Кристина Пашут
Льо Корбюзие, Майол, Брак (1)

Предговор

Различията в творческите индивидуалности и стилове на Льо Корбюзие, Майол и Брак са същевременно и отражение на сложния и богат художествен живот през първите десетилетия на 20 век. Това е период, в който считаните дотогава за безусловни и общовалидни изобразителни принципи и форми отстъпват място на един нов мироглед, за който вече нищо не може да се определи така ясно и недвусмислено. Кубизмът показва предметите едновременно от няколко гледни точки. Сградите като че ли се освобождават от земята и почти увисват във въздуха. Фантазията на архитекта вече решава в какви свободни форми — нещо немислимо в миналото — ще се излее железобетонът. Заедно с това продължават да живеят и дори се възраждат някои традиционни техники, хилядолетното наследство от художествени мотиви се възприема по нов начин, в модерните скулптури се долавя влиянието на ранните култури.

Плод на бурното и често пъти неравномерно обществено и икономическо развитие в началото на 20 век е новата култура на големия град със свойствените й изисквания, задоволявани на първо място от архитектите, но също така и от художници и скулптори. Слага се край на дотогавашната относителна изолация на изкуството — вместо в малки, откъснати един от друг центрове новаторите се събират в Париж, откъдето се разпространява в цяла Европа влиянието на зараждащите се едно подир друго нови течения. Изтъкнати майстори от други страни, например от Италия, идват да обменят опит в Париж, като същевременно обогатяват изкуството на тази метрополия със своите особени творчески методи. По този начин френската столица става безспорен център на духовния живот, който поглъща и препредава най-различни течения на изкуството.

Всеки един от тримата френски майстори — архитектът Льо Корбюзие, скулпторът Майол и живописецът Брак — прави в своята област своето рода революция и те съвсем естествено се свързват един с друг и с големите преобразования, които носи 20 век.

В ранния си период Льо Корбюзие опростява сградите в геометрични блокове, в гладки, изчистени призми, също както майсторите на кубизма Брак и Пикасо опростяват изобразителните мотиви. И както различните форми и плоскости в творбите на Брак се пресичат и проникват взаимно, така и при Льо Корбюзие се преплитат и проникват взаимно различните архитектурни елементи — външна площ (тераса) и вътрешна площ (жилище), разделени и свързани с една лека стъклена стена. За тази епоха е характерен стремежът към опростени, синтезирани и строги конструкции, стремеж ясно изразен от сравнително най-консервативния от тримата майстори — Майол, в едно изказване по повод на неговото изкуство: „То трябва да бъде синтетично, каквато е негърската скулптура, която редуцира двадесет форми в една-единствена.“ Майол изучава формите на човешкото тяло в затворена, почти безлична схема и оттук извежда цялостната си пластична концепция.

Нито един от тримата майстори не се ограничава строго в една област на творчество: Льо Корбюзие е едновременно и художник, който по примера на Пикасо и Брак създава от чистите форми на кубизма характерни композиции, а по-късно, през втората половина на живота си, гради декоративна „скулптура“ с архитектурно предназначение. Майол започва като живописец, но стилът му е свързан с естетическия идеал на поколенията от началото на века, докато Брак е автор и на забележителни скулптури.

И тримата майстори се налагат с живата си и богата творческа фантазия, изразена в конструктивния им подход и в композиционните им решения, експериментират с различни материали и техники и това именно прави изкуството им така интересно и многообразно.