Георг Ружа
Теофан Грек, Рубльов, Дионисий (3)

Андрей Рубльов
(1360/1370-1427/1430)

За живота на Рубльов са останали много по-малко писмени сведения, отколкото за Теофан Грек. С изключение на оскъдните данни в летописите заслужават да бъдат споменати съчиненията на писателите от 15 век Епифаний Премъдри и Пахомий Логофет. Поради това изследователите, които се занимават с творчеството на Рубльов, трябва да се опират преди всичко на стилово-критичното проучване на произведенията. Но и това е трудно, тъй като той е работил по т.нар. артелен метод, което означава, че по няколко майстора са участвували при създаването на отделната творба, т.е. работили са в артели (работилници). По-късно Рубльов станал ръководител на такъв артел. Подобно на своите съвременници и той не е подписвал произведенията си. Рубльов работил най-напред с Теофан Грек и Прохор Городецки, по-късно с Даниил. С последния вероятно го е свързвала твърде тясна дружба, тъй като един от писмените извори ги нарича „заедно постещи“. Много трудно е да се различат творбите на Рубльов от тези на другарите му по артел и на последователите му.

Най-ранните му творби — части от фрески — се намират в Звенигород, в тамошния Успенски събор. През 1405 г. Рубльов изписал заедно с Теофан Грек и Прохор Городецки иконите в Благовещенския събор на московския Кремъл. През 1408 г. с иконописеца Даниил работил фреските на Успенския събор във Владимир. От първото десетилетие на 15 век е иконата, наречена „Спасителят“ — за съжаление запазена само отчасти. Към 1411 г. се отнася прочутата икона „Св. Троица“, която по всяка вероятност е била първоначално в загорския Троицки събор, който е построен през 1411 г. Други отнасят изписването на „Св. Троица“ към по-късен период — 1425–1427 година, т.е. времето, когато Рубльов е изписал много други икони за Троицкия събор. Против по-късното датиране на „Св. Троица“ могат да се приведат само стилистични доводи. Това несъмнено е най-сполучливата творба на Рубльов, създадена вероятно около 1410 година, в разцвета на творческите му сили. Освен това тя е близка до датираните с точност от писмените източници фрески във Владимирския Успенски събор, живописвани в 1408 г. Една от късните му работи е фреската в Спаската църква на московския Андроников манастир, която е унищожена.

Творчеството на Рубльов има първостепенно значение за възникването и развитието на московската иконописна школа. Рубльов използува византийското наследство, но го преработва основно така, че в крайна сметка създава оригинално изкуство. От произведенията му изчезват византийската суровост и аскетизъм. Вместо традиционния студен колорит, който се наблюдава във византийските творби, той си служи с по-свежи, по-верни, стоящи по-близо до природата багри. В противовес на мрачните и сковани лица, които често се срещат във византийското изкуство, изразът на неговите фигури е спокоен, ведър. Мазката му се отличава с необикновена уравновесеност, вярно отразява личността на потъналия в размисъл художник. Неговият нравствен идеал е добродушният и деен човек, който е изобразен с необичайна естественост в творбите му. И все пак имаме чувството, че трудно можем да се приближим до създадения от Рубльов съвършен свят.

Преображение Господне. Икона. 1405 г. 80 x 60 см. Благовещенски събор, Москва.

Темата просто предразполага към изобразяване екзалтираното състояние на Христовите ученици. Това можем да наблюдаваме и в иконата, която се приписва на ателието на Теофан Грек. Художник е различен темперамент, Рубльов пресъздава събитието другояче. Двете икони си приличат само в главните линии (така са предписвали каноните), но във всичко останало се различават. Творбата на Рубльов и сега нрави впечатление с хармоничността си. Сиянието около Христос има проста, правилна форма, не излъчва мълниеподобни блясъци. Тоналността на цялата композиция също успокоява със своята изисканост. Редом с тъмнозеленото в сиянието около Христос виждаме и меко зелено, докато при иконата от Теофановото ателие средата на сиянието е в неспокойно небесносиньо.

Апостолите Матей и Лука. Фреска (детайл). 1408 г. Успенски събор, Владимир.

От летописите знаем с точност, че фреските в Успенската катедрала са изписани през 1408 година, дори е установено, че заедно с Рубльов е работил и иконописецът Даниил. В предния план на репродуцирания тук детайл седят двамата апостоли. Ясно се четат съкращенията на имената им: МТ — Матей, ЛК — Лука. Изисканите, грациозни силуети на ангелите зад тях привличат погледа на зрителя. Със своите благородни, изпълнени с лиризъм движения и стойки на главите те се родеят с ангелите в „Св. Троица“.

Глава на апостол Петър. Фреска (детайл). 1408 г. Успенски събор, Владимир.

С благородните си контури и открит поглед лицето на апостол Петър излъчва доверие и нравствена чистота. Това е детайл от сцената „Страшният съд“.

Спасителят. Икона. 1410–1420 г. 158 x 106 см. Третяковска галерия, Москва.

Изображението на Рубльовия Спасител е съвсем чуждо на византийската суровост. Приятната, изискана тоналност на иконата още по-добре изтъква кроткия, благороден нрав на неговия Христос. Н. А. Демина подробно анализира това лице: „Най-важното в това ново лице е погледът. Той се насочва направо към зрителя с живо и активно внимание. В него се чувствува желанието да проникне в човешката душа, да разбере човека. Веждите са леко повдигнати, в израза няма нито напрежение, нито тъга. Погледът е ведър, открит, доброжелателен. Пред нас стои жизнен и деен човек, който разполага с достатъчно душевни сили и енергия, за да подкрепи оня, който се нуждае от помощта му.“

Света Троица. Икона. Около 1411 г. (?) 142 x 114 см. Третяковска галерия, Москва.

В своята най-известна икона Рубльов изобразява седналите около масата трима ангели, т.е. трите божествени същества. Ангелите са леко приведени, така че образуват въображаем кръг, върху който е построена цялата композиция. Въпреки това тя не е скована, защото Рубльов раздвижва ритъма на контурите. Дрехите на ангелите падат така, че образуват долу начупени линии. В левия горен край на иконата виждаме ъгловата постройка. Тази сграда обаче се уравновесява от чашата, поставено малко вдясно на композицията. Така творбата става необикновено хармонична и поражда впечатление за пълнота и изящество. Хармония има и в одухотворените лица на ангелите, въпреки че е много допустимо тези лица да са били преизписани впоследствие.

Апостол Павел. Икона. 1410–1420 г. 160 x 109 см. Третяковска галерия, Москва.

Рубльовият апостол е уравновесен, потънал в размисъл. Наистина и Теофановият е замислен, но не е спокоен, в погледа му пламти страст, дори брадата му се вие неспокойно.