Георг Ружа
Теофан Грек, Рубльов, Дионисий (1)

Предговор

Общото представяне на Теофан Грек, Андрей Рубльов и Дионисий се обосновава с това, че и тримата са работили на руска земя, а творчеството им до голяма степен е свързано с 15 век; по-точно, Теофан е творил към края на 14 и началото на 15 век, Рубльов — през първата третина на 15 век, а Дионисий — в края на 15 и началото на 16 век.

Това е една от най-интересните и най-значителни епохи в руската история. През 1380 г. руските войски, предвождани от княз Дмитрий Донски, извоювали победа над татарите. Вярно е, че независимо от това те продължили да плащат данъци на татарите, но победата била голяма крачка по пътя към независимостта. В тази атмосфера започнали да процъфтяват и изкуствата. Сред хората, които възлагали работа на Рубльов, били например Василий Дмитриевич и Юрий Звенигородски — синовете на пълководеца-победител Дмитрий Донски. В страдащите дотогава от феодална разпокъсаност руски земи скоро се създали условия за централизиране на държавната власт. Развили се земеделието и художествените занаяти, все повече се разширявали търговските, а заедно с тях и културните връзки. Процесът на обединение, на централизация завършил през последната третина на 15 век при царуването на Иван III (1462–1505). Редица малки княжества се присъединили към Москва — през 1478 г. Новгород, през 1485 г. и Твер.

Иван III се стремял да установи търговски и културни контакти с другите европейски страни. Изпратил посланици и при крал Матиаш в Унгария. По всяка вероятност чрез посредничеството на унгарци е станало и привличането в Русия на италианския архитект Аристотеле Фиораванти. През 1467 г. Фиораванти работил около шест месеца в Унгария. Строил мостове на Дунав, занимавал се и със златарство. В 1475 г. бил поканен да отиде в Русия. Тук той изработил плановете на много църкви; по забележителния му проект е построена в московския Кремъл и най-голямата църква на града — Успенският събор. На една от иконите от ателието на Дионисий, както ще видим по-късно, е представено изграждането на тази църква.

Накрая трябва да кажем още няколко думи за иконописта, тъй като в тази книжка читателят ще види редица репродукции на икони. Думата икона има гръцки произход (ейкон = картина, образ) и в източноправославната църква означава картина върху дъска, за разлика от изображенията върху стена. Обикновено иконите се поставят на иконостаса, но служат и за молитви по домовете. Иконите били изработвани по строги предписания като копия на по-стари първообрази. В един църковен декрет от 1551 г. например четем, че „иконописците следва да копират старите образци, да живописват като гръцките иконописци, като Андрей Рубльов и други известни художници“. Така че естествено би било за зрителя да смята, че иконите са еднакви. Но само за повърхностния зрител! Въпреки строгото предписание да се репродуцират почитаните стари образци талантът на иконописеца все пак е могъл да се изяви. Необикновено изразителните полутонове, колоритния строй на цялата икона, дори израза на лицата художниците предавали според собственото си виждане и чувство. Движенията, одеждите наистина били изписвани въз основа на старите първообрази, но и тук се откривали възможности за своеобразно живописно тълкуване и за по-малки или по-големи индивидуални отклонения. Понякога, както например при Теофан Грек, се чувствува устремното водене на четката.

Нарочно подбрахме от различните майстори творби с едни и същи заглавия, творби, които привидно са еднакви. По-внимателният зрител обаче лесно може да открие тънките разлики, а същевременно вниманието му ще бъде привлечено от своеобразната индивидуалност на живописеца и от художествената стойност на творбата.