Юдит Сабади
Роден, Климт, Мунк (3)

Густав Климт
(1862–1918)

Климт е водеща фигура на виенския сецесион, оглавява самостоятелна художествена група, член е на Виенската академия и художник, отрупван с поръчки за монументална украса и портрети. Въпреки това творчеството му е било забравено десетилетия наред. Едва през последните години — когато нашето време отново „откри“ сецесиона и го доведе на мода — започнаха да говорят за този художник с чувство на признание и дори на възхищение. Това признание не е само израз на почит към стила му; декоративните и колоритни, излъчващи опалово сияние и „украсени“ със злато екзотични картини на Климт рязко се открояват от произведенията на общоприетия сецесион, богатата символика и оригиналност на създадените от него форми не са анулирани дори и от по-новите течения. Макар че е типичен австрийски художник — още в първите си творчески години той се вдъхновява от виенските художествени традиции и до края на живота си е свързан със специфичния виенски сецесион — със своето творчество Климт надхвърля националните рамки и се налага като майстор от европейски мащаб и значение.

Съзряването на неговото изкуство и живописен стил съвпада с последния период на романтичната историческа живопис от 19 век. Климт е очарован от творчеството на един от най-забележителните майстори на виенската историческа живопис — Ханс Макарт, който не се увлича в сценично и анекдотично изобразяване на историческите събития и чиито картини са пропити от екстаза на багрите или излъчват меланхоличното опиянение от призоваването на миналото. Макарт възстановява за Климт традициите на алегоричното и символичното старо изкуство — ренесанса и маниеризма — от които по-късно се вдъхновява символичният свят на сецесиона.

Когато през 1891 година Климт получава първата си поръчка за картина на историческа тема и пред него се разкрива поприще в изкуствата, подобно на пътя, изминат от неговия учител, той се ръководи единствено от утвърдените стилове, от духа на епохата и от уважението си към публиката. По същото време работи обаче и над една поръчка на виенския Художествено-исторически музей — да отрази по стените на стълбището съкровищата, които се пазят в музея. Тази украса е изпълнена в еклектичен стил. Точно копираните египетски релефи, гръцки рисувани вази, византийски мозайки и средновековни табла той съчетава със стила на италианските ренесансови майстори, като усвоява не само многобройните им изразни средства, но и се отъждествява с най-добрите им художествени традиции.

Неочаквано това именно отъждествяване революционизира изкуството му. В стенописа, който изписва на тавана на Виенския университет, вместо с обичайните сладникави романтични чудатости той удивлява виенската публика с изобразените в необичайна композиция и без какъвто и да е патос алегорични фигури на трите факултета — философия, право и медицина. И замисъл, и изображение тук са еднакво безпощадни: припадналите голи фигури, олицетворяващи медицината, са се вкопчили така трескаво една в друга, както и осъдените на смърт от правосъдието. Пищните декоративни елементи — гъста плетеница от цветя, перли и накити — правят още по-предизвикателна голотата на реалистично изписаните тела. Полюляващите се във водовъртежа от сплетени коси и орнаментални елементи жени, мъже и деца сякаш също застиват като декорация; изведнъж тяхното съществуване става зловещо, гротескно, непонятно.

С изобразяването на „Трите факултета“ Климт създава свой собствен стил, който същевременно означава и поврат в развитието на виенската живопис. Както и в по-късните си картини тук той обединява натурализъм и стилизация: рисува лицето с портретна достоверност, тялото почти с анатомична точност, но средата, в която поставя фигурите си, е лишена от въздух и простор; вместо това той я изпълва с разнобагрени орнаменти и цветя, съчетани като византийска мозайка.

Съотношението, акцентът и пластическата стойност на орнаментика и суров реализъм в изкуството на Климт обаче са винаги различни. В творбите му към края на деветдесетте години доминира натурализмът, от 1900 година нататък картините му стават по-декоративни. Климт разработва най-различни вариации на едни и същи теми: любов, смърт, живот, женска красота и фаталност, и то като общовалидни художествени символи.

Поредицата си от портрети и символистични картини след 1900 година Климт допълва с нов жанр — пейзажа, в който не се долавя и сянка от трагично настроение. Вдъхновеният от разкошните багри на цветни градини и хълмове художник не създава пейзажи в традиционния дух, а в своеобразния си декоративен стил. Богатите детайли се сливат в двуизмерна орнаментика — като единство от природни форми и абстрактна стилизация.

Тази ведра и не толкова рафинирана хармония всъщност вече е — чужда на духа на сецесиона, въпреки че цялото творчество на Климт е под знака на този стил. Изтънчената чувственост на художника, възприемчивостта му към декоративната игра на линии и багри, изразната му сила — чиито екзотични кълнове намират добра почва в противоречивата обществена атмосфера от началото на века — с всичко това той се издига високо над своите австрийски съвременници. Останалите основоположници на виенския сецесион — Егон Шиле, Коло Мозер, Франц Хофер и някои други — му отреждат мястото на лидер в своята група, а днес творчеството на Климт е ценно съкровище не само за виенската живопис, но и за европейското изкуство.

Портрет на Емилие Фльоге. 1902 г. Масл. бои, платно, 181 x 84 см. Виена, Исторически музей на град Виена.

Това е един от най-сполучливите от многобройните обаятелни женски портрети на Климт, в който въздушната, изписана с едри, опростени щрихи фигура се откроява леко върху неопределен фон. Роклята й е покрита със звездообразни накити. Сянката, която пада върху предаденото с портретна точност лице на Емилие Фльоге, го прави малко загадъчно; тази тайнственост се подсилва от тежката корона на прическата, бледата кожа и зареяния поглед на тъмните очи.

Очакване (фрагмент) Фрагмент от проекта за мозаечен фриз в двореца Стоклет в Брюксел. 1905–1909 г. Хартия, смесена техника, 193,5 x 115 см. Виена, Музей за художествени занаяти.

Това е част от мозаечния фриз с фигурата на Очакването към символичната тема „Дървото на живота“. Очакването е въплътено от жена с източна красота, която — подобно на фигурите от египетските релефи — се слива с богато орнаментирания фон. Уголемената до фантастични размери коса и седефените ръце са украсени с разкошни накити, ослепителните дрехи също блестят от злато. Декорацията на фона и облеклото се състои от ритмични и свързани в строг ред архитектурни мотиви и геометрични фигури. От тържествената и фантастична разточителност на украсата и от твърдия, почти култов характер на движенията на женската фигура се излъчва вековечното спокойствие на византийските мозайки.

Цветна градина със слънчогледи. 1905–1906 г. Масл. бои, платно, 110 x 110 см. Виена, Австрийска галерия.

Като краски на пъстър килим са съчетани огнените багри на осеяна с полски цветя ливада. Въпреки че тази картина пресъздава, без каквато и да е претенциозност багреното великолепие на един кът от природата, тя пак е лишено от въздух декоративно петно, напомнящо познатите гъсти мрежи от стилизирани мотиви и орнаменти на художника.

Целувката 1908 г. Масл. бои, платно, 180 x 180 см. Виена, Австрийска галерия.

Интензивен блясък на светещи багри и златисти тонове покрива отдалите се на любовно опиянение мъж и жена, прегърнати сред поляна от незабравки и камбанки. Всъщност телата са погълнати от бронята на твърда украса, сред която проблясва само опаловата бледост на ръце, рамене и лица. Плоските фигури са обгърнати в затворена композиция от една виеща се линия така абстрактно и стилизирано, че те самите се превръщат в орнамент на тази въздействуваща като мозайка картина.

Жена с шапка от пера 1910 г. Масл. бои, платно, 70 x 63 см. Град, частно притежание.

Съпоставен с блестящите колоритни творби на Климт, този портрет на жена с шапка, застанала със замечтан израз на бледосиния фон, в бледосиня рокля, прави впечатление с убитите си, безизразни тонове. Тук не откриваме ярката декоративност и пищност на цветовете: скъпоценните камъни, цветята и източните златни накити са заместени от обикновеното буржоазно облекло, а единствената хипербола е огромната шапка с пера. В тази сдържана картина, доминиращо изразно средство на композицията е линията, която очертава с един замах едрите, остри, но изящни форми. Силният контраст между цветовете на тъмновиолетовата шапка и светлият фон също подсилват въздействието, което се получава от причудливата, капризна игра на раздвижените линии.

Къщи край брега на Атерзе. Около 1912 г. Масл. бои, платно, 110 x 110 см.

Това е една от късните картини на Климт, изобразяваща пейзаж със средиземноморски характер — терасовидно разположени къщи с червени покриви и стройни кипариси. Компактният блок на правоъгълните къщи, кръглите корони на широколистните дървета и заострените форми на кипарисите са разположени геометрично в ритмична система. От произволното съчетание на плоскостния и пространствен изобразителен метод се ражда творба, която въздействува декоративно; строгостта на формите се смекчава от поетичното настроение, безбройните оттенъци на зеления тон са наситени със слънчева светлина, отразените лилави и розови петна трептят върху белите стени на къщите.