Метаданни
Данни
- Серия
- Дортмундър (11)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Road to Ruin, 2004 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Петко Петков, 2008 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Доналд Уестлейк
Заглавие: Роден богат
Преводач: Петко Петков
Година на превод: 2008
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2008
Тип: роман
Националност: американска
Излязла от печат: 13.10.2008
Редактор: Иван Тотоманов
ISBN: 978-954-585-958-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5153
История
- —Добавяне
28
Следващият час премина в напрегнато мълчание. Флип си отмъщаваше по малко, като засилваше скоростта на пътечката, така че Хол да подтичва, като слагаше повече тежести на щангата, като отговаряше по-рязко от обикновено, така че в края на тренировката възпитаникът му заприлича на изгнил портокал, който пуска сок отвсякъде. Но откритата конфронтация, директният упрек, войната така и не се случиха. Флип просто вреше от злоба, изпускаше пара дори през ушите, ако бе чайник, сигурно щеше да танцува полка на котлона, но така и не откри нужната му смелост, за да излее гнева си върху Мънро Хол.
В самия край все пак успя, макар и завоалирано, да зачекне темата, която го беше вбесила:
— В сряда няма да мога да дойда за тренировката.
Хол изглеждаше стреснат. Добре.
— О, Флип — каза той. — Трябва да дойдеш.
— Не. Това, което трябва да направя — уведоми го Флип — е да ида до Харисбърг и да се срещна с данъчните.
— О, скъпи Флип — възкликна Хол и си придаде вид на истинско човешко същество, което е способно да изпитва чувства. — Надявам се, че не си се забъркал в нещо.
— Оказа се — отвърна Флип и се зае да тъпче нещата в сака си, без да поглежда тази гадина, — че съм. Оказа се, че някой е осведомил данъчните за известни хонорари, получени от мен в брой.
— О, Флип, естествено, че ще ги осведоми — отвърна Хол.
Сега вече Флип вдигна поглед към него и установи, че клиентът му изглежда невинен като пеленаче. Флип изстреля следващия въпрос право в запотеното му бебешко лице:
— Нима хората декларират хонорарите си в брой пред данъчните?
— Искрено се надявам да го правят — отвърна Хол и направи малка пауза, за да избърше потта от лицето си и да си поеме дъх, след което добави: — Много непатриотично е да не декларираш доходи и да не плащаш данъци.
— Непа… непа…
Флип успя само да заекне пред наглостта на този престъпник, този световноизвестен мошеник, този презрян никаквец, който се осмеляваше да нарече него, Флип Морисконе, непатриотичен! Непатриотичен!
— Искрено се надявам — продължи Хол, сякаш не виждаше нажежения от гняв Флип насреща си, — че декларираш получените от мен хонорари, защото аз със сигурност декларирам всичките си разноски. Всички разноски, Флип, без значение дали се признават за разход, или не. Вярвам в почтеността и точните отношения и съветвам и теб да правиш така.
Флип бавно поклати глава. Беше останал без думи.
Хол вдигна пръст и го размаха назидателно.
— Чуй какво ще ти каже един човек, който знае как стават тези неща, Флип, човек, който е видял това-онова. Най-разумното нещо, което можеш да направиш, когато идеш да се видиш с данъчните, е да си признаеш всичко, да платиш каквото искат и да забравиш за случая. — Назидателният пръст ускори ход. — И недей повече да поемаш глупави рискове, защото ще те спипат. Това е моят съвет, Флип.
Флип така и не разбра как се измъкна от тренировъчната зала и къщата, без да удуши Мънро Хол на място. Нямаше спомен как е минал по коридора, как е слязъл по стълбите, как се е измъкнал през входната врата и как се е качил в колата. Просто в един момент осъзна, че кара покрай намусения охранител на портала и напуска имението.
Взе завоя. Подкара към следващите си клиенти. Способността му да говори най-сетне се върна и той процеди през зъби:
— Мъст! Отмъщение!