Георг Ружа
Теофан Грек, Рубльов, Дионисий (4)

Дионисий

Годината на раждането на Дионисий не ни е известна, установено е само, че е започнал да работи към 1470 г. Между 1467 и 1476 г. той рисува заедно с иконописеца Митрофан и по всяка вероятност трябва да смятаме Митрофан за негов учител. По-късно с иконописците Тимофей, Ярец и Коня той прави икони за Успенския събор на московския Кремъл. По това време Дионисий е вече признат майстор. Съществуват данни, според които той е получил от приближения на Иван III ростовски архиепископ Васиан огромната за времето сума от сто рубли за една икона. Около 1433 г. Дионисий изписал Успенския събор на Йосифо-Волоколамския манастир. Тук вече според свидетелството на хрониките са му помагали и неговите синове Теодосий и Владимир. И фреските на църквата „Рождество Богородично“ в Терапонтския манастир — където се намира най-известната му творба — той изписва заедно със своите синове и други майстори. При най-новите изследвания учените са успели да разчетат точната дата на изписването на фреските: от 6 август 1502 до 8 септември 1503 г. Това са единствените данни за живота на Дионисий, които можем да смятаме за сигурни.

Дионисий е бил тясно свързан с господствуващите слоеве, с дворцовите кръгове и с висшето духовенство на преживяващата своя разцвет Русия от края на 15 и началото на 16 век. В творбите му повече или по-малко са отразени техните изисквания — главно стремежът към тържественост, представителност и изящество. Но в светоусещането и творчеството на Дионисий намират израз и много по-значителни и непреходни човешки ценности. В. Н. Лазарев сбито и точно характеризира творчеството на Дионисий: „И той подобно на Рубльов се стреми към въплъщение на «неземната красота» и при изписване фигурите на светците се домогва да изобрази хора, които телом и духом се стремят към пречистване и нравствено съвършенство. Той също обича състоянието на вътрешна съсредоточеност и в своите икони и фрески умее да изрази силата на мъдростта, любовта към безкористие и мир. Всички тези черти до известна степен го приближават към Рубльов. Но в творчеството на Дионисий определено се появяват нови тенденции. А те преди всичко водят до особено творческо мислене, което уеднаквява позите и създава норми, засилва влиянието на канона.“ Тези тенденции сковават иконописта и скоро довеждат до нейния упадък, въпреки че и през следващите столетия се създават голям брой икони. В лицата на Дионисиевите светци вече се долавя особено еднообразие, което намалява възможностите за разкриване на душевния им мир. Все пак при Дионисий това смущава по-малко, защото образите на неговите светци въздействуват със своята тържественост и благородна изисканост. Приятно приглушеният, изразителен, лиричен колорит също придава привлекателност на творбите му.

Богородица Одигитрия. Икона. 1482 г. 135 x 111 см. Третяковска галерия, Москва.

Тази икона произхожда от Вознесенската църква в московския Кремъл. Знаем точно кога е била създадена, защото Лвовският летопис от 1482 г. съобщава, че по това време багреният слой и металната обковка на една икона били унищожени от пожар и че възложили на Дионисий да преизпише същата икона върху старата дървена плоскост. Следователно Дионисий е трябвало точно да възпроизведе унищожената икона, а именно образа на Богородица от типа Одигитрия. Одигитрия означава Богородица-пътепоказателка. Този тип картини били много разпространени в руските земи през 15 век. Дионисий е изпълнил условията на общоприетите изисквания за точно повторение. Въпреки това той е успял да създаде нещо индивидуално, неповторимо; в проста, единна, лирична тоналност е изобразил една Богородица с благ поглед.

Ателие на Дионисий: Митрополит Петър със сцени от живота му. Икона. 1480–1490 г. 197 x 151 см. Успенски събор, Москва.

Агиографските икони, които подробно запознават вярващите с живота на светците, били особено разпространени на руска земя по времето на Дионисий. В средата на иконата изписвали фигурата на светеца, а по бордюра на иконата — сцени от живота му. Въпреки многобройните предписания иконописецът сам избирал съотношението между централната картина и изображенията около нея, както и тоналността на цялата икона. И майсторът на репродуцираната тук икона е създал едно хармонично цяло с пастелнозелен заден план. В третата картина на горния ред е представено ръкополагането на Петър за всеруски патриарх. А във втората картина отляво и отдолу нагоре митрополит Петър полага основите на Успенския събор в московския Кремъл.

Ателие на Дионисий: Митрополит Петър със сцени от живота му. Икона (детайл).

В средата на сцената виждаме митрополит Петър в момента, когато полага основите на Успенския събор в московския Кремъл. Успенският събор е построен по проекти на италианския архитект Аристотеле Фиораванти, който — както вече споменахме — е работил преди това при крал Матиаш в Унгария. Този детайл от иконата показва необичайно работниците и техния труд.

Богородица Одигитрия. Икона. 1502–1503 г. 142 x 106 см. Руски музей, Ленинград.

Тази икона, която е рисувана или от самия Дионисий, или от най-приближения му ученик, произхожда от Терапонтския манастир. Само на повърхностния зрител може да се стори, че тя е еднаква с изработената през 1482 г. икона. Голямото сходство е обяснимо, тъй като и двата образа са от типа Одигитрия. Но различията се забелязват ясно. Макар основното настроение в двете изображения да е едно и също, тази икона е живописвана с по-големи подробности. Бордюрът на дрехата на Богородица е богато украсен, дрехата на малкия Христос също има орнаменти по краищата и се състои от няколко парчета с различни цветове. Именно тези малки орнаменти са указание за новия стил — стилът на 16 век. Можем да ги видим и в детайла от фреската „Сватбата в Кана“.

Рождество Богородично (детайл). 1502–1503 г. Фреска в църквата „Рождество Богородично“ в Терапонтския манастир.

Най-хубавите стенописи на тази църква са изработени от Дионисий. Фигурите му са добре сложени, благородни и са подредени в приятен ритъм. Тоналността е мека и хармонична. В репродуцирания детайл виждаме новородената Мария с ореол, а до нея слуга в лилава дреха. Дрехата на средната фигура е зелена. При Дионисий дори зеленият и лилавият цвят хармонират помежду си. Майсторът си служи с пастелни тонове, като ги свързва с неутрални бели и светли багри.

Школа на Дионисий: Сватбата в Кана (детайл). 1502–1503 г. Фреска в църквата „Рождество Богородично“ в Терапонтския манастир.

Сред фреските на църквата особено се открояват група сцени из живота на Богородица. Майсторът, който ги е изписал, трябва да е бил доста по-млад от Дионисий, тъй като се придържа по-малко към традицията. С необикновената изтънченост на фигурите, с издължените форми, със своята лекота и най-вече с подробната си описателност неговата живопис вече характеризира стила на 16 век. С право можем да предполагаме, че това е бил един от синовете на Дионисий на име Теодосий. И в „Сватбата в Кана“ личат ясно чертите на новия стил. Богородица с изискано движение се обръща към своя син Христос, който по нейна молба извършва чудото — превръща водата във вино. Характерно за стила е и точното изписване на орнаментите върху стомните и дрехите.