Доналд Уестлейк
Роден богат (33)

33

— За какво спираме тук, Бъди? — попита Мак.

„Тук“ бе пътят, който обикаляше имението на Мънро Хол. Всичко от лявата им страна принадлежеше на Хол. Главният вход и караулната на охраната бяха останали на три километра зад тях. Бъди спря на едно по-широко място. От дясната им страна бе краят на бивша доматена градина, която понастоящем раждаше единствено плевели, а след нея започваше девствена гора.

— Погледнете това място — обясни Бъди. — Тук няма ограда. Можеш преспокойно да влезеш в имението.

— Жиците — напомни му Мак.

— Знам, знам — отвърна раздразнено Бъди.

Както винаги караше Бъди, Мак седеше отзад, а Ейс на седалката до шофьора. Ейс се намръщи към Бъди и попита:

— Какво, идея ли имаш?

— Не знам. — Бъди се вторачи в буренясалата площ, сякаш се опитваше да разчете надпис с много малки букви. После констатира: — Жиците са прекалено близо една до друга.

— Това вече го знаем — потвърди Мак.

— Нямаме самолет — продължи Бъди и кимна. — Освен това знам, че не можем да намерим.

— Браво на теб — похвали го Мак.

— Дали пък не е възможно да прескочим жиците с прът? — зачуди се Бъди.

— Мен не ме бройте — заяви Ейс.

— Бъди, ти да не си тренирал овчарски скок в гимназията? — попита Мак.

— Не, в гимназията нямахме отбор по овчарски скок — призна Бъди.

— И как реши, че сега, с тези килограми, можеш да се научиш да скачаш? — поинтересува се Мак.

— Какво искаш да кажеш с това „тези килограми“?

— Знаеш какво искам да кажа. И тримата сме тежки, но ти си този, който иска да се учи на овчарски скок. Наистина ли си мислиш, че ще успееш да прескочиш жиците и няма да паднеш върху тях като…

— Мога да тренирам — прекъсна го Бъди. — Всички можем да тренираме.

— Хайде стига измишльотини — намеси се Ейс.

— Знаеш ли какво мога да направя за теб, Бъди? — попита Мак. — Мога да ти направя изкуствено дишане и после да те закарам в болницата.

— Хайде стига вече де! — каза сърдито Бъди.

— Че какво толкова, Бъди? Просто казах, че…

— Не, имам предвид малката бяла кола зад нас.

Мак на задната седалка се обърна и забеляза зад тях малко бяло двуместно порше. Докато се взираше в спортната кола, вратите й се отвориха и отвътре се появиха Марк и Оз с обичайните си черни костюми, непроницаеми тъмни очила и още по-непроницаеми изражения.

— Ха, приятелчетата от Харвард!

— Аз продължавам да мисля, че са от Дартмът — настоя Бъди.

— Както и да е — отбеляза Мак, докато двамата им мними съзаклятници се приближаваха към форда, — със сигурност знаем, че не са завършили държавния университет в Оклахома.

Този пък Марк и Оз цъфнаха, без да чакат покана. Просто отвориха задните врати на форда и се мушнаха от двете страни на Мак: Марк отдясно, а Оз — отляво. За щастие новите попълнения бяха слабички, така че задната седалка не отесня съвсем.

— Хрумна ни нещо — каза Марк вместо поздрав.

— На нас ни хрумнаха много неща — отвърна Мак.

— Сериозно?

— Да. Тъкмо сега обсъждахме последното. Овчарски скок през оградата.

— А-ха — каза Марк. — Ние също го обсъждахме. Но страничните ефекти ни отказаха.

— Странични ефекти ли?

— Да речем — обясни Марк, — че някой от нас или дори всички сме достатъчно добре подготвени, за да се засилим и да прескочим оградата с прът за овчарски скок. Оказваме се напълно невредими от другата страна. И какво се случва после?

— Нещо неприятно, за което не сме се сетили — предположи Мак.

— Прътът продължава да се движи — обясни Оз, — удря оградата и прекъсва жицата.

— Няма как да го спреш — добави Марк.

— Чу ли, Мак? — обади се оживено Ейс. — Излиза, че твоята идея с катапулта все пак е по-добра.

— Катапулт ли? — изненада се Марк. — Виж, за това не се бяхме сетили. От друга страна обаче ударът в земята ще е с доста голяма скорост, не мислите ли?

— Вече го отхвърлихме като вариант — каза Мак.

— И правилно. В интерес на истината — продължи Марк, — забелязахме, че не успяхте да измислите нищо повече от това непрестанно да ходите по петите на нашия общ приятел фитнес инструктора.

— Забелязахте ли ни? — изненада се Мак.

— Знаех си, че съм виждал тази бяла кола, Мак — намеси се Бъди. — Следили са ни!

— В действителност — добави невъзмутимо Марк — всички ние следяхме фитнес инструктора просто защото не измислихме нищо по-добро. Вие тримата прекарахте толкова време в къщата му, че трябва да ви вземе наем. Всички претърсихме колата му. Ние пък се поровихме в миналото му благодарение на източници, които не мога да назова, но не открихме нищичко, с което да го изнудваме.

— Ние също — призна Мак. — Благодарение на източници, които не можем да назовем, стигнахме до същата кръгла нула.

— Ето защо идваме при вас с предложение — заключи Марк.

— Така ли? И какво? — попита подозрително Ейс, мнителен както винаги.

— Директен подход — отвърна Марк.