Гьоц Екарт
Питър Паул Рубенс (1)

„Моят талант с устроен така, че няма начинание, колкото голямо и сложно да е то, което някога да е надминало самоувереността ми.“ Тези думи, написани през 1621 г. от Питър Паул Рубенс в писмо до политическия агент на английския крал Джеймс I, звучат самонадеяно — и все пак тази горда самооценка е намерила блестящо потвърждение в живота и творчеството на големия фламандски художник. Защото е наистина удивително какво огромно наследство е завещал Рубенс на потомството, наследство, което по обем, многостранност и творческа пълнота едва ли има равно на себе си. Още приживе той се е радвал на неоспоримо първенство сред художниците на своята страна, но неговото значение надхвърля тесните граници на родината му: в творчеството на Рубенс бароковото направление в живописта на абсолютистичната епоха достига своя бляскав апогей.

Семейството на Рубенс произхожда от Антверпен, цветущия търговски град в Южна Нидерландия, който дълго време заемал челно място сред пристанищата на света. Още отрано в цяла Нидерландия се създали условия за капиталистическо развитие, след като старата цехова система се разпаднала и търговският капитал проникнал в сферата на стоковото производство. Но именно постоянно растящото богатство направило нидерландските провинции желан обект за експлоатация от страна на чужди феодални сили. Това станало най-вече по времето на Филип II, който след абдикацията на Карл V и подялбата на империята през 1556 г. се възкачил на испанския престол и наред с Неапол, Милано и Франш-Конте получил като владение и Нидерландия; там той съумял да свърже потисничеството и експлоатацията с целите на Контрареформацията. Съпротивата на нидерландците, насочена както срещу налагането на нови данъци и по-нататъшното орязване на градските привилегии, така и срещу верската нетърпимост, скоро прераснала в открит бунт. За да се справят с недоволните, испанците изпратили страшния херцог Алба, който като губернатор на Нидерландия от 1567 до 1573 г. установил режим на невиждан терор.

Пред настъпващите войски на Алба избягал през 1568 г. и Ян Рубенс, бащата на художника, заплашен с преследване заради калвинистките си убеждения. Град Кьолн дал убежище на видния юрист, който се установил там като адвокат. Но тази му дейност продължила кратко време: неговата любовна връзка с Ана Саксонска, съпруга на Вилхелм Орански, чиито правни интереси той представлявал, завършила през 1571 г. е арестуване и затвор. От смъртно наказание го спасила само неуморната енергия на великодушната му жена, която не пожалила усилия, за да спаси живота на мъжа си и да облекчи участта му. Така след две години вратите на затвора се отворили наново за Ян Рубенс, макар и той да не получил пълната си свобода, тъй като бил въдворен на принудително местожителство в Зиген. В този вестфалски градец на 28 юни 1577 г. се родило шестото дете на съпрузите, синът Питър Паул, който по-късно направил името Рубенс безсмъртно. Последните години от живота си Ян Рубенс прекарал отново в Кьолн. След смъртта му семейството се върнало в Антверпен, в града, засегнат особено тежко от военните събития и загубил завинаги някогашното си стопанско значение. През 1588 г. единадесетгодишният Питър Паул стъпил за пръв път на родна фламандска земя.

Няколко години преди това след героична борба за свобода северните провинции обявили с „Хагската декларация за независимост“ отцепването си от Испания и провъзгласили републиката Обединена Нидерландия. Затова пък испанците с помощта на местните благородници и патриции успели да задържат под своя власт Южна Нидерландия. Ето защо в тази област, наречена на името на най-богатата си провинция Фландрия, не се стигнало до буржоазна революция както на север, в Холандия, факт, който имал решително отражение и върху развитието на изкуството в двете части на страната.

В Антверпен Питър Паул Рубенс посещавал до четиринадесетата си година латинското училище. Тук, както и по време на учението си в Кьолн, той започнал да изгражда своята обширна ерудиция в много области на знанието, тук се пробудил интересът му към изкуството, политиката и историята, любовта му към гръцките и латинските автори. Благодарение на изключителната си надареност той изучил редица езици и скоро владеел френски, италиански, немски, английски, испански и латински не по-зле от родния си език. След като излязъл от училище, Рубенс изпълнявал известно време службата на паж в един графски дом, сигурно по желание на майка си, която искала да приучи юношата на уверено и изискано държане в обществото. Скоро обаче го привлякло изкуството и той пожелал да стане художник.

Началното си обучение като живописец Рубенс получил в Антверпен при Тобиас Верхахт, доста слаб пейзажист, избран за учител може би заради роднинските си връзки със семейството на Рубенс. Също и историческият живописец Адам ван Норт, чието ателие по-късно посещавал ученикът, бил доста посредствен художник, който като едни от приемниците на Франс Флорис изпаднал в немощен еклектизъм. Много по-голяма роля изиграло четиригодишното, започнало най-късно през 1594 г. учение на Рубенс при Ото ван Вен, човек с хуманистична култура и с широки познания най-вече в областта на класическата философия. На духовно стимулиращата атмосфера в дома на майстора младият Рубенс по всяка вероятност дължи много от импулсите и насоките на собственото си развитие. Във фламандската живопис към 1600 г. Ван Вен застъпвал решително направлението, ориентирано към италианското изкуство; тези т.нар. „романисти“ били проникнати от убеждението, че могат да се издигнат до върховете само като усвоят пластичното богатство на класическото италианско изкуство. Рубенс, чийто гений никога не се е изявявал в противоречие с традициите, също се намирал отначало в плен на тези представи. „Новосъздателят на фламандското изкуство тръгва не от мощното и плодовито движение на късния антверпенски маниеризъм, а от тесни, консервативни изходни позиции“ (Й. Мюлер Хофщеде). Едва напоследък изследователите успяха да осветят мрака, забулващ младежките години на Рубенс, и с помощта на някои атрибуции да дадат по-ясна картина на ранното му творчество в Антверпен. Особено важен е направеният извод, че младият живописец е задължен немалко и на изкуството северно от Алпите.

Желанието на Рубенс да се запознае с творчеството на почитаните майстори на класическото изкуство в тяхната родина се изпълнило две години след приемането му като свободен майстор в антверпенската гилдия „Св. Лука“. На 9 май 1600 г. той напуснал бащиния си град и по всяка вероятност през Франция заминал за Италия. Във Венеция — първата цел на пътуването му на юг — той се срещнал с мантуанския херцог Винченцо Гонзага, с когото навярно се бил запознал една година преди това при едно негово посещение в Антверпен. На увлечения по изкуството херцог, сам притежател на голяма сбирка, допаднало творчеството на младия художник и той веднага го назначил на служба при себе си. Цели осем години Рубенс изпълнявал длъжността на придворен художник в Мантуа, пост, който му налагал някои досадни задължения, но от друга страна му давал широки възможности да изучава по време на продължителни пътувания неизмеримите художествени съкровища на Италия. Така още през следващата година той прекарал няколко месеца в Рим. Тук изписал олтарните картини за църквата „Санта Кроче ин Джерузалеме“ — първата му голяма поръчка. Изглежда, че не по-малко се ценели по това време и неговите дипломатически способности, които той проявил по време на едно пътуване до Испания. За да спечели благоразположението на Филип III, мантуанският херцог подбрал за него скъпи подаръци, които трябвало да бъдат придружени до Испания от придворния му художник. За това трудно пътуване, което предприел през 1603 г. от Мантуа до Ливорно и от там по море до Испания, както и за преживяното в кралския двор във Валядолид Рубенс разказва много картинно в писмата си. Той изписал в един забележителен конен портрет херцог Лерма, всемогъщия пръв министър на Испания, който също получил скъпи подаръци от Мантуа. Когато през лятото на 1604 г. майсторът се завърнал в Италия, в Мантуа го очаквала нова поръчка — да нарисува три големи картини за йезуитската църква „Санта Тринита“, работа, която надминавала по обем всичките му дотогавашни произведения. През следващите години Рубенс предприел редица пътувания, посетил Венеция и на няколко пъти — Генуа. В Генуа работил предимно като портретист, но намирал и достатъчно време да се занимава интензивно с архитектурата на града, на която посветил издадения през 1622 г. албум с гравюри „Дворците на Генуа“. Най-дълго време обаче той все пак прекарал в Рим и тук създал последната си голяма творба на италианска земя — олтарните табла за „Киеза Нуова“ (Новата църква). Когато през есента на 1608 г. получил известие, че майка му е тежко болна, Рубенс набързо отпътувал за Антверпен, но не му било съдено да я завари жива.

Рубенс заминал за Италия двадесет и три годишен, изцяло проникнат от идеалите на класицистичния маниеризъм, внушени му от неговия учител Ото ван Вен. Той пристигнал в южната страна, за да намери потвърждение на посочения му от традицията път. Въпреки това той съвсем не бил недостъпен за разнообразните влияния, които получавал както от ренесансовото и съвременното му, така и от античното изкуство и които допринесли немалко за формирането на собствения му стил. Естествено най-ранните му, създадени на италианска почва произведения са най-ярко белязани от фламандската традиция. Постепенно обаче Рубенс се освобождава от академичния стил на антверпенския си учител — особено след пътуването в Испания, под влияние на великите венецианци, на много, от чиито творби той имал възможност да се любува в тамошните сбирки, почеркът му става по-индивидуален, по-свободен, по-изразителен, палитрата му се обогатява, макар все още да не достига по-сетнешната сила и яркост на багрите. Като красноречиво свидетелство за срещата на младия Рубенс с класическото италианско изкуство ще посочим картините му за йезуитската църква в Мантуа: монументалното, средно табло със св. Троица и покланящите й се членове на фамилията Гонзага издава най-вече влиянието на венецианците, в „Кръщение Христово“ са взети идеи от картона на Микеланджело с къпещите се войници, а в другото странично табло — „Преображение“ — установяваме непосредствени заемки от прочутата композиция на Рафаел. Но въпреки тези заимствувания създадените в Италия младежки творби са забележителни постижения (тук ще посочим, освен конния портрет на херцог Лерма преди всичко първия вариант на олтарното табло за „Киеза Нуова“ в Рим), с които Рубенс се издигнал високо над останалите фламандски художници.

Същият стремеж да изгради свой личен стил чрез претопяване на разнородните влияния на Юга с традициите на Севера характеризира на първо време и работата му след завръщането в отечеството. Връхна точка на първите години в Антверпен — и същевременно повратен момент в творческото му развитие — е олтарът „Издигане на кръста“ в тамошната катедрала. Пред тази грандиозна творба ни се струва, че едва тук Рубенс е осъзнал напълно дълбокото и всеобхватно въздействие, което са упражнили върху него произведенията на Караваджо в Италия. Та нали голямата заслуга на ломбардския художник за преодоляването на маниеризма се състои в това, че той извел изкуството от тесногръдия академизъм и го върнал към природата и действителността. Жизнените изображения на Караваджо, в които той не се спира пред драстични тълкувания на библейските епизоди, докосват сродни струни у Рубенс и му помагат да изяви наблюдателността и повествователния си дар, както и умението си да пресъздава драматични сцени. А в централното табло на споменатия олтар се разиграва една във висша степен драматична сцена: с пределно напрежение на силите деветима мускулести мъже се мъчат да изправят кръста, на който е прикован Христос. Динамичният устрем на диагоналната композиция, скупчените масивни тела, мощните движения — във всичко това намира израз бурният темперамент на един художник, който търси монументалното и в творческото си опиянение не се спира пред преувеличения, които разтърсват цялата структура на картината. Сякаш тук той е искал да разгъне пред очите на съотечествениците си цялата скала на своето майсторство. Същия жив, действен начин на изобразяване откриваме и в други творби от този период, от които ще посочим като пример намиращото се днес в Прадо „Поклонение на влъхвите“. Като дава пълен простор на творческата си фантазия, Рубенс превъзмогва закостенелите традиции и изпълва старата тема на християнското изкуство с нова изразна сила. Бароковият патос на Контрареформацията, който тук така властно увлича зрителя, в никакъв случай не заставя живописеца да се отрече от принципното си отношение към земния живот, защото във Фландрия „реставрираният католицизъм предоставял на художника по-голяма свобода, отколкото другаде, и именно с този либерализъм се обяснява фактът, че фламандското бароково изкуство е имало по-свободен и по-приветлив облик от дворцовото изкуство на Франция и е било изпълнено с още по-непринудено и жизнеутвърждаващо настроение от църковното изкуство в Рим“ (А. Хаузер).

В началото на 1609 г., тоест непосредствено след завръщането си от Италия, Рубенс започнал работа над споменатото „Поклонение на влъхвите“. Тази картина, поръчана му от антверпенската община, била предназначена за щатската камара на кметството, същата зала, в която по това време било сключено дванадесетгодишното примирие между Испания и Холандия. С тази си поръчка градският съвет несъмнено дал израз на желанието си да склони художника да остане за постоянно в отечеството си. Подобно намерение може да са имали и испанските губернатори — съпрузите ерцхерцог Алберт и инфантата Изабела, когато поръчали на Рубенс да ги изпише в два представителни портрета и още същата година го назначили за придворен художник при извънредно благоприятни условия. Така Рубенс устоял на всички изкушения на Юга и се установил в бащиния си град. За решението му да остане тук без съмнение допринесла и любовта му към седемнадесетгодишната Изабела Брант, дъщеря на заможен антверпенски патриций, с която той се венчал на 3 октомври 1609 г. От това време датира известният под името „Беседката с орлов нокът“ двоен портрет (днес в Мюнхен), в който художникът се е изобразил заедно със съпругата си. Още в тези години Рубенс минавал за пръв майстор на фламандската школа, който се радвал на голяма известност и като учител. През 1611 г. той споделя с един свой познат, че „от всички страни е обвързан с предварителни записвания“ и затова „някои млади хора са принудени да стоят с години при други майстори, докато се открие свободно място при мен“. Създаването на голямото предприятие-ателие накарало Рубенс да преустрои дотогавашния си начин на работа, защото постоянно растящият брой на поръчките го заставял все повече и повече да поверява тяхното изпълнение на помощници. Първоначалният му замисъл бил да обедини всички работещи в ателието в единен колектив под егидата на майстора. С това се обяснява и странният за нас факт, че след бурната раздвиженост и свежата непосредственост на предходните си произведения Рубенс се връща към един по академично абстрактен пластичен език, носещ в нарастваща степен отпечатъка на класическите норми. Като особено ярък пример от този период може да се посочи „Снемане от кръста“ в антверпенската катедрала, което по време следва непосредствено „Издигане на кръста“, но в сравнение с тази картина разкрива много по-малко черти на бароков индивидуализъм.

След годините, които посветил на организацията на своето ателие и които в известен смисъл били период на съсредоточаване и равносметка, Рубенс обобщил целия си дотогавашен опит и постигнал окончателното сливане на всички влияния в напълно самобитен стил. Драматичният елемент излиза отново на преден план, но дори в най-раздвижените сцени, изпълнени със страстни афекти и дива възбуда, при изображенията на борба и лов, на смърт и адски мъчения той вече избягва преувеличенията от младежките си години, тъй като „винаги строгият усет за формата уравновесява бурния напор на инвенцията“ (Р. Олденбург). Удивително разностранната дейност, която художникът разгърнал сега, се обяснява не само с изключителната продуктивност на майстора, но имала за основа и планомерно организираната и ръководена работа на ателието, което му позволило „да повиши многократно дееспособността си“.

Идеите си за картини Рубенс обикновено фиксирал в маслени ескизи, чисто грижливо съгласуване с модела той използувал и за да онагледи замисъла си пред своите клиенти. Освен това нанесената с четка идейна скица — понякога допълнена с детайлни етюди — служела при творбите, чието изпълнение майсторът предоставял отчасти или изцяло на други, като задължителна основа за сътрудниците му; по-късно Рубенс обикновено завършвал собственоръчно само по-малките платна, но сигурно е нанасял последни корекции на всички картини, преди да излязат от ателието му. При такава организация на производственото ателие, изградена на рационалното разделение на труда, всеки сътрудник имал да изпълнява задача, отговаряща на възможностите му. Успехът зависел от сътрудничеството на всички членове на колектива и по тази причина отделният изпълнител нямал възможност да изпъкне с особена творческа самостоятелност. Все пак този метод не бива да се схваща като принудително подчиняване на волята на майстора; по-скоро превъзходството на Рубенс, дължащо се на несравнимото му майсторство, било толкова всеобхватно, че дори местни художници, нечислящи се към ателието, включително гравьори и скулптори, не могли да останат извън обсега на неговото влияние.

Това се отнася и за Ван Дайк, най-големия след Рубенс фламандски художник от XVII в., който от около 1617 до 1620 г. работил в неговото ателие. Редом със самоуверената, хармонична фигура на Рубенс, Ван Дайк прави впечатление на неспокойна, раздвоена натура, изгаряна от амбицията да постигне най-висока слава в изкуството. Но би било погрешно творчеството на Ван Дайк да се съизмерва изключително с Рубенсовото, тъй като при всичката си задълженост към по-големия майстор Ван Дайк особено в областта на портрета има значителен собствен принос във фламандското бароково изкуство. През време на няколкото години, прекарани в ателието на майстора, Рубенс, който го наричал своя най-добър ученик, му възлагал важни задачи. При това Ван Дайк е съумял така пълно да усвои стила на своя учител, че някои негови работи, дори създадени по негов замисъл, дълго време са били причислявани към Рубенсовото творчество. От друга страна, не е изключено и Ван Дайк да е упражнил известно влияние върху майстора, защото е възможно забелязващият се за пръв път към края на второто десетилетие в творчеството на Рубенс поврат към една по-живописна трактовка, смекчаваща резките контури на обемно моделираните фигури, да се дължи на въздействието на ученика.

С решаващото участие на Ван Дайк била създадена през 1617 г. по проекти на майстора поредицата от седем картини на тема „История за смъртта на консула Деций Мус“; по тези картини били изработени в ателието картони, които пък послужили като модели за стенни гоблени. Друга голяма поръчка, която Рубенс получил през 1620 г., била украсата на потона на йезуитската църква в Антверпен, последвана до края на третото десетилетие от такива пространни цикли, като „Историята на Константин“ и „Историята на Мария Медичи и на Анри IV“, а също и „Тържество на Евхаристията“. Всички тези картинни поредици, работени редом с многобройни единични табла на най-различни теми по проекти на Рубенс, поставяли твърде високи изисквания пред творческата инвенция на майстора, както и пред възможностите на ателието. Поръчки се получавали от много европейски страни, защото славата, която Рубенс си спечелил за няколко години, далеч надхвърлила границите на родината му. Отвред го отрупвали с почести, а изкуството му донесло завидно състояние. Още през 1611 г. той купил къща и парцел в Антверпен и там си построил дом, подобен на дворец. Но славата и богатството не могли да примамят майстора, поставил на градинския си павилион надписа от Ювенал „Нека нищо не те вълнува — ни гняв, ни ламтеж“, към живот на безделие или външна показност.

Много сведения черпим от разказа на датския лекар д-р Ото Сперлинг, който през 1621 г. навестил Рубенс в Антверпен: „Посетихме и широко известния и изкусен художник Рубенс, когото заварихме по време на работа, като при това караше да му четат Тацит и същевременно диктуваше писмо. Тъй като застанахме мълчаливи и не искахме да го смущаваме с приказки, той сам ни заговори, продължавайки без прекъсване работата си, като слушаше четенето, не спря да диктува писмото и отговаряше на въпросите ни… След това накара един от слугите си да ни разведе навред из разкошния му дворец и да ни покаже старинните предмети и гръцките и римските статуи, които притежаваше в голямо количество. Видяхме там и една голяма зала, която нямаше прозорци, а получаваше светлина през голям отвор на тавана. В тази зала седяха много млади художници и всички работеха над различни картини, които бяха предварително скицирани с креда от господин Рубенс и на които той бе нанесъл тук-там по някое цветно петно. Тези картини младите хора трябваше да изпълнят изцяло с бои, а накрая господин Рубенс завършваше цялото с щрихи и бои.“

Към характеристиката на Рубенс като личност трябва да се добави, че той не само се изявявал като художник, но и играел важна роля в политическия живот. Инфантата Изабела, испанска наместница в Нидерландия, неведнъж му поверявала трудни мисии, които му налагали чести пътувания. През 1628–1629 г. — той пребивавал в Испания, за да преговаря за помирение между Испания и Англия. Малко по-късно заминал за Лондон, за да продължи преговорите си, завършили през 1630 с провъзгласяване на мир между двете държави. Усилията му да постигне някакво мирно разрешение на въпроса за Северна и Южна Нидерландия обаче не се увенчали с успех. Светската осанка, широката култура и славата му на художник, която винаги го предхождала, му отваряли всички врати и му осигурявали нови покровители и клиенти. Английският крал Чарлз I, който на прощалната аудиенция посветил художника в рицарски сан, му поръчал серия алегорични картини на тема „Прослава на Джеймс I“, предназначени за украса на потона на банкетната зала в двореца Уайтхол.

Дипломатическата дейност на Рубенс е довела не на последно място до доста разпространеното схващане, че неговата мисъл и дейност са били изключително израз на Контрареформацията или абсолютизма. Именно напоследък изследователите можаха с убедителни доводи да поставят под съмнение това опростенческо твърдение. В своите „Коментари към Рубенс“ М. Варнке отбелязва, че още младият майстор по време на службата си като придворен художник при мантуанския херцог полагал усилия да запази самостоятелността си и „да си осигури възможности за материално съществуване вън от княжеската сфера на зависимост“. Когато Рубенс се видял притеснен в свободата си, той обърнал гръб на мантуанския двор, и то без да иска съгласието на херцога. Той никога не криел неприязненото си отношение към дворцовия живот. Сам почувствувал на собствения си гръб арогантността и кастовата самомнителност на аристокрацията, когато херцог Аршот с оскърбително високомерие му напомнил за съществуващите социални порядки в едно писмо: „Бих се радвал, ако се научите за в бъдеще как хора от вашия ранг следва да пишат на човек от моя ранг.“ Доколко Рубенс е умеел да си съставя по политически въпроси свое собствено критично, изцяло обусловено от буржоазния начин на мислене мнение, сочи неговата преценка за класовата борба в Генуа, изказана в едно писмо от 1628 година:

„Причините за недоволството на народа са… твърде оправдани. Никой няма да отстъпи, докато републиката или не се промени, или не бъде унищожена. Защото аристокрацията си присвоява правото на тиранично господство, с което нарушава всички споразумения и договори, потвърдени от народ и аристокрация след дълга и страшна борба.“

През 1626 г. починала Изабела Брант, съпругата на художника, която в щастлив брак му дарила три деца. Хубавите думи в нейна памет, с които Рубенс изтъква добротата и чистотата на душата й в едно писмо, свидетелствуват за дълбочината на чувствата му. През 1630 г. художникът се оженил за втори път. „Взех една млада жена от добро, но бюргерско семейство — пише по-късно той на приятеля си Переск в Париж — въпреки че всички се мъчеха да ме убедят да се задомя в придворните кръгове. Но аз се опасявах от познатия недостатък на аристокрацията — високомерието, особено у другия пол — и затова предпочитам да имам жена, която не се изчервява, когато ме вижда, че вземам четка в ръка.“

Бракът на петдесет и три годишния с едва шестнадесетгодишната Елена Фурман, дъщеря на антверпенски търговец, станал за Рубенс извор на творческо обновление и подмладяване — рядко жена е оказвала такова всеобхватно влияние върху изкуството на художник. Майсторът я е увековечил в разкошни портрети било като отделна фигура, или в кръга на семейството, а безброй пъти нейното пищно тяло му е служило като модел за изображения с най-различна тематика. Относно „Присъдата на Парис“, една от многото картини, поръчани от Филип IV, кардинал-инфантът Фердинанд пише през 1639 г. на своя брат — краля в Мадрид, че Венера е „твърде приличащ си портрет на жената на художника, без съмнение най-хубавата дама в Антверпен“.

Изглежда, че именно на красотата на Елена Фурман, в която намерил най-чистото въплъщение Рубенсовият идеал за жената, дължат своето създаване картините от последните десет години. Щастието, което стареещият художник изживял заедно с нея, го вдъхновило за пламенни откровения с най-съкровен характер. Затова повечето от тези късни творби — в които структурата на картината става все по-свободна, а живописното изграждане на фигурите ги лишава от материална пластичност — са отново работени саморъчно, без помощта на сътрудници. „Сега изчезва и обективната, премислена изразна форма, в която при митологични и религиозни, пейзажни и фигурни картини Рубенс е умеел по свое усмотрение да отлива вътрешното си чувство и да го издига до съвсем имперсонална сфера; неудържимо се налага поривът към най-волно, субективно себеизразяване и нищо да спъва творческия размах на фантазията, достатъчно укрепнал благодарение на тридесетгодишно възпитание в типичното и идеалното“ (Р. Олденбург).

През последните години Рубенс все повече се отдръпвал от обществените задължения и търсел удовлетворение изключително в творческия труд и в семейното щастие. За голямата сума от 93000 гулдена той закупил през 1635 г. имението Стен край Мехелен с обширни земи и замък и устроил там дом за себе си и семейството си. Родната земя, която тук можел да наблюдава през различните часове на деня и различните времена на годината, породила у художника едно ново, задушевно чувство към природата и го вдъхновила за редица шедьоври на пейзажната живопис. Въпреки че страдал от подагра, творческите му сили останали до последния миг ненакърнени и той никога не изпаднал в немощен старчески стил. На 30 май 1640 г. Питър Паул Рубенс умрял в антверпенската си къща. Съчиненият от приятеля му Геварт надгробен надпис прославя художника като най-великия живописец, като Апелес не само на своя век, но на всички времена. Тази оценка несъмнено е била споделяна от много негови съвременници. Още през 1618 г. сър Дъдли Карлтън в едно писмо го нарича „княз на художниците и благородниците“ и действително Рубенс е блестящо въплъщение на създадения от италианското Възраждане тип на самоосъзнатия, всестранно образован художник.

На Вилхелм фон Боде дължим една проникновена характеристика, която същевременно посочва най-важните различия между фламандския живописец и холандеца Рембранд:

„По-младият Рубенсов съвременник и сънародник Рембранд ван Рейн не му отстъпва в рамките на холандската школа, равностоен му е по значение като художник, но неговото положение сред съвременниците е било твърде различно. Ако Рембранд е произхождал от дребно бюргерско семейство, отраснал е в скромен дом и не е напускал тесните граници на отечеството си, то Рубенс като син на висш държавен сановник получил солидно научно образование, подготвил се за придворна служба и след обучението си като художник опознал всички културни страни на Европа. Ако холандският майстор е имал неугледна външност, мъчен характер и е живял само за своето изкуство, за своя гений и за тесен семеен и приятелски кръг, младият фламандец е бил човек с хубава, привлекателна осанка, изискано държане и обаятелна любезност, бил довереник на губернаторската двойка, гален любимец на всички дворове и подържал връзки с най-видните учени в Европа. Докато материалното положение на Рембранд все повече се влошавало… Рубенс умеел да използува хората и обстоятелствата, за да си спечели най-високи почести и княжеско състояние, притежавал разкошна градска къща в Антверпен и замък с имение извън града, обграден бил с щастие и любов и щедро ги раздавал на всички. В живота на Рембранд има повече сянка, отколкото светлина, съдено му било да преживее неволи, бедност и разочарования в излишък; при Рубенс има само наслаждение и радост, и все пак щастието, което го избрало за свой любимец, не го направило високомерен… Израз на този сияен блясък, на това лъчезарно щастие е Рубенсовото изкуство. То е също така всестранно, също тъй завладяващо с мощта и жизнеността на образите си, също тъй изненадващо с пълнотата и многообразието на инвенцията си, също тъй обаятелно с багреното си великолепие. Това великолепие е наистина външно, чисто сетивно и чувствено, лишено от дълбочината и проникновението, с които неотразимо ни покорява светлосянката в Рембрандовите платна, но то е толкова достойно за възхищение, тъй увличащо и същевременно тъй гальовно, че не може да не въздействува на всеки човек, дори когато той не харесва формите на Рубенсовите фигури и не може да оцени огромното знание и майсторство, които се крият в неговите композиции и в тяхната живописна разработка.“

Времето и художникът

1576 Нидерландските провинции се обединяват в т.нар. „Гентска пасификация“. Борбата за политическа самостоятелност, в която отделните класи преследват различни цели, се води не на последно място със съзнанието, че само независимостта може да предотврати по-нататъшния стопански упадък на страната. Особено тежки вреди на нидерландците нанесла враждебната към Англия политика на испанския крал Филип II, защото стоковата размяна с Англия представлявала голям дял от външната търговия.

Антверпен е разграбен от разбунтували се испански войници.

1577 На 28 юни в Зиген (Вестфалия) се ражда Питър Паул Рубенс, шесто дете на юриста-учен Ян Рубенс и на съпругата му Мария Пайпелинкс.

1578 Борба на нидерландските селяни срещу разбойническите банди от испански наемници и местните феодални владетели. Александър Фарнезе Пармски става губернатор на Нидерландия на мястото на Дон Хуан Австрийски.

1579 Представителите на аристокрацията в провинциите Артоа и Ено сключват т.нар. „Араски съюз“. Те се застъпват за помирение с Филип II, когото признават като „законен повелител и владетел“. Това предателство към националните интереси на страната улеснява испанците да подчинят отново Южна Нидерландия на своето господство. Северните провинции пък се обединяват в „Утрехтския съюз“, за да продължат с нови сили борбата за независимост.

Франс Снайдерс роден в Антверпен.

1580 Херцог Алба (от 1567 до 1573 г. испански губернатор в Нидерландия) завладява Португалия за испанската корона. Франс Халс роден в Мехелен; във Виченца умира Андреа Паладио.

1581 Нидерландските северни провинции (Холанд, Зеланд, Утрехт, Гелдерн, Гронинген, Оверейсъл и Фризланд) с „Хагската декларация за независимост“ се отцепват от Испания и свалят Филип II като владетел на Нидерландия. Със създаването на „Република Обединена Нидерландия“ се извършва първата буржоазна революция в Европа.

1582 Въвеждане на грегорианския календар.

1584 Вилхелм Орански бива убит от испански агент.

1585 Испанците завземат Антверпен.

1587 Завършен е дворецът Ескориал край Мадрид, построен по планове на Хуан Батиста де Толедо и Хуан де Ерера.

Роден в Кьолн холандският поет и драматург Йос ван ден Вондел.

Бащата на Рубенс умира в Кьолн.

1588 Разгромяването на „непобедимата армада“ слага окончателно край на испанската хегемония по море.

Във Венеция умира Паоло Калиари, наречен Веронезе. Мария Рубенс се завръща с децата си от Кьолн в Антверпен. Младият Питър Паул посещава до четиринадесетата си година латинското училище. След това постъпва на служба като паж при графиня Лалаинг в двореца Оуденарде. Започва да учи живопис при Тобиас Верхахт и Адам ван Норт, след това при Ото ван Вен.

1589 Анри IV става крал на Франция.

1592 Жак Кало роден в Нанси. Мишел дьо Монтен умира в замъка Монтен в Перигор.

1593 Якоб Йорданс роден в Антверпен.

1594 Никола̀ Пусен роден във Вилер; Якопо Тинторето умира във Венеция.

1595 Начало на холандската колонизация на Източна Индия.

1596 (до 1621) Ерцхерцог Алберт, брат на император Рудолф II, става губернатор на испанска Нидерландия.

1598 Умира Филип II, крал на Испания; той оставя държавен дълг в размер на 100 милиона дуката, който впоследствие нараства още повече. Испания сключва мир с Франция. Новите губернатори на испанска Нидерландия ерцхерцог Алберт и инфантата Изабела влизат тържествено в Антверпен.

Рубенс е приет като свободен майстор в гилдията „Св. Лука“.

1598-1621 Филип III, крал на Испания; негов пръв министър е херцог Лерма.

1599 Родени Антонис ван Дайк в Антверпен, Диего Веласкес в Севиля, Франческо Боромини в Бисоне край Комо.

1600 Основава се английската Източноиндийска компания.

Роден Клод Желе, наречен Лорен, в Шаман.

1600-1608 Пребиваване на Рубенс в Италия. На 9 май 1600 г. той заминава от Антверпен. Във Венеция се среща с мантуанския херцог Винченцо Гонзага, който го взема на служба като придворен художник. През есента на същата година художникът посещава Флоренция, може би със свитата на херцога, пристигнал в града за тържествата по случай сватбата на Мария де Медичи с френския крал Анри IV.

1601 Първо пребиваване на Рубенс в Рим от 18 юли. Тук той изписва по поръчка на губернатора на испанска Нидерландия олтарните картини за църквата „Санта Кроче“.

1602 В Батавия се основава Холандско-източноиндийската компания. Холандци основават колонията Кап в Южна Африка.

В Парма умира Агостино Карачи.

Рубенс пребивава в Рим, Мантуа, Падуа и Верона. Навярно във Верона се среща с по-големия си брат Филип.

1603 Мантуанският херцог Винченцо Гонзага изпраща Рубенс в Испания, за да придружи подаръците за Филип III и други личности. На 13 май художникът пристига в кралския двор във Валядолид. Във Вентосиля рисува конния портрет на херцог Лерма, по чиято поръчка изписва и поредицата „Христос и дванадесетте апостоли“.

1604 Излиза „Книга за живописеца“ на Карел ван Мандер.

1604-1603 Към средата на 1604 г. Рубенс се връща в Мантуа. За тамошната йезуитска църква рисува (отчасти запазените) олтарни табла. Към края на 1603 г. заминава отново за Рим. Около 1605 г. роден Адриан Броуър в Оуденарде.

1605-1615 Мигел де Сервантес Сааведра пише „Дон Кихот“.

1606 Рембранд Харменс ван Рейн роден в Лайден. В Лувен умира Юстус Липсиус.

1606-1608 Пребиваване на Рубенс в Рим, прекъсвано от чести пътувания. Там той се сближава с Адам Елсхаймер и изписва олтарните табла за „Киеза Нуова“ (Новата църква). При няколкократните си посещения в Генуа рисува предимно портрети на членове на знатни семейства. На 28 октомври 1608 г. Рубенс, получил известие за тежкото заболяване на майка си, напуска Рим на път за Антверпен.

1609 Между Испания и Холандия се сключва дванадесетгодишно примирие, с което се признават съществуващите териториални граници и се гарантира държавната независимост на Северните провинции.

„Стопанството на останалите под испанска власт южни провинции на Нидерландия преживява след примирието от 1609 г. тежка криза. Високите износни и ниските вносни мита се отразяват пагубно върху местната промишленост. Белгийските търговци нямат право да търгуват с испанските колонии; манифактурното производство във Фландрия и Брабант рязко запада, градовете се обезлюдяват, а провинциите с развита промишленост се превръщат в чисто земеделски области. В градовете цеховете заздравяват монополното си положение, а реакционните слоеве на бюргерството и патрициатът отново вземат превес в градските съвети. Запада и селското стопанство на испанска Нидерландия. Поробителите се стремят с жестоки методи да събират от селяните недоборите от данъци. Феодалните владетели запазват поземлената си собственост.“

Анибале Карачи умира в Рим.

Рубенс бива приет в антверпенската гилдия на романистите^[1].

Ерцхерцог Алберт и инфантата Изабела го назначават придворен художник.

1610 Луи XIII става крал на Франция.

Давид Тенирс Младия роден в Антверпен. Адам Елсхаймер умира в Рим, Микеланджело да Караваджо — в Порт’Ерколе. Рубенс получава поръчка да изпише „Издигане на кръста“ за църквата „Св. Валпурга“ в Антверпен. Създадената първоначално за централния олтар на „Киеза Нуова“ в Рим картина „Богородица със светци“ (първи вариант) Рубенс подарява в памет на майка си на църквата на манастира „Св. Михаил“ в Антверпен (днес в Гренобъл).

1611 Ражда се Рубенсовата дъщеря Клара Серена. Филип Рубенс умира в Антверпен. Начало на работата над олтара „Снемане от кръста“, завършен през 1614 г. Рубенс купува в Антверпен къща и парцел, където си построява разкошен дом-дворец.

1613 Рубенс е избран за декан на Гилдията на романистите. В началото на годината заминава за пръв път за Холандия.

1614 Холандци основават колонията Нови Амстердам на мястото на днешния Ню Йорк.

Ражда се Рубенсовият син Алберт.

1617 Луи XIII заточва Мария де Медичи в Блоа. Герард Терборх роден в Зволе.

Вероятно през тази година Антонис ван Дайк постъпва в Рубенсовото ателие.

1618 Избухва Тридесетгодишната война.

Ван Дайк е приет като свободен майстор в антверпенската гилдия „Св. Лука“. Умира Антонио Карачи.

Роден Рубенсовият син Николаус. В Брюксел изтъкават гоблените по проектираната от художника поредица „Деций Мус“.

1620 Ван Дайк заминава за Англия.

Рубенс получава поръчка да изпише потона на йезуитската църква в родния си град (през 1718 г. пожар в църквата унищожава стенописите).

1621 Филип IV става крал на Испания; негов пръв министър е граф Оливарес. След изтичане на сключеното в 1609 г. примирие между Испания и Холандия Филип IV изпраща войски в Холандия. Въпреки първоначалните военни неуспехи Северните провинции отстояват своята независимост, окончателно призната с Вестфалския мирен договор от 1648 г.

Умира ерцхерцог Алберт, регент на испанска Нидерландия.

1622 Молиер роден в Париж.

В началото на годината Рубенс пребивава в Париж, за да сключи с кралица Мария де Медичи договор за изработване на картинни цикли за две галерии в Люксембургския дворец (цикъл „Медичи“ и „Историята на Анри IV“). По поръчка на Луи XIII художникът работи над цикъла „Покръстване на император Константин“ като модел за гоблени.

1623 Ван Дайк заминава за Италия. Веласкес е назначен придворен художник на Филип IV.

Рубенс започва дипломатическата си дейност, насочена преди всичко към установяване на траен мир между испанска Нидерландия и Холандия, както и между Испания и Англия. Към средата на годината той е отново в Париж. Умира дъщеря му Клара Серена.

1624 Рубенс получава благородническо звание.

1625 От февруари до юни Рубенс е в Париж, за да завърши картините от цикъла „Медичи“ и да изготви проект за (незавършения) цикъл „Анри IV“. По поръчка на инфантата Изабела той започва картинната поредица „Тържество на Евхаристията“ като модел за гоблени.

1626 Умира жената на Рубенс — Изабела Брант. Художникът продава сбирката си от антични творби и няколко картини на Бъкингамския херцог за 100000 гулдена.

1627 Рубенс купува три къщи в Антверпен. Инфантата Изабела го назначава за свой камерхер. Той се среща с художника Гербир, представител от английска страна, за да води дипломатически преговори. Отчасти заедно с Гербир, отчасти с немския художник Йоахим фон Зандрарт Рубенс пътува през лятото из Холандия и посещава неколцина художници.

1628-1630 От септември 1628 до април 1629 г. Рубенс е в Испания. Главната цел на дипломатическите му усилия е да постигне помирение между Испания и Англия. Води преговори с Оливарес и участвува в заседание на държавния съвет. Заедно с Веласкес посещава Ескориал. Рисува портрети на краля и копира многобройни творби на Тициан в испанските колекции. Два дни преди заминаването си, на 29 април, бива назначен секретар на тайния държавен съвет на Нидерландия. Още през май същата година Рубенс заминава от Антверпен за Англия, където остава до пролетта на 1630 г. Крал Чарлз I го приема многократно и на прощалната аудиенция го посвещава в рицарски сан. В Антверпен на 6 декември 1630 г. Рубенс встъпва във втори брак с Елена Фурман.

1629 Ото ван Вен умира в Брюксел.

1630 Провъзгласяване на мира между Англия и Испания. Веласкес рисува „Ковачницата на Вулкан“.

1631 Рубенс получава рицарско звание от Филип IV. По поръчение на инфантата Изабела художникът заминава при принц Фридрих Хайнрих в Холандия; опитите му да постигне мирно уреждане на спора между Северна и Южна Нидерландия остават безуспешни.

1652 Въстание на народа в испанския град Билбао срещу повишаването на данъка върху солта.

Ян Вермер роден в Делфт. Рембранд рисува „Урок по анатомия на доктор Тюлп“.

Родена дъщерята на Рубенс — Клара Йохана.

1633 Умира инфантата Изабела.

Роден синът на Рубенс — Франс.

1634 Валенщайн бива убит в Егер.

Рубенс започва работа над триумфалните арки, които се строят за насроченото след една година тържествено влизане на новия губернатор в Антверпен.

1635Подновяване на войната между Испания и Франция. Повият губернатор на испанска Нидерландия, кардинал-инфантът Фердинанд, влиза в Антверпен.

Веласкес рисува „Предаването на Бреда“.

Родена дъщерята на Рубенс — Изабела. Художникът купува за 93000 гулдена замъка и имението Стен. Завършва поръчаните от английския крал Чарлз I картини за потона на банкетната зала в двореца Уайтхол.

1636 Кардинал-инфантът Фердинанд назначава Рубенс за свой придворен художник. Майсторът получава поръчка да изпише за ловния дворец Торе де ла Парада край Мадрид картини със сюжети от „Метаморфози“ на Овидий.

1637 Роден синът на Рубенс — Питър Паул.

1638 Адриан Броуър умира в Антверпен.

1640 Успешно въстание на Португалия срещу испанците, които през 1688 г. признават окончателно независимостта на кралство Португалия.

Художникът е избран за почетен член на Академия ди Сан Лука в Рим. На 30 май Питър Паул Рубенс умира в Антверпен.