Юдит Сабади
Роден, Климт, Мунк (2)

Огюст Роден
(1840–1917)

Творчеството на Роден е връхна точка в развитието на изобразителното изкуство към края на 19 век. Вдъхновен от патоса на романтиката, големият френски скулптор вплита в съвременното, импресионистично-символистично изобразяване на човека и елементи на класическото изкуство. Неговото изкуство изглежда на пръв поглед еклектично, защото произволно съчетава елементи от стари и нови стилове и се изгражда според старите канони и новите идеи и форми. И все пак изкуството на Роден е не повече еклектично от това на други негови съвременници — дори и от творчеството на Климт — тъй като скулпторът заимствува от миналото само за да постигне определени ефекти и използува тези елементи само дотолкова, доколкото те са му необходими за изграждането на собствените му форми. Въпреки че скулптурното творчество на Роден не изкристализира в една-единствена по рода си, чиста формула на самобитен стил, то се развива така единно, последователно и самостоятелно, че той се откроява като ненадминат творец за времето и за страната, в която живее.

Неговият творчески път всъщност започва от 1877 година, когато той създава творбата „Бронзовият век“, и с нея Роден веднъж завинаги си отваря вратите на парижкия Салон.

Бронзовата скулптурна фигура на Йоан Кръстител, изваяна със забележителна сигурност, се появява като закономерен израз на пробуденото самочувствие на младия творец; в поривистото движение на тялото и проповедническия жест, в пламенния израз на напрегнатото от словото лице, в отворената уста и във вдъхновения поглед се чувствува патосът и художествената хипербола на романтизма.

Скоро обаче възвишената красота на тези скулптури отстъпва място на творби, изградени на пръв поглед на противоположни принципи. Тяхната ярка изразителност и тежка маса напомнят суровостта и монументалността на Микеланджело. Една мисъл, бихме могли да кажем, една-единствена задача вдъхновява появата на тези произведения — създаването на монументалната творба „Вратата на ада“, поръчана му през 1880 година. Самата врата Роден изобщо не успява да завърши окончателно, но тази задача го съпровожда през целия му творчески живот, става повод за все нови и нови хрумвания, за многократни експерименти, които го измъчват с несигурния си успех.

„Трите сенки“ е една от проектираните скулптурни групи към „Вратата на ада“. Сгърчените, потръпващи от телесно и душевно страдание фигури са осъдените на вечни мъки грешници от „Божествената комедия“ на Данте. От тези неспокойно огъващи се, бурно раздвижени и малко театрални фигури се откроява по своето изпълнение фигурата „Мислителят“ — родена също от символичната тема „Вратата на ада“. Тази скулптура завладява със спокойствието, зрелостта, дори простотата си; вместо със зрелищен трагизъм тук всяко движение е пропито с драмата на вътрешното раздвоение. В натежалата от размисъл фигура Роден успява да постигне това, към което се е стремял в „Трите сенки“, „Адам“ и „Ева“: едно духовно-физическо състояние, изявено само чрез формите на тялото, чрез напрежението на мускулите.

Като почти пряко продължение на символичната фигура „Мислителят“ е скулптурната група „Гражданите на Кале“, в която Роден реализира най-пълно своя първоначален замисъл от „Трите сенки“, респ. от „Вратата на ада“ — той замесва пластична материя от страдание, мъка и страх. Широката гама на неговото изкуство обхваща и отразява най-различни душевни състояния: любовта, екстаза, радостта, щастието, вдъхновили такива творби като „Вечна пролет“, „Целувката“, „Вечен идол“, „Нимфа“. Скулптурите, увековечаващи любовта и радостта от живота, са създадени от различен материал — фигурите и младите тела на стройните, прелестни нимфи и млади тела са от бронз, докато „Целувката“ и „Вечна пролет“ са изваяни в бял мрамор, материал, който, сякаш подчертава тържествеността и култовия характер на прегръдката.

Наред със символичните си творби, пресъздаващи двете крайности на живота — радостта и страданието, Роден работи непрекъснато и над скулптурни портрети и паметници на прочути свои съвременници. Модели на Роден са известни личности от политическия, литературния и художествения живот, като Ж. П. Лоран, Далу, Клемансо, Пюви дьо Шаван. Това са обикновено добре характеризирани, изящно и спокойно изваяни скулптурни портрети, в това число и на някои жени — мадам Рюсел и Юдит Кладел, работени едновременно с импресионистични и с класически изразни средства. Интересни и ярки примери, характерни за еклектизма му, са раздвиженият, изваян с непосредствено вдъхновение бюст на Клемансо и главата на Юдит, издигаща се от мраморен блок, със своята забележително спокойна и хладна красота.

И накрая, сякаш за да увенчае своето творчество, Роден създава замислената като паметник скулптурна фигура на Балзак, която не прилича на нито една от предишните му творби. Първичната сила, която струи от величествената фигура на Балзак, облечена в монашеско расо, го затваря в недостижимите, мрачни селения на един свят, създаден само по неговите закони.

Достигайки края на творческия си път, Роден умира без нито един приемник, който да продължи делото му. Всичко създадено от него е неповторимо; неговият своеобразно съчетан стил не намери, а и не можеше да намери последователи. Неговото творчество обаче оказва могъщо влияние над цели поколения скулптори, които десетилетия наред черпят вдъхновение и насоки от неговото богато изкуство.

Йоан Кръстител. 1878 г. Бронз, 200 x 55 x 98 см. Париж, музей Роден.

Тази детайлно изваяна гола мъжка фигура представя библейската личност на Йоан Кръстител по време на проповед. Устремът на пристъпващото напред тяло, мимиката на лицето, полуотворените устни, изразителният поглед и широкият разяснителен жест на ръката подчертават вътрешното съдържание на творбата: пламенната убеденост и високото съзнание за призванието.

Мислителят. 1880 г. Бронз, 200 x 130 x 140 см. Париж, музей Роден.

До раздвижената фигура на Йоан Кръстител огромната скулптура на „Мислителя“, седнал на каменен блок и подпрял наведената си глава на ръката, изглежда по-скоро статична. Грубо изваяните му крайници са тежки, почти неподвижни, но в мускулите му, в стегнатия гърч на краката, в опънатите сухожилия на глезените, в напрежението на извития врат се чувствува размисъл, вътрешна борба. В това разчленено, едва ли не грозно тяло със застрашително уголемени форми Роден влага чувства и идеи, които въздействуват силно със своята монументалност и драматизъм.

Целувката. 1886 г. Мрамор, 190 x 120 x 115 см. Париж, музей Роден.

От грапавата повърхност на белия мраморен блок се отделя изваяната, сякаш пулсираща скулптурна група на влюбена двойка. Пламенно преплетените тела и крайници са обединени в плътно единство; жизнеността на раздвижените, издигащи се и потъващи форми се усилва от играта на светлосенките. Тази барокова раздвиженост се успокоява от сбитата, затворена композиция, която с магнетична сила споява формите, и тържественият момент на символичната целувка прераства в мигновение от вечността.

Гражданите на Кале. 1884–1886 г. Бронз, 210 x 240 x 190 см. Кале.

Този паметник е поръчан от жителите на град Кале в памет на едно историческо събитие от 1347 година — английският крал Едуард обещава да пощади града, ако му бъдат предадени за екзекуция шестима знатни граждани. В композираната статично, но оживена от отривист ритъм творба Роден пресъздава с необикновено майсторство настръхналите от вътрешна драма фигури на шестимата мъже, чиито напрегнати тела потрепват от вълнение, страх или решителност под окъсаните наметала. Само общата обреченост свързва тези затворени в себе си, самотни мъже, защото всеки поотделно, сам трябва да посрещне потискащия ужас на надвисналата смърт.

Пюви дьо Шаван 1892 г. Бронз. Париж, музей Роден.

Този проникновено изваян бюст с отметната назад глава, със строг и гордо отправен напред взор е портрет на един от известните френски художници от 19 век — Пюви дьо Шаван. С вълнуваща изразна сила оживяват пред нас чертите на вглъбения в себе си, малко аристократичен образ на художника. Твърдо стиснатите устни, остро изрязаният нос, сводестото чело и напрегнатият израз на лицето, въпреки сдържаността му, говорят за изключителната способност на Роден да характеризира и да скрепява почти неуловимото у човека.

Балзак 1898 г. Гипс. Париж, музей Роден.

Тази огромна гипсова скулптура, модел, на която е френският писател Балзак, е най-строгата и пуританска творба на Роден. Ваятелят изгражда просто, без каквато и да е театралност издигащата се от ниския постамент фигура на писателя, облечена в монашеско расо и малко отдръпната назад — привидно без жестове, движение и излишна декоративност. От дрехата израства масивната, своенравна и повелителна, озарена от недостижимо сияние глава на големия творец. В неподвижната монументалност на „превърналата се в камък“ фигура ние откриваме един внушителен образ на писателя, който не отстъпва с нищо и на най-непосредствените, вдъхновени от живота човешки портрети.