Георг Ружа
Теофан Грек, Рубльов, Дионисий (2)

Теофан Грег
(около 1330 г. — между 1405 и 1415 г.)

За старите руски и византийски майстори почти не са запазени подробни писмени свидетелства на съвременници, поради което при възстановяването на биографиите и творчеството им се срещат многобройни трудности. Това можем да видим и при Рубльов, и при Дионисий. Теофан Грек е рядко изключение. Дългото писмо на неговия съвременник Епифаний Премъдри от около 1415 г. до Кирил Тверски съдържа много биографични данни, предлага и интересни материали за неговата характеристика. Естествено и тук, както при всеки подобен източник, трябва да се убедим в достоверността на тези данни. В случая нашата задача е лесна, тъй като Епифаний Премъдри по всяка вероятност е познавал лично Теофан Грек, а от друга страна, можем да проверим много от сведенията и от други извори (например от съответните съобщения в руските летописи).

От това писмо узнаваме, че Теофан Грек, преди да пристигне в Новгород, е бил изписал вече много каменни църкви. Той е работил в Цариград — столицата на Византийската империя, в Халкедон на брега на Мраморно море недалеч от Босфора, във важния търговски център Галата и в Кафа. Последният град търгувал оживено с Новгород и поради това е вероятно именно тук, в Кафа, Теофан Грек да е получил покана да отиде в Новгород. За съжаление в посочените градове не е останала никаква следа от неговото творчество. На руска земя той работил най-напред в Новгород, където изписал фреските на Спасо-Преображенския събор. Т.нар. Трети новгородски летопис съобщава и годината на създаването на фреските: 1378. След това Теофан Грек според писмото на Епифаний Премъдри отишъл в Нижни Новгород. Тук обаче не срещаме нито една негова творба. По-късно заминал за Москва, където изписал фресковите икони за три църкви (църквата „Рождество Богородично“, Архангелския и Благовещенския събор). От тях са запазени само иконите в Благовещенския събор.

Епифаний Премъдри нарича Теофан „хитър философ“, което означава, че той е бил културен, талантлив и мъдър човек.

Теофан Грек (Грек = Гъркът) е един от представителите на елита на византийското изкуство, пристигнал на руска земя в оня щастлив миг, когато пред руската култура се открили големи възможности за подем и истински разцвет, така че талантът на майстора бил високо оценен.

Без преувеличение можем да твърдим, че неговото творчество бележи един от най-интересните и най-сложните етапи в развитието на изкуството към края на 14 и началото на 15 век. Трудна задача е да се даде ясна и лесноразбираема представа за него от гледна точка на историята и на изкуството. Многостранният му талант е свързан с една личност с буен темперамент и напрегнат вътрешен живот, която страстно търси истината. Почитта му към човека, съпреживяването на неговите проблеми и тревоги се изявяват в творчеството му с обаятелна експресивност. Той откликва чувствително на противоречията на своята епоха. Последният подем на византийската култура през 14 век, проблемите на еретическите движения, въпросите на търсещия обновление религиозен мироглед, строгото изучаване на самия себе си намират пълнокръвен израз в неговото творчество. „В патетичните, страстни фигури на Теофановите светци се отразяват противоречията на столетието, те носят в себе си белега на кризата в средновековния светоглед. Майсторът предава с неповторима сила на изображението трагичното безпокойство, което е следствие от големия сблъсък между стремежа към традиционния бог и опознаването на светските съблазни. За Теофан вече не съществуват образи на светци без лица. Според него всеки отделен светец е носител на индивидуални преживявания, чийто сложен душевен мир четката му увековечава с безупречна правдивост“ — пише В. Н. Лазарев, най-значителният изследовател на Теофан Грек.

Света Троица. Фреска (детайл). 1378 г. Спасо-Преображенски събор, Новгород.

Според Стария завет при стареца Авраам се явили трима красиви момци, които Авраам нагостил, смятайки, че това са трите образа на бога — бог отец, бог син и бог свети дух. В картината си и Теофан Грек подобно на Рубльов изобразява тримата младежи като крилати ангели. Но тук не чувствуваме онова равновесие и лирична връзка между ангелите, които откриваме в едноименната икона на Рубльов. А и колоритът му не е така лек и приятен за окото. Потиснатото, неспокойно душевно състояние на майстора се отразява в устремните бели мазки на четката, които се открояват от наситената кафява основна тоналност. Диплите на дрехите също не са много подредени, образуват островърхи триъгълници и зигзагообразни линии.

Св. Макарий. Фреска (детайл). 1378 г. Спасо-Преображенски събор, Новгород.

Св. Макарий е живял през 4 век като отшелник в Египет. Неговата личност е дала възможност на Теофан Грек да възкреси образа на един взискателен към себе си, изпълнен със страсти човек. С побелелите си коси и брада, с изразителното си лице и с движението, което отхвърля светската суета, светецът се запечатва трайно в паметта на зрителя.

Ателие на Теофан Грек: Богородица. Икона. 1480–1490 г. 86 x 68 см. Третяковска галерия, Москва.

Не само във фреските на Теофан Грек, но и в иконите му можем лесно да проследим приложението на толкова характерните за майстора енергични бели щрихи, които наблюдаваме около очите и носа на Богородица, а освен това и по шията й.

Спасителят. Икона. 1405 г. 210 x 141 см. Благовещенски събор, Москва.

Тълкуването, което Теофан Грек дава на образа на Христос, значително се различава от Рубльовото. Това става особено ясно, като сравним тази икона с едноименната икона на Рубльов, която се намира в Третяковската галерия. Лицето на Теофановия Христос е строго, произнасящо присъда лице на съдия. То напомня на хората за техните грехове. Лицето на Рубльовия Христос е смирено, то иска да разбере хората. В иконата „Спасителят“ на Грек цветовете са ярки, багрените съзвучия — необичайни, неспокойни. Образът на седналия на престол Христос е обкръжен от двойно овално, синьо и изумруденозелено сияние. Зад облечената в светла дреха фигура и в четирите ъгъла на иконата виждаме яркочервени петна.

Апостол Павел. Икона. 1405 г. Благовещенски събор, Москва.

Иконите, които Теофан Грек е изписал в Благовещенския събор, са твърде сходни по стил с фреските в Спасо-Преображенската катедрала в Новгород. И тук, и там бие на очи строгият византийски тип на светеца. Както в иконата „Апостол Павел“, така и в иконата „Богородица“ или във фреската „Св. Троица“ веднага можем да открием енергичната бяла мазка. Това буйно движение на четката ни напомня бързото и леко движение на шпагата на фехтовчика. По експресивността си изображението се отличава ясно от работената Рубльов икона със същото название. На иконата апостол Павел е изобразен в цял ръст.

Ателие на Теофан Грек: Преображение Господне. Икона. Началото на 15 век. 184 x 134 см. Третяковска галерия, Москва.

Иконата представя онзи епизод от Новия завет, когато Христос се преобразява пред учениците си. Отдясно до него се появява Мойсей, отляво — пророк Илия. Долу учениците със смутени движения реагират на ослепителния поток светлина. Вдясно Яков закрива очи, в средата Йоан уплашен се хвърля на земята с гръб към светлинния лъч, вляво Петър пада на колене и удивен се обръща към странното явление. В планинската местност още два пъти се повтаря фигурата на Христос. Срещаме още веднъж Мойсей и Илия. В левия и десния горен ъгъл на иконата ангели ги спускат от небето. В предаването на екзалтираното състояние се чувствува влиянието на Теофан Грек, но като цяло композицията е по-уравновесена, по-старателно разработена, лишена е от свободния и оригинален Теофанов маниер на живописване.