Доналд Уестлейк
Роден богат (20)

20

— Не можем да се мъкнем подире му цял ден — настоя Бъди. Той караше колата, а останалите двама явно не бяха съгласни с едноличните му решения.

Ейс например каза:

— Можехме да изчакаме. Колко щеше да се бави там? Най-много час.

— И после щеше да иде другаде — възрази Бъди. — Едва обяд е. Кой го знае, сигурно работи поне до шест. Освен това е време за ядене.

Седяха на една пластмасова маса до прозореца в закусвалнята в незнайно градче насред Пенсилвания, чакаха да им донесат разни пържени неща и зяпаха малобройните превозни средства по улицата. Намираха се в онази част от Америка, където времето е разтегливо понятие, а келнерката им очевидно се чувстваше точно на мястото си тук.

Мак се намръщи и каза:

— Бъди, в известен смисъл разбирам какво имаш предвид. Вярно, че е малко отегчително да се мъкнем цял ден след човека…

— Освен това може да ни забележи — изтъкна Бъди. — Не е нормално цял ден да виждаш една и съща кола в огледалото…

— Това също е вярно — съгласи се Мак. — В крайна сметка обаче птичето ни е в ръката.

— Нали разбрахме кой е или поне с какво се занимава — настояваше Бъди. — Той е от онези дето ходят по къщите на баровците и ги тренират. Как им викат? Фитнес инструктори. На Хол му е забранено да напуска имението, не се движи особено и си поръчва треньор по телефона, за да го поддържа във форма.

— Добре — намеси се заядливо Ейс. — А какво ще кажеш тогава за старческия дом?

— И там прави същото. — Бъди повдигна рамене.

— Но какво от това? — попита Мак. — Какво според теб трябва да направим сега? Да преровим „Жълти страници“ за централна Пенсилвания и да проверим всеки фитнес инструктор? Сигурно са над сто…

— Повече са — додаде мрачно Ейс.

— Повече са — съгласи се Мак. — Предлагаш да проверим всеки фитнес инструктор в телефонния указател ли?

— Записахме му номера на колата — напомни им Бъди. — Знаем марката и модела. Знаем какво работи. Нали помните, че в профсъюза членуват над две хиляди и седемстотин души? Все някой има братовчед в полицията. Няма нужда да обясняваме за какво ни трябва информацията. Човекът е колега и ще разбере, че някои неща не могат да се споделят. Главното е, че разполагаме с огромна и могъща армия от приятели и според мен трябва да я използваме. За нула време ще разберем името, адреса и всичко, което полицията знае за този тип.

— Не исках да намесваме и колегите от профсъюза — въздъхна тежко Мак.

— Знам, че не искаш, и съм съгласен с това — увери го Бъди. — Аз самият също не искам да правя никого съучастник или нещо подобно. Но това е най-лесният и бърз начин да свършим работа, Мак. Понякога се налага да отстъпиш от принципите си съвсем мъничко, за да улесниш нещата.

— Прав си — въздъхна отново Мак. — Просто се надявам това да не е началото на нещо лошо.