Доналд Уестлейк
Роден богат (35)

35

Ако си прекарал нощта на пода в кухнята, нямаш чак толкова багаж за събиране, но Дортмундър правеше точно това, когато Келп надникна през вратата и каза:

— Ще ида да намеря кола.

— Нали знаеш, че не трябва да е докторска — предупреди го Дортмундър.

— Че защо не? — опули се Келп.

— Защото си личен секретар, а не доктор. А на портала има охрана, която със сигурност ще ти запише номера.

— Лелеее, хубаво, че се сети — възкликна Келп. — Значи ще забърша и резервни номера.

И тъкмо се извърна да тръгне, когато се появи Честър и каза:

— Намерих го. Искате ли да го видите?

— Какво си намерил? — попита Келп.

И защо ще искаме да го видим? — уточни Дортмундър.

— Съвсем скоро ще се сдобиете с няколко коли, които са обявени за издирване — обясни Честър. — Сигурно ще искате да ги покриете някъде, а аз открих мястото. Искате ли да го видите? Ще ви закарам.

— Супер — зарадва се Келп. — После можеш да ме оставиш на някой мол, понеже ми трябва кола.

— Всъщност мястото е мол — каза Честър.

— Значи — заяви Дортмундър, — трябва да го видя.

Пътуването им отне почти час. Пристигнаха малко преди шест следобед. По това време на годината в този час на деня все още бе светло, но молът, без основния си наемател, по някакъв начин изглеждаше по-мрачен от останалата част на света. По пътя Честър им разказа как най-големият магазин фалирал, така че Дортмундър бе подготвен за полупразен паркинг. Действителността обаче го удари като с мокър парцал. Паркингът бе оживен колкото средновековно селце след поредния набег на чумата.

Честър подкара покрай сградата. Повечето малки магазинчета вече затваряха след поредния скапан ден. Единствено ресторантът и видеотеката, разположени в противоположните краища на мола, все още работеха.

— Ресторантът приема последни поръчки в девет — обясни Честър, — което ще рече, че до единадесет всички са се изнесли. Видеотеката пък затваря в осем.

— Добре — каза Дортмундър. — Все още не знаем как точно ще се развият нещата, но сигурно ще стане през нощта.

— Късно през нощта — уточни Келп.

— Точно така — съгласи се Честър и зави покрай ресторанта. — Повечето от местните ченгета познават колите, защото са собственост на господин Хол, а хората обичат да зяпат господин Хол. Включително ченгетата. Ето за това ви говоря.

Задната стена на сградата бе гола, без прозорци. Единствените коли, които се виждаха наоколо, бяха две, паркирани в далечния край, но не до самата сграда, а до телената ограда, която отделяше територията на магазина от рехавата гора отвъд.

Честър спря по средата на трите гаражни врати, водещи към бившия магазин на „Спийдшоп“, и слязоха, за да огледат с какво си имат работа. Келп веднага забеляза едно небоядисано триъгълно петно над вратата и го посочи.

— Ето там е била алармата.

— Една от алармите — уточни Дортмундър.

— Не, Джон — възрази Келп. — Не мисля, че вътре има ток. Добре, нека да проверим — добави и дръпна дръжката на средната гаражна врата. — Заключена е. Но това е нищо.

Дортмундър също огледа вратата.

— Можеш ли да я отвориш, без да разбиваш нищо?

— Естествено.

— Ами какво ще стане, ако все пак има и друга аларма? — обади се Честър.

— Може би трябва да се върнеш в колата, да я запалиш и да оставиш поне две врати отворени — предложи Дортмундър. — Просто така, за всеки случай.

— Става — съгласи се Честър и се върна в колата, за да изпълни указанията, а Келп издърпа две тънки метални шпатули от джоба на ризата си и се зае с ключалката на средната гаражна врата.

— Никога досега не съм прониквал в празен магазин — изкоментира Дортмундър, докато го наблюдаваше.

— Приеми го като суха тренировка. Ето, готово.

Вратата се вдигна с около метър. Двамата наостриха уши, но чуваха единствено бръмченето на колата на Честър. Келп се наведе, провря глава в помещението и се поослушва още известно време, след което се извърна към Дортмундър.

— Ние сме. — И махна на Честър да изгаси двигателя.

Промъкнаха се в помещението. Келп смъкна вратата и пристъпи напред в сумрака.

Всички рафтове и преградни стени бяха демонтирани, но помещението не бе съвсем празно. Няколко счупени закачалки, няколко стола и разни боклуци бяха струпани до една стена; по пода все още личаха стрелките, пътеките между щандовете, както и местата на бившите отделения за различни видове стоки — всяко боядисано в различен цвят и с различна настилка: дъски, балатум, мокет. Отвътре се виждаше, че витрините на магазина са ужасно зацапани. Близо до предния десен ъгъл на помещението имаше две електрически табла с дръпнати шалтери.

Единствените вътрешни преградни стени бяха около тоалетните в левия заден ъгъл на магазина. Дортмундър влезе в мъжката и пробва чешмата. Водата беше спряна.

— Тези наистина са изключили всичко.

— Разбира се — отвърна Келп. — Не искат къси съединения или течове.

Дортмундър огледа огромното сумрачно прашасало помещение.

— Ще ми се тук да имаше нещо, което да можем да използваме вместо рампа.

— Да, ще ни трябва нещо — съгласи се Келп. — Освен това възнамерявам да оставя вратата отворена.

Честър, изглежда, се чувстваше ужасно горд от себе си.

— Знаех си, че това място ще свърши работа.

— Така е — потвърди Келп.

Излязоха, затвориха незаключената врата и Келп погледна двете паркирани до оградата коли.

— Дайте да ги огледаме.

Отидоха до тях с колата. И двете бяха ужасно прашасали и заключени.

— Честър, кажи, че имаш една-две отвертки в колата — подкани го Келп.

— Точно две — отвърна Честър.

— Супер. Значи ще им свалим номерата.

— Една обикновена и една „Филипс“ — добави Честър. — Коя искаш?

— Обикновената ще свърши работа — каза Келп и огледа номера.

— Ей сега ти я давам.

Дортмундър огледа сградата и установи, че от тази страна няма прозорци, а само аварийни изходи на различни магазини.

— Ако някой отвори вратата и погледне, може да му направи впечатление, че са без номера — забеляза той.

— Значи свалям двата от едната и местя предния като заден на другата — каза Келп. На никой няма да му направи впечатление, че двете коли са с еднакъв номер.

Честър донесе отвертката.

— Заповядай.

— Много съм ти задължен — отвърна Келп, взе отвертката и добави: — Ей сегичка съм готов, а после ще ме метнеш до болницата, нали?