Юлия Сабо
Курбе, Домие, Мьоние (3)

Оноре Домие
(1808–1879)

Домие е роден в един от бедняшките квартали на пристанищния град Марсилия през 1808 година. Баща му поставя стъкла и рамки на картини, но тази професия не го задоволява и той между другото се занимава и с изкуство — пише драми, което и става причина да се премести в Париж с надеждата, че ще постигне успех и ще осъществи проектите си. Семейството му го последва там през 1817 година. Малкият Оноре живее с мисълта да стане художник още на четиринадесетгодишна възраст, но няма възможност да учи. На тринадесет години става писар при един нотариус, по-късно работи в книжарски магазин. Между другото намира един стар незначителен художник, който е склонен да се занимава с него и за когото се знае само, че се възхищавал от изкуството на Рубенс.

За първи път Домие спечелва признание с рисунките си. Едва навършил двадесет години, той вече помества карикатури в парижкия ежедневник „Силует“.

През време на революцията от 1830 година той взема участие в уличните боеве и дълбоко запечатва в паметта си спомена за различни типове парижки въстаници. Една от забележителните му рисунки, имаща за сюжет кръвопролитието, извършено от Луи Филип през 1834 г. в един от работническите квартали, прозвучава като изненадващ репортаж от мястото на събитието. Домие не се страхува от щекотливите теми и дори в някои от карикатурите си осмива самия монарх. Това става причина през 1835 г. той да попадне за известно време в затвора. След освобождението си продължава да рисува карикатури. Работи предимно сатирични поредици за вестник „Карикатура“. Осмива лицемерието и дребнавостта на буржоата, надсмива се над високомерните аристократи, разкрива истинския лик на корумпираното чиновничество. Подобно на серията романи на Балзак, и неговите многобройни карикатури могат да се обединят под общото заглавие „Човешка комедия“. Домие често се радва на успех, защото парижани обичат да се смеят над собствените си недостатъци, но нерядко търпи и обиди, и то предимно от страна на представителите на властта.

Наред с това той все по-усилено се занимава, макар и тайно, с живопис. В изложените през 1848 година негови творби се чувствува влиянието на художниците от барбизонската школа. Те ще му бъдат приятели, а творчеството им — образец за подражание, макар и да не го привлича основната им тема — отново откритата природа, пейзажът. Домие е художник на шумния град, интересът му е насочен преди всичко към човека.

Картините, над които работи през свободното си време, са сцени и фигури, изучавани от всекидневието. Ограничените му възможности за работа изискват от него голяма дисциплина, спокойствие, сгъстени и опростени изразни средства. Картините му са с малки размери, той избягва детайлната разработка и не полага върху платната си нито една излишна мазка.

Ние не знаем какви усилия и борба му е струвало да създава завършени живописни творби при тези условия, обаче от биографията му е известно, че той винаги е живял с мисълта да се посвети изцяло на живописта. През 1860 година напуска вестник „Шаривари“ и в продължение на четири години работи само живопис, като се опитва да живее от продажбата на картините си. Ала тези обикновени наглед, рисувани с прости изразни средства и със сюжети от всекидневието платна не се търсят от никой. След четири години Домие затъва в дългове и само благодарение на великодушната помощ на Коро успява да избегне разпродажбата на имуществото си на търг. Барбизонският майстор изплаща задълженията му, откупва къщичката му и Домие се връща към стария си начин на живот — през 1871 г. е отново на работа в „Шаривари“. Работи неуморно още седем години, но зрението му отслабва толкова много, че накрая е принуден да напусне работа. Едва преживяващият с малката си пенсия някогашен вестникарски карикатурист умира в 1879 година — след един не особено бурен, но изпълнен с труд и борба живот. Само по-експлозивните му, нахвърляни с широк замах последни платна — често появяващ се творчеството му сюжет е рицарят с печалния образ Дон Кихот и верният му слуга Санчо Панса — ни говорят за дълбоко стаените емоции, за неудържимите изблици на творческата му фантазия.

Семейство на барикадата 1848 г. Масл. бои, платно, 92 x 73 см. Прага, Народна галерия.

Тази картина е създадена през 1848 година и принадлежи към поредицата живописни творби, посветени на революцията. Плешивият мъж с решителен поглед, облечен в червена риза, ужасената стара жена, покорната млада жена и страхуващото се, но въпреки това смело момче образуват малка самостоятелна група сред множеството на въстаниците. Те посрещат разиграващите се край тях събития по различен начин, но са вдъхновени от една воля. Изписана с ярки, живи тонове и остро изрязани очертания, тази творба напомня по композиция и изразни средства сгъстената, лаконична сила на плаката.

Излизане от училище. Около 1852 г. Масл. бои, дърво, 40 x 31 см. Париж, частно притежание.

След последния звънец тълпата от деца изхвръква през училищната врата като едно-единствено многокрако и многолико същество. Пробляскващите с пъстроцветни петна дрехи и лица и сливащите се очертания не разкриват поотделно индивидуалността на децата. По-скоро живите им движения подсказват тяхната възраст и ритъм на живот. Плътно нанесените пластове боя, едрите мазки, смелото съчетание на тоновете ни разкриват Домие като един от най-добрите колористи и „репортьори“ във френската живопис.

При търговеца на картини. Масл. бои, дърво. Менердорф, колекция Щауб-Терхинден.

Пред будката на уличния търговец на картини са застанали любопитни минувачи. С поглед на благовъзпитан познавач човекът в черни дрехи се е спрял пред някаква сензация, някаква невиждана художествена рядкост, а двете жени край него се дивят на пъстроцветните картини. Един малчуган прелиства крадешком страниците на голяма книга с гравюри. Друг пък хвърля само мимоходом поглед към изложените съкровища. И тук Домие е съумял от едно мигновение на действителността да създаде цялостна и завършена композиция.

Драма. Около 1856–1860 г. Масл. бои, платно, 97 x 89 см. Мюнхен, Баварска държавна картинна сбирка.

Зрителите в театъра изживяват най-вълнуващия момент на драмата, разиграваща се пред тях. Героят убива своя противник или съперник, но ужасената героиня побягва от него. Страхотната сцена въздействува най-силно на зрителите от галерията. Устата им са отворени, ръцете им следват движенията на актьорите. Зрителите от първите редове са по-дисциплинирани, художникът почти не се интересува от наредените им един до друг равни гърбове. Вгледаме ли се по-внимателно в синкаво кафявия тон на картината, откриваме богата мрежа от вибриращи багри. В полагането на всеки малък детайл или петно се усеща насладата на художника от творческия процес и дълбокото чувство, което оживява точните му наблюдения.

Перачка 1860–1862 г. Масл. бои, дърво, 49 x 33 см. Париж, Лувър.

По времето на Домие перачката е една от най-характерните фигури на бедняшкия квартал. С голяма кошница в ръка тя разнася по къщите чистото бельо или прибира замърсените дрехи, а неизменното дете се е хванало за полата или за ръката й. Домие често рисува този образ на уморена, огорчена и рано състарена жена. И все пак най-известната му картина на тази тема е поместената тук, където перачката е показана като едра и здрава жена. Тя се изкачва по стълбите със спокойни и плавни движения. С едната ръка носи уверено тежкия си товар, а с другата помага на умореното от дългия път дете. Тази фигура се извисява над покривите на Париж като образ, достоен за почит и уважение.

Дон Кихот. Около 1868 г. Частно притежание.

Странствуващият рицар Дон Кихот прекосява с коня си някаква пуста необикновена местност. Почти безплътната фигура на ездача, яхнал немощната кранта, се явява всъщност на предния план, но се слива с потъващите в далечината тонове. Конят блести в синьо-бяло, а мършавата фигура на Дон Кихот се откроява на небесния фон, сякаш маха на невидими призраци. Домие представя мечтателния рицар като самотен, тъжен герой.