Доналд Уестлейк
Роден богат (51)

51

Малкия трябваше да застъпи на смяна чак в полунощ, но изведнъж всичко се обърна нагоре с краката. Чък Янси му звънна в два и двадесет и пет следобед и каза:

— Имаме извънредна ситуация. Обличай униформата и идвай.

— Ще ми трябва превоз.

Въздишка.

— Морт ще дойде да те вземе след пет минути.

Точно след пет минути Морт Песъл спря пред старата къща и от нея се появи Малкия, облечен в кафява униформа, в която приличаше общо взето на бунгало. Напъха се на задната седалка и по пъти към караулната Морт му обясни какво става:

— Отвлякоха господин Хол.

— Кои?

— Още не знаем. Бяха в конски фургон.

Това въобще не допадна на Малкия.

— Напъхали са го вътре и така успяха да го измъкнат от имението — обясни Морт.

— В конски фургон!

— Чък направо е подивял — продължи Морт. Имаше предвид Чък Янси, шефа на охраната.

И това си бе самата истина. Когато стигнаха до караулната, Морт се върна към служебните си задължения на портала, а Малкия влезе вътре и откри Хек Фидлър, сврян в ъгъла, уплашен и полагащ огромни усилия да изглежда невидим, както и Чък Янси, който крачеше напред-назад като много раздразнен тигър. Шефът изгледа сърдито Малкия и каза:

— И това да се случи през моята смяна!

— Морт каза, че използвали конски фургон — каза Малкия.

— Да, скапаният конски фургон! — Янси цапардоса въздуха с юмрук и продължи да крачи. — Никой не си направи труда да погледне вътре.

— Вътре имаше кон — обади се Хек, говореше поне толкова уплашено, колкото изглеждаше. — Виждаше му се задникът.

— Значи си видял конски задник, така ли? — кресна Чък. — Конския задник си го видял, а? Познал си конския задник. Виждал си го много пъти и имаш опит с конските задници. Нали всяка сутрин се гледаш в огледалото.

Малкия реши, че може би не е зле да отвлече малко вниманието от Хек, който въобще не трябваше да си отваря устата, и каза:

— И какво ще търси конски фургон в имението?

Чък извърна злия си поглед към Малкия, който не се смути и за миг.

— Хол го извика — обясни той. — Обажда се вчера и вика, че ще дойде конски фургон с някакъв тип… — Отново метна гневен поглед към Хек. — Как се казваше онзи?

— Джей Гили — отвърна Хек и примигна глупаво.

— Името сигурно е фалшиво — продължи да фучи Чък и се извърна към Малкия. — Хол каза да го пуснем, като дойде. И значи той дойде и го пуснахме. После си тръгна. След петнадесет минути звъни госпожа Хол и вика: „Къде ми е съпругът?“ И познай — никой не знае. Сега отгатни кой не е погледнал в конския фургон нито на влизане, нито на излизане?

— Никога не претърсваме колите, които излизат — оправда се Хек, който още не бе усвоил старата народна мъдрост, че мълчанието е злато.

Янси му се отплати с поредния изпепеляващ поглед.

— Някои от нас — каза много бавно Чък — не си правят труда да проверяват и колите, които влизат.

— И според теб какво щяха да открият във фургона? — полюбопитства Малкия.

— Хора — сопна се Янси. — Във фургона сигурно е имало скрити хора, които са сграбчили Хол, когато е тръгнал да оглежда коня, и са до притискали да кротува, докато са се измъквали покрай нашия Хек. Махна ли им за довиждане, Хек?

Хек може би щеше да отговори и на този въпрос, но Малкия го изпревари:

— Е, ако са го отвлекли, значи поне нямат намерение да го убиват, нали?

— А може би искат първо да го измъчват — предположи Чък.

— Да, тази възможност съществува.

— И всичко това през моята смяна — лютеше се Чък.

— Мислех си, че съм малко по-добър.

— По-добър си, шефе — отзова се непоклатимият Хек. — Аз се издъних и сега направо ми идва да потъна вдън земя.

Чък го изгледа зловещо и отвърна:

— Аз пък съм ти намислил по-друго наказание.

— Нали ме извика тук — намеси се отново Малкия. — Казвай какво да правя.

— Ще стоим и ще чакаме да се появят ченгетата — осведоми го Чък.

— Ааа — възкликна Малкия. — Звъннал си на ченгетата, така ли?

Янси го изгледа по същия начин, по който гледаше и Хек:

— А на кой да звънна? На мис Марпъл ли?

— Само ако има труп — забеляза Малкия и Чък се накани да го засипе със словесен огън и жупел, но в този момент се появи Келп.

На Малкия му отне няколко секунди, за да асимилира гледката. Келп по някакъв начин му се стори различен. Костюмът и вратовръзката определено имаха принос за това, но главното бе в стойката, в излъчването, в погледа. Това бе Келп, който е получил бойна задача и внезапно се е превъплътил в офицер и джентълмен, роля, която явно му допада.

— Е, капитан Янси — каза Келп, — голяма каша стана, а?

— Вече не съм капитан, господин Бланчард — отвърна Чък, макар че очевидно харесваше титлата. — Капитан бях навремето, в армията.

— Заслужили сте чина си, капитане — увери го Келп. — Той е ваш завинаги.

— Е, благодаря ви, господин Бланчард — отвърна Чък и целият му гняв внезапно се изпари. Дори Хек малко се поуспокои. — Какви са новините от къщата?

— Ами — отвърна Келп възможно най-сухо и равнодушно, — изглежда, са отвлекли и Ръмзи.

— Ръмзи ли? — Чък го погледна неразбиращо.

— Икономът — обясни Келп.

Малкия не можа да се сдържи и прихна. Всички го изгледаха изненадано. Чък прояви признаци, че отново е на път да се разгневи, и попита:

— Суоп? Нещо смешно ли чу?

— Икономът — отвърна Малкия и дори не си направи труда да стане сериозен — направо ще побеснее.