Доналд Уестлейк
Роден богат (42)

42

Флип се срещна със съзаклятниците във фитнес залата, която използваше за своя база: беше забутана в покрайнините на града в един мол на средата на нищото. По принцип посещаваше клиентите по домовете им и по-рядко в офисите, но от време на време се налагаше и той да осигури място за тренировка, тъй като нечий брак е причинил повече разрушения от предвиденото и на клиента е нужно известно време, за да може да се радва отново на собствена зала и уреди. Освен това Флип имаше нужда от място, на което самият той да се поддържа в идеална форма. Ето защо поддържаше въпросното помещение, което се състоеше от малък офис, фитнес зала, екипирана почти толкова добре, колкото и салона на Мънро Хол, и малка съблекалня с душ — всичко това завряно в „Меандринг Байпат Мол“, скрит толкова добре, че само най-вманиачените купувачи да са в състояние да го открият.

Новопристигналата група от петима мъже явно попадаше в числото на маниаците, макар манията им да не бе пазаруване. Флип от самото начало забеляза, че групата не се състои точно от петима. По-скоро ставаше въпрос за две групи — двойка мамини синчета, расли под параван, и тройка разпуснати плужеци от работническата класа, които инфарктът дебне на всяка крачка. Докато гледаше как новите му познайници се настаняват в офиса, Флип си помисли, че е ужасно странно как човек като Мънро Хол е в състояние да събере толкова различни хора на едно място.

Надувкото Марк явно се изживяваше като говорител. След като новопристигналите се настаниха — къде удобно на един от трите стола, къде неудобно — на земята, Марк взе думата:

— Ще започна направо и ще сложа картите на масата.

В света на Флип това означаваше, че някой се кани да ти хвърли прах в очите.

— Имаме причини да смятаме — продължи Марк, — че Мънро Хол ни дължи нещо.

— Ние също! — извика чувалът с картофи, който му бяха представили като Ейс.

Марк кимна търпеливо, сякаш отдавна си е създал навик да кима търпеливо още щом чуе гласа на Ейс.

— Като казвам „ни“, имам предвид и вас — обясни той.

— Ейс, всички сме в кюпа — обади се мозъкът на плужеците, Мак.

На този етап Флип наблюдаваше, слушаше и размишляваше.

Марк се отърси от разсейването и продължи да слага картите на масата:

— Изучавахме имението на Мънро Хол — продължи той, — всички — метна едно око на Ейс, — доста време. За съжаление охраната е перфектна.

— Най-доброто, което може да се купи с пари — съгласи се Флип.

Оз, който обикновено си мълчеше, изръмжа. Изръмжа наистина. Издаде звук, който обикновено излиза от устата на нещо, което водиш на каишка. Флип го изгледа изумено, а Марк потупа приятеля си по крака — Оз седеше на стол, а Марк — на земята.

— Да, Оз, знаем, че част от тези пари са наши — каза Марк.

— А част принадлежат на ФОСФОР. — Импулсивният Ейс чак подскочи от пода.

— Съгласни сме — потвърди Марк и без да се впуска в по-нататъшни разяснения, продължи: — Другото, което забелязахме, е, че единственият човек на белия свят, който има неограничен достъп до имението на Хол, с изключение на жена му, разбира се, си ти.

— Трябва му личен треньор — обясни Флип. — Стои там затворен по цял ден и му липсва движение.

— Признавам си, че проучихме и теб — каза Марк. — Дори проникнахме в къщата ти.

Флип ги изгледа шашнато. Тези наистина слагаха картите на масата. Той бързешката се опита да се сети на какви уличаващи неща е възможно да са се натъкнали в къщата му и каза:

— Така ли?

— Не открихме нищо полезно — осведоми го Марк за негово огромно облекчение. — Същото беше и с колата ти.

— С колата ми?!

— Да, със субаруто. Чудехме се колко души могат да се поберат в нея или в подобна на нея. Обмисляхме вероятността един от нас да се маскира като теб, да скрие останалите в колата…

— Не, не — възпротиви се Флип и ги изгледа изключително сериозно. — Съжалявам. Не искам да съм груб, но не мисля, че който, и да е от вас е в състояние да се дегизира като мен, пък било то дори и за секунда.

— Да, сблъскахме се с тези проблеми — съгласи се Марк. — Пречките ни се сториха непреодолими. Но в един момент всички ние… — Той направи малка пауза и изненадващо се усмихна към разплутия Мак, преди да продължи: — Особено приятелят ми Мак.

— Заслугата е на всички — увери го Мак.

— Както и да е — каза Марк, — хрумна ни следното. Мънро Хол е известен с маниера си да отблъсква всички, които се доближат дори и на метър от него. Защо в такъв случай не е отблъснал теб?

— Хубав въпрос — отвърна Флип и отново почувства пристъп на гняв само при мисълта за триста четиридесет и седемте долара, които бе кихнал, на федералните. — Това двулично копеле ме предаде на данъчните.

— На данъчните?!

Отговорът определено изуми всички, но най-втрещен очевидно остана Оз, понеже попита:

— Извинявай, но с какво точно ти можеш да заинтересуваш данъчните?

— С парите си — отвърна простичко Флип. — Сега, като сме във война, за тези хора няма малки и големи суми — кълват на всичко.

— Война ли?

Отново всеобщо изумление, този път обобщено от Бъди:

— Каква война?

Сега пък бе ред на Флип да се чуди.

— Моля? — попита той. — Не знаете ли, че бушува война?

Не знаеха. Собствените им тревоги ги поглъщаха дотолкова, че цяла война се бе изплъзнала от погледите им.

— И каква ще да е тази война?

— Наричат я Проект за постоянна бдителност и благоденствие в името Божие — просветли ги Флип.

— Така ли се казва? Сериозно? — учуди се Мак.

— Очевидно са го измислили с помощта на фокус групи и рекламни агенции и след множество експерименти се е оказало, че това е най-подходящото име — отвърна Флип.

— Що за измишльотина! — възмути се Марк. — Войните не се кръщават по този начин. Навремето са кръщавали войните на някое важно събитие, заради което са започвали. Например Гражданската война. Или пък Войната с французите и индианците, известна още като Седемгодишната война.

— Трийсетгодишната война започва като религиозен конфликт между протестанти и католици — добави Мак.

— Трябва да добавим Наполеоновите войни — предложи Бъди.

— И Войната за ухото на Дженкинс^[1] — допълни Оз.

— Е, добре де — примири се Марк. — Съгласен съм, че не всички имена са добре премислени и подходящи, но в повечето случаи е така.

— Я кажи пак как се казва тази? — каза Ейс.

— Проект за постоянна бдителност и благоденствие в името Божие — повтори Флип.

— Звучи ми като заглавие на религиозна беседа, от онези, дето ги печатат на листовки и ти ги пъхат в кутията — забеляза Бъди.

— Избрали са най-съвременно звучащото име — каза Флип. — Уверявам ви, че всичко е в крак с последните научни достижения.

— Добре, да оставим сега настрана тази война и всички други — опита се да въведе ред Марк, изгледа втренчено и искрено Флип и продължи: — Дошли сме тук, за да разберем дали възможността ти за свободен достъп до имението на Хол в комбинация с нашата численост и решителност могат да ни помогнат да пипнем това копеле.

— Какво искате да му направите? — поинтересува се Флип. Не бе много сигурен, че идеята за убийство му допада, но реши, че най-малкото, което може да направи, е да ги изслуша.

— Искаме да му вземем парите — отвърна Оз.

— Нашите си пари — уточни Бъди.

— Идеята е — намеси се отново Марк — да го измъкнем от имението. След това ще го закараме до компютър, вероятно до този тук, в офиса ти.

— А, не, това няма да стане — отряза го Флип.

— Добре де, до някакъв компютър — съгласи се Марк. — Караме го да влезе в офшорните си сметки и да прехвърли значителна част от авоарите си на нас, на приятелите ни тук и на теб, разбира се. След като банковите преводи са факт и парите са при нас и след като се уверим, че алибитата ни са железни, в случай че е успял да разпознае някого въпреки маските, които със сигурност ще носим, го пускаме да си ходи доста по-беден, отколкото е дошъл.

— И това да му е за урок — добави Бъди.

— Ммм, не знам — зачуди се Флип.

— Какво, банковите преводи ли те притесняват? — попита Марк. — Не се тревожи, аз знам как се прави това.

— Не — отвърна Флип. — Притеснява ме как ще го измъкнем от имението. Първо на първо, не съм съвсем сигурен колко от вас ще успея да вкарам там, и второ, въобще не съм сигурен, че ще успеем да се измъкнем, да не говорим пък да измъкнем и Мънро Хол в чувал…

И в този миг му просветна. Очите му се разшириха и челюстта му увисна. Той се загледа в нещо, което бе там, в нищото.

— Сети се нещо. Видях как те споходи идея — обади се дебеличкият Мак.

— Аз също забелязах — съгласи се Марк. — Удари те право между очите.

— Коне — прошепна Флип.

Те се намръщиха насреща му.

— Коне ли? — попита Бъди с присъщата му мнителност.

— Той има два коня — осведоми ги Флип, — но треньорът му е напуснал. Не знае да язди и иска да се научи.

— Какво общо имат… — почна Ейс.

— Остави човека да се изкаже, Ейс — отряза го Марк.

Ейс май беше на път да се разсърди, но Мак побърза да се намеси:

— Спокойно, Ейс.

И Ейс се кротна.

Флип отново взе думата:

— Вече два пъти ме пита дали познавам треньор по езда, но аз не познавам никого. Сега обаче май се запознах.

— Флип, това е много оригинално, но жиците на електрическата ограда са прекалено високо — забеляза Оз. — Дори и да знаеш да яздиш, не можеш да ги прескочиш.

— Не ви говоря за прескачане на огради — обясни Флип. — Мислете си за коне. Как се придвижват конете от точка „А“ до точка „Б“? Да не би да ходят? Не! Возят ги!

— Боже мой! — възкликна Мак.

— Всички сте ги виждали — разпали се Флип. — Конските фургони. Ремаркетата. Преградите им са високи и през тях не се вижда нищо. Най-много да зърнеш опашката на оня през задното прозорче.

— И много скоро — заяви Мак, — ако съм те разбрал правилно, Флип, на мястото на конската опашка ще е Мънро Хол.