

— Нямам и най-малък повод да не ви стисна ръката — уточни пан Юзеф. — Напротив, за мен е чест, голяма чест…

— Мой скъпи приятелю! — каза пан Ромуалд.

— Никой по-добре от мен не може да прецени деликатността на вашето положение, храбростта, която ви трябва, за да играете… за да приемете да играете…

Той леко се заплете.

— Благодаря, много благодаря! — забързано отвърна пан Ромуалд.

— Искам да кажа, че сте поели на плещите си тази неблагодарна, но необходима дейност…

Той се изкашля.

— По-късно ще разберем колко живота сте успели да спасите по този начин… Кой знае? Може би ви дължа и своя собствен живот?

— Какво говорите, какво говорите — отвърна скромно младежът. — Как е пани Франя?

Кръчмарят беше женен за една от най-красивите жени в околността и много я ревнуваше.

— Много добре! — отговори сухо той.

Обърна се към селяните.

— Пан Витку — заповяда той — накарайте да разтоварят този чувал с продукти, който донесохме за пан Ромуалд…

— Хер гаулайтерът ви очаква! — съобщи тогава младежът.

Делегацията бе въведена. Пан Юзеф сложи ръка на сърцето си и отвори уста…

— Зная, зная! — прекъсна го нетърпеливо немският чиновник. — Всички казват едно и също… Това ли е съпругът?

— Jawohl^[1]…

— Какво носи?

— Яйца, сланина и сирене! — отвърна пан Ромуалд, показвайки кучешките си зъби.